"По принцип не е много устойчива и хората не знаят много за нея.“ Така професор Алед Джоунс, експерт по финанси, риск и управление на ресурсите, описва хранителната система, на която всички ние разчитаме, за да се храним всеки ден.
С други думи възможността да ходите по пазари или да отскочите до супермаркета, където храната ви чака по рафтовете. Войната в Украйна обаче разкри колко уязвима е нашата хранителна система, точно както се случи и в първите месеци на COVID епидемията, разказва "Евронюз".
Когато Владимир Путин започна атаката си, руснаците се фокусираха върху южни градове като Мариупол и Одеса на Черно море. Именно тези ключови пристанища са от съществено значение за износа на храни от Украйна.
Сега, точно три месеца от първия ден на пълната инвазия на Русия, ООН предупреди, че милиони по света може да бъдат подложени на продоволствена несигурност, недохранване и глад.
Страните с голям внос и тези, които вече се борят да свържат двата края, ще пострадат най-много, но има и притеснения относно покачването на цените в развитите икономики в Европа и Северна Америка. Може ли ръстът в цените заради недостатъците на глобалната хранителна система да доведе до масово гражданско недоволство в Европа? Ето фактите.
Откъде идва нашата храна?
Войната в Украйна оказа натиск върху глобалните хранителни доставки, защото огромен брой основни стоки идват именно от източноевропейската държава.
Украйна изнася една десета от световната пшеница, една пета от ечемика и рапицата и приблизително половината от слънчогледовите семки, консумирани в световен мащаб. Страната е една от шепата нации, които отглеждат по-голямата част от основните продукти, които ядем.
Големи производители на основни продукти като Индия и Китай сами отглеждат зърнени храни, с които снабдяват силно населените си територии. Други, като Бразилия, Австралия и САЩ, са нетни износители. Държавите от Близкия изток обаче биха пострадали значително, тъй като Египет и Либия например внасят над 40% от храната си от Украйна. Износът на Киев доминира и в Западна Африка - Нигерия, Сенегал и Гвинея.
Миналата седмица ръководителят на Световната хранителна програма на ООН Дейвид Бийзли призова Путин да позволи на износа да напусне пристанищата, ако има „сърце за останалия свят“. Междувременно балтийската съседка на Украйна Литва предложи военноморски ескорт за превозвачи на храни, за да облекчи глобалната продоволствена криза.
В Индия например досега се планираше увеличаване на международната търговия с пшеница. Отскоро обаче страната забрани износа. Индонезия твърде наскоро също забрани да се изнася палмово масло заради покачването на международните цени
Какви са политическите последици от недостига на храна?
Между 2009 и 2011 г. сушите и пожарите в Австралия и наводненията в САЩ доведоха до спад в износа от тези страни. В резултат на това страни с голям внос като тези от Близкия изток претърпяха инфлация, което доведе до граждански вълнения.
„Арабската пролет... това беше свързано с глобалните цени на храните“, казва Джоунс.
За западните потребители цените на суровините съставляват само малка част от цената, което означава, че инфлацията на цените на храните поради украинския износ е само около 10%. Въпреки това, на места, където цените на храните са тясно свързани с цените на суровините, като Сомалия или Тунис, инфлацията може да достигне до 100-200%.
В Шри Ланка вече има политически и граждански вълнения заради инфлацията. Мнозина следят отблизо ситуацията в страни като Ливан, Пакистан и Сомалия, където стандартът на живот се влошава.
Повишава ли се инфлацията в Европа?
Токсичната комбинация от ръст в цените на храните и поскъпване на енергията затруднява сериозно живота на мнозина в Европа в момента.
„Всичко, което причинява криза с храните, може да доведе до обща инфлация. Всичко, което води до криза в енергетиката, може да доведе до обща инфлация. А ако има криза и в двете едновременно? Това ще доведе до набор от покачвания на цените“, казва Джоунс. „Можете да видите, че средната класа... има много малък разполагаем доход и трябва да прави избор, какво остава за работническата класа на минималната заплата. Напрежението за тях е огромно. Това са хората, които ще решат чия е вината и дали ще излязат и ще протестират за това."
Споменяме си и за сцените в Капитолия на САЩ миналата година. Биха ли могли настоящи протести заради скъпия живот в Европа да се превърнат в дългосрочно гражданско недоволство или дори в смяна на режима, както през Арабската пролет?
Джоунс смята, че не. Докато доверието в политическите институции е на най-ниско ниво в Европа, цинизмът не е толкова вкоренен, колкото беше на места като Египет и Тунис.
„Начинът, по който недоволството обикновено се изразява в европейските страни, е, че хората стигат до крайности при гласуването си, вместо да свалят правителството чрез физическо насилие“, казва Джоунс.
Неотдавнашните избори във Франция показаха високи нива на подкрепа както за крайнодесните, така и за крайнолевите. Марин Льо Пен спечели над 40% от гласовете в балотажа си срещу действащия президент Еманюел Макрон, а видният ляв играч Жан-Люк Меланшон беше само на процентен пункт зад нея, за да влезе във втория тур.
Тъй като истинската степен на кризата с разходите за живот все още не е известна и войната в Украйна далеч не е приключила, е трудно да се каже каква цена ще платят европейските общества в крайна сметка. Опасност от превръщането на протестите в граждански вълнения винаги е налице, но правителствата ще трябва да реагират и да предотвратят мирното несъгласие да се превърне в сцени на насилие.
