Безработицата най-ниска от 32 г. - 4,6%
Фирмите опитват лечение с по-високи заплати и украинци, други пък сменят региона
Своеобразен постковид синдром изживява бизнесът - едновременно пандемията е свила работните места с 40% и отново няма достатъчно хора за тях.
От 320 762 работници са се нуждаели фирмите през септември 2019 г., а по същото време на миналата нуждата е била от само 193 792. Като в строителството, медиите, търговията, транспорта и туризма търсенето е намаляло наполовина, показват данни на Агенцията по заетостта.
През април пък безработицата у нас се стопи до 4,6% - най-ниското ниво в последните 32 години. Безработните са били само 150 547.
При ниска безработица шансът работодателите да намерят хора с подходящи умения е все по-малък. Още повече, че през март търсенето на работна ръка се увеличава. Търсят се хора в преработващата промишленост, а
една пета от вакантните позиции са в хотелиерството
и ресторантьорството, липсват търговци, чиновници и селскостопански работници. Най-силен е гладът за оператори на машини, шофьори, продавачи.
Под 2,5% е безработицата в Пловдив и фирмите се конкурират за работна ръка. И се наблюдава тенденция нископрофилните производства да се изнасят от града и областта, за да намерят по-евтини работници. “Каменица” например премести пивоварната си в Хасково.
“Няма обаче инвеститор, който да се е отказал да развива производство край Пловдив, защото все пак в града са регистрирани около 550 хил. души, има и 100 хил. нерегистрирани”, обясни зам.-кметът по бизнес развитие Стефан Стоянов.
В Плевен, който се оформя като бизнесцентъра на Северозапада, индустрията се задъхва за кадри от 5-6 г., а тенденцията се задълбочава, защото нито техникумите произвеждат работници, нито бизнесът си отглежда кадри.
В Плевен френската компания “Малтери Суфле” инвестира 30 млн. евро в завод за малц, немската “Леони” пък 32 млн. евро в завод за автомобилни кабели, който 2023 г. ще има нужда от общо 2000 работници. Неквалифицираните работници обаче избират да работят в ЕС, защото извън страната за 6 месеца селскостопански труд изкарват достатъчно пари за цяла година.
Все по-трудно ще става и в шивашкия бранш - драстично намаляват желаещите да изучават занаята и да овладяват сложната и нископлатена професия.
При недостига на работна ръка откъде ще се намерят 700 работници за бъдещо голямо предприятие? Този тежък въпрос стои, откакто преди дни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер обяви, че голяма автомобилна компания има инвеститорски интерес към Плевен и може да открие поне 700 работни места.
Според изготвения от специалисти профил безработните в Плевен са от 3 типа. Първият е на трайно безработните - те са от всички възрасти. Някои сред тях имитират активност - записват се на безплатно обучение в Българо-германския център, получават и 10 лв. надница на ден, но след курса не се хващат на работа. Предполага се, че тези хора се трудят “на черно” по строежите, където вземат по 50-60 лв. дневно.
Вторият тип, около 1/3 от всички, са наистина активни - те ходят на интервюта, обучават се и започват работа. Възрастта им е над 30 г., почти всички са с висше или средно образование и с предишен опит.
Третата група са регистрирани в Бюрото по труда и получават обезщетение цяла година. Те са били в чужбина, осигурени са на висок праг и вземат тавана от 1600 лева. Като свърши годината, отново тръгват по чужбина.
Безработните във Врачанска област са два пъти повече от нивото за страната. Ако в страната тя е 4,6%, то в региона за работа чака около 10% от трудоспособното население.
Най-тежко е положението в общините Борован и Хайредин, където двама от петима нямат работа. Най-малко безработни има в общините Козлодуй, Мездра и Враца , в които безработните не надвишават 4 на сто.
За да могат да задържат качествените кадри пък,
над 80% от компаниите са планирали да вдигнат заплатите
през първите шест месеца на годината, показа проучване на ManpowerGroup България. Една от основните причини за напускане на работа през миналата година е предлаганото по-високо възнаграждение на друго място. Другата причина за по-високите заплати е да се намерят служители за освободените длъжности.
В сектор “Производство” над 90% от работодателите са планирали да увеличат заплатите, а в сектор “Автомобилна индустрия” - 91%, следва “Търговия” с 81%. Това са и трите сектора, които изпитват глад за кадри и които са претърпели най-голямо доброволно текучество през 2021 г.
През февруари работодателите поискаха да се направят промени в методиката към Националната карта на висшето образование, като се добавят критерии, които да дават реална връзка с потребностите на пазара на труда. Те да отчитат както броя студенти по специалности, но и броя и вида на работните места, които са заети в момента от хора над 55 г. В момента близо 130 000 работни места, изискващи средно образование, се заемат от висшисти по различни причини. В същото време има незадоволено търсене на инженери. “Това се дължи основно на наличието на голям брой висшисти, завършили професионални направления и специалности, за които няма работни места, за сметка на други, които остават свободни поради липсата на дипломирани студенти”, написаха работодателите.
Друга възможност за попълването на свободните места са украинските бежанци. Работодателите вече обявиха, че ще могат да наемат около 200 хил. души, които бягат от войната. До момента 1868 работодатели са потърсили бюрата по труда, за да наемат бежанци. Те са подали 9486 свободни места. 75% от шефовете имат готовност да ги наемат веднага. 10% от тях търсят кадри с висше образование, а 28% със средно.
Всеки пети шеф може да осигури и квартира,
а 19% и транспорт. Най-много работни места за украинци са заявени в индустрията и туризма. Само 10 хил. украинци обаче са отишли в бюрата по труда. А най-желаните за тях професии са офис секретар, рецепционист, камериер.
Държавата планира и програма “Солидарност”, за да може украинците да се интегрират по-лесно на пазара на труда. Една от мерките е да покрива за три месеца минималната заплата и осигуровките на работодатели, ако наемат украински бежанци на работа. Още толкова пък ще плаща само осигуровките им. За работещите ще има опция и за покриване на наема за три месеца. Държавата ще дава пари и за бавачка, за да може майките да работят спокойно. Друга мярка е ваучери за обучение по български или на друг чужд език. Освен това бежанците ще могат да се насочват и към различни професионални обучения. Програмата ще струва около 46 млн. лв. и с нея ще могат да се подпомогнат около 5000 души.
От бума през 2007 г. строителите у нас намаляха с 37 000
ХРИСТО НИКОЛОВ
Строителството е браншът, който страда най-много от липсата на кадри. По данни на Камарата на строителите в България през 2021 г. в отрасъла са били заети общо 195 800 души. Но в последната година на строителния бум – 2007-а, те са били 232 000, т.е. с над 37 хил. повече. Положението все пак не е чак толкова трагично, защото по време на пандемията през 2020 г. в отрасъла работеха почти със 100 хил. човека по-малко, отколкото в най-добрите години - цяла армия от строителни работници се изнесе да работи в чужбина.
Преди време изпълнителният директор на “Хидрострой” Живко Недев сподели пред “24 часа”, че при строителството на отсечката от магистрала “Хемус” между Ябланица и Боаза решил да поиска от кметовете на населените места, намиращи се по трасето на новостроящите се участъци, списъци с безработните, без значение на квалификацията им.
“Имахме намерение да назначаваме местни хора по обектите там на всякакви длъжности. Не видях нито един списък. Хората сякаш предпочитат да стоят вкъщи и да получават социални помощи”, каза той.
Шефът на “ПСТ Груп” Камен Кичев коментира, че това е едно от основните предизвикателства пред бранша – намирането на достатъчно квалифицирани кадри както за управленски позиции, така и като работници, машинисти, шофьори. Защото, както казват строителните предприемачи – не можеш да сложиш
неграмотен човек да управлява
машина, която струва стотици хиляди
и дори милиони левове.
Заплащането на труда е единият начин за привличане на работна ръка, но точно в това отношение нещата не са се подобрили съществено. По данни на НСИ през 2021 г. средната годишна заплата в строителния сектор е била 14 084 лв., т.е. 1173 лв. месечно, и това е на предпоследно място по най-ниско заплащане, по-лошо е само в хотелиерството. Все пак увеличението в сравнение с предходната година е в рамките на средното за страната – 11%.
Самият шеф на браншовата камара Илиян Терзиев призна, че със средната си почасова ставка от 3,16 евро българските строители са на последно място в ЕС и това кара в последните години квалифицираните работници да си търсят препитанието в чужбина. Докато нашите предприемачи се принуждават да внасят работници от Молдова, Украйна и Македония.
Увеличение на заплащането обаче е лесно да се препоръча, но е трудно да се изпълни. Камарата например от години иска от Закона за обществените поръчки
да отпадне критерият “най-ниска цена”
и да се въведе ценообразуване, което да зависи от актуалната стойност на строителните материали и разходите за труд. Защото често обществените поръчки са за обекти, които се строят в продължение на поне 3-4 години, а през това време цените се движат, обикновено нагоре. Най-ниската цена, естествено, не дава възможност на предприемачите да увеличават заплатите, както на тях им се иска. Досега никой от управляващите не е откликнал на това искане, даже напротив. В регистъра за обществените поръчки продължава да е пълно с поръчки за строителство, в които водещият критерий за избор на оферта е предлаганата цена.
През 2021 г. и особено след началото на войната в Украйна този проблем се задълбочи, защото цените на строителните материали направо полудяха – има основни неща като бетон, арматурно желязо и дървен материал, чието поскъпване достига 80-90%. Много строителни обекти не могат изобщо да бъдат довършени при това положение и както призна вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов има опасност европейски проекти за 6,7 млрд. лв. просто да не бъдат довършени и страната да връща неусвоените средства на Брюксел.
