Одобрен е План за действие по социална икономика за периода 2022-2023 г.
Правителството прие План за действие по социална икономика за периода 2022- 2023 г. в изпълнение на Националната концепция за социална икономика. В документа са заложени дейности, които ще допринесат за развитието и утвърждаването на социалната икономика и социалното предприемачество в България.
Планът предвижда създаването на мрежа от фокус-точки на регионална ниво за подкрепа на социалната и солидарна икономика, включително за предоставяне целенасочена подкрепа за дигитализация на процесите на социалните предприятия. В допълнение, са предвидени инвестиции за изграждане и развитие на дигитална платформа, която по своята същност представлява нов модел за намиране на адекватни решения за разширяване на пазарите и пласмент на продукцията на субектите на социалната и солидарна икономика.
В Плана са включени и дейности, които ще насочат вниманието на потребителите към марката „Продукт на социално предприятие”. Целта е да бъде изграден бранд, които да промотира социалната и солидарна икономика.
Предвидени са и мерки за създаване на благоприятни условия за образование, обучение и изследвания в подкрепа на социалната и солидарна икономика.
Правителството определи по-амбициозни цели в областта на заетостта и намаляването на бедността и социалното изключване до 2030 г.
Правителството прие промени в Стратегията по заетостта на Република България 2021-2030 г. и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Актуализацията на двете стратегии е в съответствие с приетите по-амбициозни национални цели в областта на заетостта и намаляването на бедността и социалното изключване.
Новата цел в Стратегията по заетостта предвижда коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. да се повиши на 79% до 2030 г. Измененията в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване предвиждат до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее със 787 000 души.
Актуализацията на националните цели в двете стратегии е съобразена с приоритетите на Европейския съюз в сферата на заетостта и социалното включване. Националните цели са свързани с повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенствата, както и с подобряване на качеството на живот на хората от уязвимите групи.
Обновен е съставът на Националния съвет по демографска политика
Правителството прие постановление за обновяване на състава на Националния съвет по демографска политика във връзка с изменения в имената на министерствата и в структурата на Министерския съвет.
Съветът е консултативен орган към кабинета за сътрудничество и координация между държавните органи и институции, органите на местното самоуправление и неправителствени организации при разработването, планирането и изпълнението на държавната демографска политика. Той подпомага правителството за постигането на управленските цели за забавяне на намаляването на населението и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, както и за адаптиране на социалните системи и секторни политики към застаряването на населението и работната сила.
Одобрено е присъединяването на България към проекта на Препоръка на ОИСР в подкрепа на социалната и солидарна икономика
Правителството одобри намерението за присъединяване на Република България към проекта на Препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в подкрепа на социалната и солидарна икономика и социалните иновации.
Документът съдържа насоки за присъединилите се държави към ОИСР за предоставяне на ефективна активна подкрепа в тази сфера. Чрез него се насърчават мерки за създаване на институционални рамки за подкрепа на организациите на социалната икономика, както и за осигуряване на достъп до финансиране и повишаване на уменията и изграждане на капацитет чрез подпомагане на образованието и обучението в областта на социалната икономика.
Присъединяването на България, заедно с всички останали страни членки, към Препоръката, която ще бъде одобрена по време на предстоящата министерска Среща на Съвета на ОИСР на 9-10 юни 2022 г., е ключова стъпка по пътя за ефективни разговори за членство и ще демонстрира силната ангажираност на страната ни към дейността на организацията.
Приети са промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти
Министерският съвет прие Решение за промяна в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. На мястото на проф. Николай Данчев, дм за председател на съвета е избран проф. Илко Гетов, дф.
Проф. Гетов е възпитаник на Медицински университет - София, откъдето придобива образователна-квалификационна степен „магистър" в професионално направление „фармация". Притежава образователна и научна степен „доктор" към МУ - София, специализация по „Клинична фармация" и магистратура по „Здравен мениджмънт" към същия университет, както и специализация по „Болнична фармация" към МУ - Варна.
От март до ноември 2013 г. проф. Гетов е член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. От юни 2013 г. до февруари 2020 г. е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. От октомври 2020 г. е член на Комитета за оценка на лекарствени продукти за хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата като представител на Република България.
От 1996 г. до момента проф. Гетов осъществява активна преподавателска дейност и участва в обучението на студенти, докторанти, специализанти, практикувайки лекари, магистър-фармацевти и т.н., участва и ръководи различни научни проекти.
Одобрени са допълнителни средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в държавните детски градини към министъра на отбраната и държавните висши военни училища.
Средствата в размер на 20 204 лв. се предоставят за децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортно¬състезателната дейност, и за материално-техническото им обезпечаване.
Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.
Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Кабинетът одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика. Събитието във формат „Транспорт" и "Телекомуникации" ще се проведе на 2 и 3 юни 2022 г., в Люксембург.
Министрите ще обсъдят теми от областта на въздушния и морския транспорт, както и интермодалните въпросй и мрежи. Ще бъде разгледано предложението за Регламент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт.
В областта на интермодалните въпроси и мрежи ще бъдат обсъдени Регламента за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, Регламента относно насоките за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и предложение за изменение на Директива 2010/40/ЕС относно рамката за внедряване на интелигентни транспортни системи.
При обсъжданията на морския транспорт, министрите ще разгледат предложението за Регламент относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива.
България, заедно с Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Румъния ще подпишат Съвместно изявление относно предприемане на действия на европейско ниво за завършване на инфраструктурни обекти.
В сектор „Телекомуникации” ще бъде разгледан напредъкът по досиетата за изкуствения интелект, европейската цифрова самоличност и акта за данните. Предвижда се да се обсъди измерването и оценката на въздействието на цифровите технологии върху околната среда, както и начините за развитие на устойчиви цифрови технологии, които са в услуга на зеления преход на икономиката.
Определен е съставът на правителствената делегация за участие в 12-та Министерска конференция на СТО
Правителството прие Решение за определяне състава на правителствената делегация на Република България за участие в 12-та Министерска конференция на Световната търговска организация (СТО). Тя ще се проведе от 12 до 15 юни 2022 г. в Женева, Швейцария.
Конференцията, като висш орган на СТО, е упълномощена да взима решения по всички въпроси, свързани с многостранните споразумения и многостранните търговски преговори. Очаква се 12-та сесия да разгледа и приеме декларации и решения или начертае работни програми по цялостния отговор на СТО на пандемията от COVID-19 и бъдещи пандемии, включително освобождаването от определени задължения по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост, преговорите по субсидиите в рибарството, реформата в селското стопанство, продоволствената сигурност, реформата на организацията, подновяването на мораториума по електронната търговия, и др.
Министърът на икономиката и индустрията ще внесе за одобрение от Министерския съвет проект на позицията на българската страна за 12-та Министерска конференция на СТО.
Българската делегация ще бъде ръководена от заместник-министъра на икономиката и индустрията. В състава на делегацията са включени служители на Постоянното представителство на Република България при СТО, Постоянното представителство на Република България към ЕС и Министерството на икономиката и индустрията.
Увеличава се приемът на студенти в 23 направления
С общо 866 се увеличава за следващата академична година броят на местата за студенти по 23 професионални направления, които подготвят необходими за икономиката ни специалисти.
Най-голямо повишение има в професионалните направления „Растениевъдство", „Математика", „Животновъдство", „Общо инженерство", „Машинно инженерство", „Материали и материалознание", „Енергетика" и „Комуникационна и компютърна техника".
Държавата ще субсидира обучението на 41 223 студенти в 38 държавни висши училища.
За академичната 2022 - 2023 година са предвидени 15 994 места за обучение срещу заплащане.
Одобрени са 1919 места за докторанти, от които 1395 може да са в редовна форма, 524 - в задочна форма и 303 - в научните организации.
1,2 млн. лв. за популяризиране на българистиката в чужбина
Кабинетът одобри 1,2 млн. лева за изпълнение на първия етап на Националната научна програма за развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. Тя беше приета от Министерски съвет на 7 април тази година. Основната й цел е да се популяризират българския език, литература, история, изкуство, наука и традиции сред чуждестранни учени и изследователи.
Програмата ще се реализира в рамките на три години, а бюджетът й е общо 4 млн. лева. Ще се финансират специализации на чуждестранни млади учени или докторанти българисти. Предвиден е и осигуряване на престой до три месеца в България на утвърдени чужди експерти в тази област, които ще преподават и ще правят съвместни научни изследвания с българските си колеги.
Ще бъдат разработени безплатни дигитални образователни и изследователски програми за дистанционно обучение на студенти и докторанти по български език и литература.
До три години ще заработи онлайн платформа за превод от и на български език. Тя ще ползва машинен превод и езиков редактор по примера на Google Translate.
Паралелно ще се създаде и портал с дигитални образователни и научни ресурси в областта на българистиката. Там ще могат да се обсъждат актуални въпроси за изследването и преподаването на български език, литература, история и култура в помощ на обучението на чуждестранни българисти.
Координатор по програмата е Българската академия на науките, а партньори са водещите в преподаването на български език и литература висши училища – Софийският, Пловдивският, Великотърновският, Югозападният и Шуменският университет.
3 млн. лв. за български научни публикации в международни издания
Държавата отпуска 3 млн. лв. на висши училища и научни организации, за да повишат броя на научните си публикации в авторитетни международни издания.
Средствата са предназначени за изпълнение на първия етап на Националната програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация". Тя беше приета от правителството през октомври 2021 г. Целта на програмата е да се стимулират българските университети и научни организации да увеличат броя на публикациите си в престижни световни научни издания. Това ще се отрази положително върху техния рейтинг в международните научни класации и ще повиши ангажираността на българските учени към инициативата за отворената наука и възприемането й като стандартна практика от научноизследователската общност.
На изследователите ще бъде предоставяно допълнително възнаграждение, награди или други финансови стимули за авторство на научни публикации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus, обвързано със споделяне на научни резултати в Българският облак за отворена наука и в институционални или международни хранилища.
Програмата ще се изпълнява на три етапа в продължение на 42 месеца. Необходимите за реализирането й средства са общо до 12 млн. лева - до 3 млн. лв. за 2022 г., до 4 млн. лв. за 2023 г. и до 5 млн. лв. за 2024 г.
Най-голям дял от средствата от първия етап за 2022 г. получава Българската академия на науките - 911 401 лв. На следващите 5 позиции се класират Медицинският университет-София (493 326 лв.), Софийският университет (422 973 лв.), Медицинският университет-Пловдив (157 810 лв.), Пловдивският университет (134 588 лв.) и Медицинският университет-Варна (120 427 лв.).
Изменят се нормативни актове на Министерския съвет
Правителството прие промени в нормативни актове на Министерския съвет. С измененията се привеждат нормативните актове на Министерския съвет - правилници и постановления, в съответствие със структурата на Министерския съвет и с възложените с Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, приет с ПМС № 20 от 2022 г., функции.
Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи ще упражняват правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД
Правителството определи министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи да упражняват правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД – София.
Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. За осъществяване на посочените дейности от изключително значение е предоставянето на необходимите ресурси, включително материално осигуряване, за ефективно изпълнение на дейностите. В тази връзка, с разпореждането е предвидено министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи да упражняват правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ ЕАД – София.
Министрите за Кохезионната политика на ЕС ще обсъдят пътя на сближаването в ЕС до 2050 г. в условията на днешните предизвикателства и потенциала на европейските региони
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси, който се събира на 2 юни в Люксембург по покана на Френското председателство във формат „кохезионни министри“. Съветът ще приеме заключения по публикувания през февруари Осми доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване под мотото „Сближаване в Европа до 2050 г.“.
На фона на днешните предизвикателства пред Европа като климатични промени, ограничени природни ресурси, негативна демографска картина, икономическите кризи, пандемията COVID-19, а сега и военния конфликт в Украйна, рискът от икономическа стагнация и задълбочаване на разликите в развитието на отделните региони на Европа е особено голям. На този фон Европейският съюз си е поставил амбициозен дневен ред за сближаване и устойчив растеж, зеления и цифровия преходи, постигането на енергийна независимост и неутрална по отношение на климата икономика. Министрите ще обсъдят различните подходи за устойчив път на развитие на регионите, така че техните особености и различни стартови позиции да бъдат отчетени по пътя към общоевропейските цели.
Изпълнението на инвестиции по опростени правила и запазването на партньорството с регионалните и местни власти, гражданите и бизнеса, са сред акцентите в одобрената позиция на България. Многостепенното управление с участието на всички заинтересовани страни, териториалният подход и съчетаването на различни инвестиции, съобразно нуждите и особеностите на конкретните региони, са достижения на кохезионната политика, които носят добавена стойност именно за насърчаване на бенефициентите да бъдат инициативни и отговорни участници в процеса. Освен това те водят до съчетаване на европейските с националните приоритети. Все по-важни занапред ще бъдат функционалните връзки между градовете като центрове за растеж и селата, става ясно от позицията. Необходимо е обаче регионалните измерения да бъдат още повече насърчавани и отчитани във всички политики и инициативи на ЕС.
Ключови за успеха на политиката, според страната ни, ще бъдат по-нататъшното опростяване на правилата и процедурите за достъп до фондовете, намаляването на административното бреме за тяхното управление и не на последно място, единна рамка от правила за различните инструменти за финансиране на ЕС. От своя страна заложената в регламентите гъвкавост за реакция на непредвидени обстоятелства носи ползи за държавите- членки, но не бива да води до изместване на фокуса на кохезионната политика, като дългосрочна инвестиционна политика на ЕС за сближаване, растеж, заетост и балансирано териториално развитие, се казва още в позицията.
В дневния ред на заседанието на Съвета се планира още министрите да обсъдят и допълнителни възможности за подпомагане на европейско ниво на държавите, които посрещат бежанците от войната в Украйна.
Правителството прие изменения в допустимите за финансиране дейности със средства от европейските структурни фондове за подкрепа на мерки за справяне с миграционната криза, породена от войната в Украйна
Правителството измени и допълни Решение № 328 на Министерския съвет от 2022 г., за одобряване на средства за обезпечаването на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа.
С последни изменения на регламентите на Европейския съюз относно Кохезионната политика е определен разход за единица продукт за операции за справяне с миграционните предизвикателства, възникнали в резултат на военната агресия от страна на Руската федерация. Разходът е свързан с основните нужди и подкрепа на лицата, на които е предоставена временна закрила или друга подходяща закрила съгласно националното право. Целта е да се опрости използването на европейските структурни и инвестиционни фондове и да се намали административната тежест за бенефициентите и администрациите на държавите членки.
С направените изменения и допълнения в Решението на Министерския съвет се дава възможност на управляващите органи на оперативните програми, които финансират мерки за справяне с бежанската криза, да използват така установения разход за единица продукт при изпълнение на планираните дейности.
Иван Иванов е освободен от длъжността областен управител на Софийска област
Правителството прие решение, с което освобождава Иван Иванов от длъжността областен управител на Софийска област. Иванов е освободен по негово искане.
Със същото решение на Министерския съвет за временно изпълняващ длъжността областен управител на Софийска област до назначаването на титуляр е назначен Иван Велков, който до настоящия момент е заместник областен управител на Софийска област.
Компенсациите заради високите енергийни цени продължават и през месеците май и юни
Компенсациите от страна на държавата заради високите цени на електроенергията ще продължат през месеците май и юни, реши Министерският съвет на днешното си заседание. Чрез предлаганото изменение в програмата за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия ще продължи подпомагането на всички небитови крайни клиенти за справяне с последиците от съществените и неблагоприятни колебания на цените на електрическата енергия през съответните месеци.
Размерът на предвидената подкрепа по програмата за периода от 1 май 2022 г. до 30 юни 2022 г. е фиксирана сума на един MWh, изчислена на база на количествата активна електрическа енергия, върху която се начислява цена „задължение към обществото" за съответния месец. В сумата не е включен ДДС. Компенсацията се изчислява като 80% от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред" на БНЕБ за съответния месец и базова стойност от 200,00 лв./ MWh. Клиенти с цени на електроенергията под базовата или под изчисления размер на компенсацията, не подлежат на подпомагане.
Министерският съвет реши още да удължи и през м. май 2022 г. подпомагането на битовите потребители на природен газ. Програмата предвижда подкрепа с фиксирана сума на един MWh за компенсиране на битови клиенти на природен газ и потребители на топлинна енергия, предоставяна от топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ, които имат издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия с преобладаващ топлинен товар за битови нужди. Размерът на компенсацията за м. май 2022г. е 70,90 лв./MWh.
