Царство на котките. В това изглежда се превръща малкият средиземноморски остров Кипър, където четириногото животно е на изключителна почит, съобщава БТА.
Връзката на Кипър с котките датира хиляди години назад във времето. През 2004 г. френски археолози откриват на острова доказателства за съществуването на домашна котка – в погребално място, датирано на 9500 години.
Легендата разказва, че през 400 година след Христа Елена, майката на император Константин, въвел християнството във Византийската империя, изпраща на острова лодки от Египет или Палестина, пълни с котки. Целта била да се реши проблемът с пълзящите навсякъде змии, гущери и плъхове, чиято популация била изключително голяма заради продължила 37 години суша.
Според различна версия на същата легенда самата Елена посетила острова и оставила част от Светия кръст на място, където по-късно бил изграден манастирът „Агиос Николаос“, известен днес като "манастира на котките". Манастирът, който е построен в първите десетилетия на четвърти век, и до момента е дом за стотици котки, за които се смята, че са потомци на доведените от канонизираната от Православна църква майка на Константин мъркащи животинки.
Друга легенда гласи, че монасите от християнския манастир били свикнали да привикват котките с определен звук да ядат, а после с друг ги изпращали в полето да ловят змии.
На котките от манастира "Агиос Николаос" дори е посветено стихотворение на отличения с Нобелова награда гръцки поет Георгиос Сеферис – едно от най-значимите имена в гръцката литература.
В легендата вероятно донякъде има зрънце истина предвид факта, че една от големите злини, пред които Кипър е изправен в различни етапи от историята си е, че голям брой змии в съчетание с продължителните периоди на суша превръщат острова в доста негостоприемно място.
Легендата за връзката на котките на острова със Света Елена е основата за създаването дори на разновидност на пухкавите животинки. Котките, известни под името „кипърски котки“, „котките на Агия Елени“ или котките на “Агиос Николаос“, са местен вид домашни котки, които се срещат из целия остров. Видът е признат от Световната федерация на котките (WCF). За местен вид котки се признава още един вид под името “гиганта на Афродита“ или „Афродита“, чието възпроизводство се регулира от Световния конгрес на котките (WCC) и от Международния съюз на котките (TICA). Трите организации разрешават известни отклонения в окраската на козината като не се позволява кръстосването с други породи.
Котките на острова се възпроизвеждат от векове като се наблюдава слабо влияние отвън, което на практика води до формиране на местна специфична разновидност на вида.
Чистотата на вида става повод дори за дипломатически проблем между Кипър и Турция, след като преди три години Никозия обвинява Анкара, че се опитва да направи кръстоска между разпространени в Турция котки с кипърския подвид и да го измени. Позиция по въпроса тогава изразяват дори архиепископът на Кипър Хризостом и политически партии. Интересен е фактът, че според разпространената информация представители на кипърските турци са взели котки от южните части на острова и са ги закарали в Анкара, където да бъдат кръстосани с турски котки. „Този вид котки принадлежат на историята и традицията по нашите земи и Църквата подкрепя по всеки начин и с всички сили усилията, които се полагат ( за запазването им)“, гласи тогава позицията на главата на Кипърската православна църква. Турците отхвърлят обвиненията, изтъквайки факта, че имат свой вид котка – превъзходната турска котка.
Въпреки че гледката на излежаващи се на припек пухкави същества предизвиква чувства на симпатия, ситуацията с бездомните котки всъщност е по-скоро предизвикателство.
Всяка година кипърските власти провеждат кампании за кастрация на животните. Годишно страната отделя по 75 хиляди евро за процедурите. Въпреки че през тази година средствата бяха увеличени на сто хиляди, представители на природозащитни организации твърдят, че при темпа на нарастване на котешката популация, тези средства са като „капка в океана“.
Доброволци, които се грижат за котките, казват, че всеки ден броят им нараства, което затруднява работата им.
Дори монахините от „манастира на котките“ отправят призив към хората, свикнали да оставят животинки в светата обител, да не го правят, тъй като трудно се справят с отглеждането им.
Предвид факта, че раждаемостта сред животинския вид е в пъти по-висока от този сред населението, много скоро може да се окаже, че котките са повече от жителите на остров Кипър.
Последните статистически данни показват, че в южната част на острова живеят близо милион души. Подобен, ако не и по-голям, е и броят на котките, припичащи се на жаркото слънце в Средиземно море.
