Ако до 2040 г. не сме направили нови четири ядрени реактора с по 1000 мегавата, през 2050 г. ние ще изпаднем в енергиен колапс. Това отбеляза председателят на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) Богомил Манчев по време на първата експертна конференция на тема "Мониторинг на радиоактивно замърсяване в градска среда. Готовност на населението и организациите за справяне с предизвикателствата при радиоактивно замърсяване", предаде БТА.
Форумът се състоя във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В експертни доклади и обсъждания се представят многобройните рискове и възможностите да се изгради максимално ефективно сътрудничеството между учени експерти и медии по въпросите на радиоактивното замърсяване. Част от темите са строго специализирани - радиационен мониторинг и радиационно разузнаване, ядрен и радиационен тероризъм, мръсни бомби, контрабанда на радиоактивни материали, радиоактивни замърсявания. Други са насочени към по-широка публика.
В своя доклад на тема "Политика и енергетика", Манчев отбеляза, че според БУЛАТОМ до 2030 г. страната ни трябва да изгради два ядрени реактора и до 2040 г. - още два. Той напомни, че българските политици са поели ангажимент до 2038 г. да бъдат затворени нашите термични централи. Според Манчев в момента вече сме закъснели с 10 години да затворим тези централи, защото не се прави нищо по проблема.
Той каза още, че производството на електроенергия чрез слънце, вятър, батерии е надстройката на базовата енергетика. Ако нямаме чиста базова енергетика над 50 процента, нищо не можем да направим, отбеляза Манчев и допълни, че зелената сделка не е решаване на проблема на енергетиката. По думите му нашата енергетика няма проблем, тъй като тя е 50 процента "чиста" и 50 процента - "мръсна". Той обясни, че имаме ядрена централа, която произвежда 35-36 процента от употребяваната от нас електроенергия, освен това имаме 1100 мегавата слънчева енергетика и достатъчно водни централи, както и към 780 мегавата вятърни генератори.
Той обаче определи част от тях като нестабилни източници на енергия. Абсурдно е чрез нестабилна енергия да решаваме базовите си мощности, коментира Манчев и изрази надежда правителството в много скоро време да вземе някакво решение за стартиране на ядрената енергетика. Не можеш да имаш развитие, ако нямаш нови мощности и не си поддържаш базовата енергия, смята Манчев.
При развиването на нашата теза за четири ядрени блока, предвиждаме да има около 10 хиляди мегавата мощности за слънчева енергия, 2000 мегавата - за вятър и около 2000 мегавата - парогазови централи, които ще горят 30 процента водород, отбеляза специалистът. Според него така ще можем да предрешим въпроса на 50 процента със зелената сделка.
Той посочи още, че от тях като експерти се очаква да дадат адекватни и разбираеми предложения за политиците. Според него проектът "Белене" никога не е имал технически и финансови проблеми, а само политически и затова го няма. В момента върви на скрап, ако не решим въпроса как да го направим без Русия, допълни още експертът. По думите му е много недалновидно да не използваш лицензирана ядрена площадка, каквато е тази в Белене. Той повдигна и въпроса за липсата на кадри в страната както за изграждането на обект какъвто е една електроцентрала, така и за експлоатацията му.
Председателят на Българското ядрено дружество Младен Митев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките (ИЯИЯЕ-БАН) отбеляза, че използването на ядрената енергия в лицето на ядрената енергетика спестява милиони тонове въглеродни и прахови емисии и носи изключителни ползи за населението в световен мащаб. Това някак си не се знае от хората и у мен буди недоумение неодобрението, което големи групи от населението имат към използването на ядрените методи в индустрията, науката и медицината, каза още той при представяне на анализ на проучване на знанията и нагласите на гражданите в областта на радиоекологията и радиационната защита.
Според него причината за това е нивото на познание за радиацията, радиационната защита и радиоекологията. По отношение на изявените източници на радиация в нашето ежедневие гражданите посочват различни отговори като радиоактивни отпадъци, космически лъчи, атомни електроцентрали, мобилни телефони, медицински услуги в болниците, домашни електрически уреди като микровълновата печка, скали и почви, горива, пътуване със самолет, въздуха, храни, които ядем. Той отбеляза, че в първата тройка са наредени радиоактивните отпадъци, космическите лъчи и атомните електроцентрали. Митев посочи, че що се отнася до гражданите, единствено космическите лъчи дават съществен принос в облъчването на населението.
Първото място на радиоактивните отпадъци специалистите свързват с това, че като основен минус на ядрената енергетика, винаги се е обявявало предизвикателството за справянето с радиоактивните отпадъци. Според Митев са необходими допълнителни усилия в разпространението на основни знания по отношение на взаимодействието на радиоактивните лъчения с околната среда и човека и това трябва да се задълбочи чрез учебните програми.
