Май и юни са месеците, през които въздушните маси са силно неустойчиви, затова и градушките през тези два месеца са често явление у нас, особено при развитието на мощни купесто-дъждовни облаци, а те най-често се получават при преминаването на добре изразени студени атмосферни фронтове през Балканския полуостров. Това заяви заяви пред БТА метеорологът от НИМХ Красимир Стоев по повод силните градушки на много места в страната, които нанесоха поражения на земеделската реколта.
Красимир Стоев каза, че до утре ще има неустойчива въздушна маса над България. Метеорологът обясни, че през двата почивни дни - на 28 и 29 май, през страната ни е преминал студен фронт и градоносните процеси са били фронтални.
"Тези процеси се разделят на два типа - вътрешно-масови и фронтални. По линията на фронта се разви доста мощна конвекция и паднаха значителни валежи, а на много места в страната имаше и градушки. Доста интензивни бяха тези процеси в Рило-Родопската област, където паднаха значителни количества валежи и в някои от валежомерните ни станции количествата на валежите са над 100 литра на квадратен метър за 24 часа. Например такива са падналите валежи в Смолянска област", съобщи Стоев.
Най-интензивни са валежите и градушките в Рило-Родопската област, в Югозападна България - в Кюстендилско и Перник, както в Сливен и Свиленград, а също и в Северна България - в централните райони на Дунавската равнина, в Плевенско и Велико Търново, съобщи Красимир Стоев.
Той отбеляза, че неслучайно по такова райониране в страната са изградени и полигоните на Изпълнителната агенция "Борба с градушките", които имат за цел "да засяват" градоносните облаци при самото им формиране, тъй като движението на въздушните маси в атмосферата на Балканския полуостров се премества от запад на изток. За съжаление, не всички опити за предотвратяване на градушките са успешни и през почивните дни имаше много снимки с "внушителни размери на градови зърна - като яйца и орехи", които паднаха на различни места в страната, коментира метеорологът.
Градоносните облаци се разделят на три части - топла, преохладена и ледена част
Красимир Стоев обясни и как се формират градоносните облаци. Облакът се разделя на три части - топла част, преохладена и ледена част. В топлата част на облака температурите са изцяло положителни. В ледената част на облака има изцяло само ледени кристалчета и падайки в преохладената част, кристалчетата полепват едно за друго. Затова градушката, която беше паднала с по-големи размери на места в страната, беше в различни форми - заради слепването на няколко ледени топчета, обясни синоптикът.
Отново искам да повторя, че градушките са обичайни явления за май и юни в България, защото това са месеците с най-голяма неустойчивост на въздушните маси, като причина е преминаването на добре изразени фронтове, които носят влажен въздух, коментира д-р Красимир Стоев.
Като цяло времето у нас ще се постабилизира, но въпреки това в следващите дни - на 1, 3 и 5 юни, на места пак ще има неустойчивост на атмосферата. Засега екстремният индекс за опасно метеорологично време не ни дава основание да очакваме такива градоносни процеси до 5 юни, но към 5 и 6 юни се очаква преминаването на студен фронт от северозапад. Тогава се очаква пак да има по-неустойчиво време, с по-масови и по-интензивни валежи, с гръмотевични бури и с градушки, съобщи метеорологът.
По-трудно ли се прогнозират градоносните облаци от метеоролозите?
Градоносните облаци като цяло се движат бързо и са по-трудни за прогнозиране. Но, ако човек внимателно се заслуша или зачете в краткосрочните прогнози на НИМХ - от днес за утре, то в тях има предупреждения, когато се очакват интензивни валежи и преминаването на атмосферен фронт, каза метеорологът. "В тези прогнози съобщаваме и когато има условия за градушки, а когато процесът е фронтален - направо казваме, че ще има градушки, а не, че ще има условия за градушки. Хората трябва да са по-внимателни в терминологията, която от НИМХ използваме в прогнозите си при предупрежденията за градушки", препоръча Красимир Стоев.
Той обясни също, че основата на градоносните облаци е твърде бяла, на фона на останалата част, която е доста сива и тъмносиня, и е в самия купесто-дъждовен облак.
