Потенциално спиране на вноса на енергийни суровини от Русия ще има отрицателно влияние в краткосрочен план, като може да доведе до свиване на целия брутен вътрешен продукт (БВП) на ЕС с 2,5 до 4,2 на сто, прогнозира днес Испанската централна банка, цитирана от Франс прес.
"Банко де Еспаня" (Banco d’Espana) обяви в аналитичен доклад, че мащабът на въздействието през първата година от спирането на търговския обмен, впоследствие ще намалее, отразявайки все по-голямата адаптивност на Европа при заместването на руския внос.
Икономическата тежест ще бъде значително по-голяма в трите най-големи икономики на еврозоната - Германия, Италия и Франция и в страните от Източна Европа заради по-голямата им зависимост от руските енергийни доставки, според доклада.
Очакваният спад за Германия е между 1,9 и 3,4 на сто от БВП, за Италия - около 2,3-3,9 на сто, 1,2-2 на сто за Франция и между 0,8 на сто и 1,4 на сто за Испания, заяви икономистът, отговарящ за проучванията в "Банко де Еспаня" Хавиер Кинтана.
Лидерите на ЕС принципно се договориха вчера да намалят с 90 на сто вноса на руски петрол до края на годината.
В Германия въпросът бе обект на сериозен дебат с оглед на енергийната зависимост на страната от Русия.
Инфлацията в целия ЕС ще се повиши с между 1,6 на сто и 2,7 на сто процентни пункта, според доклада , предвиждащ от 0,8 до 1,2 допълнителни процентни пункта за Испания.
Инфлацията в еврозоната достигна нов рекорден връх от 8,1 на сто на годишна основа през май.
Тези прогнози, предмет на голяма геополитическа несигурност, се основават на хипотетично спиране на всички доставки на енергийни продукти от Русия, уточняват авторите на доклада, цитиран от БТА.
Спирането на вноса на петролни продукти ще окаже по-малко влияние, отколкото преустановяването на потока от природен газ и въглища, въпреки че ефектът ще e значителен.
Хипотетично спиране на търговския обмен с Русия ще има допълнително отрицателно влияние върху европейските икономики, въпреки че мащабът ще е по-малък, отколкото при енергийните суровини.
