„Веднъж ударил на камък при президента, кабинетът търси да прехвърли горещия картоф в парламента”, смята евродепутатът
„Фактът, че парите по нашия План за възстановяване се бавят, логично може да бъде свързан с българското вето върху Северна Македония. Това е вид политически натиск, на който България не бива да се поддава. Тези пари са дребен детайл в историческия път на България, който е жалониран от много по-големи събития. Залогът да съхраним своята история, език, култура, самочувствие е много по-висок от този да вложим пари в бедстващата си икономика.“
Това коментира по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
„В центъра на София вече има брояч на дълга – както виждате, задлъжняваме все повече и повече. Обещанията са щедри, а всички пожари се гасят с обещания за помощи. Това, че засега европейските пари са блокирани, не значи, че България не харчи и не задлъжнява“, смята евродепутатът.
По думите му управляващата коалиция не желае да поеме отговорност за ветото върху Северна Македония, тъй като би загубила външна подкрепа.
„Ако пък не отстои ветото, то тогава ще загуби вътрешна подкрепа. Пред тази двойно губеща ситуация правителството търси с кого да сподели отговорността. На чий гръб да я прехвърли. Първият и най-удобен солидарен отговорен с кабинета е президентът, поради високата степен на доверие към него и поради това, че пречи на всички с авторитета и реномето си на човек, който казва истината, в когото българите вярват. Той няма никакво основание да свиква КСНС. Съвет по същата тема вече бе проведен с много ясна рамка за преговори и поведение от страна на България. Веднъж ударило на камък там, правителството търси да прехвърли горещия картоф в парламента, където, най-малкото, ще принудят да се произнесат по темата и опозиционните партии. Всяка от тях също си прави сметки как ще бъде видяна в чужбина.“
Според Иво Христов темата за Северна Македония може да подпали чергата на кабинета, но са налице и редица други изпитания, с които той трябва да се справи.
„Българските граждани са много уморени и изнервени от това, което се случва в страната – цените галопират, анонсите за поскъпването на топлоенергията са апокалиптични. И четирите партии в управляващата коалиция рискуват да изгубят гласове при евентуални предсрочни избори и ще търсят да съхранят коалицията независимо от цената. Както бе намерена лукавата формулировка „военно-техническа помощ“, за да бъде представена под някаква форма доставката на оръжие в Украйна, а очевидно за това става дума, ако съдим по разследвания в медиите и благодарностите на украинските генерали. По същия начин и в случая ще се търси някаква формулировка, която да удави рибата в мътна вода“, прогнозира Иво Христов.
По думите му, социалното напрежение вече е факт, а то неизбежно ескалира в политическо.
„Македония е първият етап от този паркур, през който правителството ще трябва да премине, ако иска да оцелее. Всички предпоставки за нестабилност са налице. За някои от тях правителството носи пряка отговорност – като енергийната безпътица, в която се озовахме; като неефикасните действия по подсигуряването на продоволствието в България.“
Евродепутатът коментира и очертаващата се продоволствена криза: „Една трета от зърнения износ на световния пазар идва от Русия и Украйна. При прехвърчащи ракети в акваторията на Черно море трудно някоя компания ще се съгласи да застрахова транспорта, трудно ще се намерят и превозвачи. Да оставим настрана и неизвестните, свързани с военните действия и транспорта по суша. И, разбира се, по-малката реколта в Украйна, част от която е поразена от военните действия или попада в обсега им. Към тези обстоятелства се прибавя и сушата в САЩ, която ще намали реколтата там, както и в някои райони на Европа. Най-потърпевши вероятно ще бъдат северноафриканските страни, тъй като те зависят от програма на ООН за осигуряване на прехрана, която разчита на зърно именно от двата доставчика, които са във война в момента.“
Според Иво Христов ценово ще бъде засегнат целият световен пазар, който не може да бъде бързо компенсиран, дори и в рамките на година.
„Опасявам се, че ЕС не е в състояние да изработи обща политика по темата и неформално е делегирал на националните правителства да решат този проблем, който е много трудно решим. Ние трябва да се погрижим за собствената си прехрана. Считам, че не е особено удачно да бъде компенсиран крайният потребител, като намалим или отменим ДДС върху хляба. Много по-разумно е тази отговорност да се поеме на ниво производители. Те са немного на брой, в България големите производители са няколко десетки, които биха могли да ограничат печалбите си в период на война“, смята евродепутатът.
По думите му, в това направление държавата трябва да предприеме административни мерки.
„Уповаването на пазарни механизми в период на война е безотговорно и нереалистично. Ако не го осъзнаем сега, ще го разберем след още няколко месеца. В някои страни вече започват да отстъпват от тези пазарни механизми“, категоричен е Иво Христов.
Евродепутатът коментира и последното развитие на отношенията между Украйна и Полша: „Предстои да видим как ще се развият събитията, но анонсите вещаят някакъв вид обединение; най-малкото – на ниво митници, права на гражданите и т.н. Това е стъпка към ескалацията на войната. В определен момент Русия ще води война срещу държава, която няма граница със съседна държава, чиито граждани могат да бъдат на офицерски и прочее – административни длъжности в самата Украйна. Това е тревожно и съм изненадан, че европейските столици мълчат по темата. Те с право приеха на нож анексията на Крим, тъй като става въпрос за промяна на държавните граници – нещо неприкосновено като принцип в следвоенна Европа – а сега мълчат.“
Според Иво Христов в общия хаос на разпада на международното право всяка от страните, които имат претенции към своите съседи, имат малцинства в съседни държави, ще бъде изкушена да потърси национално обединение.
„Събуждат се всякакви великодържавни амбиции. Това е особено опасно на Балканите, където има българско население навсякъде в околните страни, има и всякакви други примеси. Бивша Югославия е мозайка от народности. Не е ясно докъде ще спре това домино, ако бъде съборено. На много места то може да събори стабилността, не само край украинската граница.“
На въпрос чия визия ще надделее – тази на Кисинджър или тази на Сорос, от форума в Давос – Христов отбеляза, че при всичките си грехове като политик на глобално ниво, Хенри Кисинджър е човекът, извел САЩ от Виетнамската война и допринесъл за победата им в Студената война: „Политик и дипломат с визия. Джордж Сорос е стратег на глобализма, който се разпада пред очите ни. Времето ще покаже чие мнение ще се оправдае.“
