Върховният касационен съд върна на апелативните магистрати за ново разглеждане делото за жестокото убийство на 86-годишния Стефан Янев в столичния жк "Люлин" през 2018 г. Това съобщиха на сайта на ВКС.
Подсъдими са дъщерята на жертвата и нейният съпруг - Мария и Свилен Велеви.
Възрастният човек беше намерен убит в блока, в който живее семейството на 11 февруари 2018 г., след като разкри в телевизионно предаване, че трите му внучки - на 13, 14 и 18 години, никога не са ходили на училище и живеят затворени. По време на процеса стана ясно, че Стефан Янев почина от задушаване, получено вследствие на побоя, който съпрузите му нанесли. Пенсионерът е бил удрян с тъп предмет по главата. Зетят признал как е станало това.
Мария и Свилен Велеви бяха задържани, обвинени и осъдени като съизвършители на убийство по особено мъчителен начин. На 46-годишната Мария бе наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 18 години, а на съпруга й - 15 години затвор.
Съдебният състав на ВКС посочва, че защитникът на Мария Велева настойчиво е привличал вниманието на въззивния съд към въпроса за извършителството на подсъдимата като съучастник на Свилен Велев.
Последователно е навеждал довода, че СГС го е разрешил въз основа на предположения, стъпвайки единствено на показанията на свидетелката Й. за изречени думи от дъщерята на убития.
Според върховните съдии независимо от непрецизната формулировка в жалбата на подсъдимата е напълно ясен смисълът на оплакването с решаващо значение – липсата на ясни, точни и изчерпателни мотиви, позволяващи да се разбере защо съдът приема, че Мария Велева е участвала в самото изпълнение на престъпното деяние.
Върховният касационен съд счита, че въззивният съд е определил изречените думи от подсъдимата като „ответни заплахи“ към баща ѝ, но без да изложи ясни, точни и изчерпателни съображения защо счита, че те са от естество да изключат възможността отправената заплаха да не е повлякла каквито и да било престъпни действия от страна на подсъдимата по умъртвяването на пострадалия – възможност, върху която е била построена тезата на жалбоподателите за постановено осъждане въз основа на недопустими предположения.
Въззивният съд изрично е уточнил, че подсъдимият не пресъздавал подробности относно конкретните си действия и местата по тялото на пострадалия, върху които е нанасял ударите, причинявайки телесните увреждания, довели до съставомерните последици.
Според върховните съдии САС е интерпретирал отсъствието на детайлизация относно инкриминираните обстоятелства като опит на Свилен Велев да прикрие участието на съпругата си. Така на практика липсата на придобити сведения за интересуващите съда факти, извлечени от обясненията на подсъдимия, незаконосъобразно е била отчетена за уличаваща Мария Велева като участник в самото изпълнение на конкретното престъпление.
Съдебният състав на ВКС счита, че неясните и непълни мотиви, които не съдържат и надлежен отговор на решаващи доводи, са равнозначни на липса на мотиви – съществено процесуално нарушение. Негова единствена и безусловна последица е отмяна на въззивното решение в цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на САС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
