Само Черна гора с реален шанс да влезе скоро в ЕС, за останалите Макрон измисли нов съюз

Официално се създава Европа на две скорости, а Великобритания и Украйна са добре дошли

Една от най-големите промени в структурата на Европейския съюз от десетилетия бе предложена от френския президент.

През последните месеци Еманюел Макрон не само присъства на всички срещи на високо ниво в ЕС, тъй като Франция е настоящият председател на съвета, но и наскоро спечели убедително преизбиране на президентския пост. Това му даде смелост да разпери криле.

Още преди да поеме председателството, Макрон се закани да извърши промени - например всичко в ЕС да се случва на френски с мотива, че след Брекзит само малка Ирландия е англоезична членка. Това не се случи на практика, но френският президент продължава да се стреми да дърпа конците в Брюксел.

Каква е новата идея на Макрон?

На фона на собствените си предположения, че желанието на Украйна да влезе в ЕС може да отнеме “десетилетия”, президентът на Франция поиска официално Европа на две скорости, обобщава “Евронюз”. Той изложи своята визия за по-широка общност от европейски демокрации, която да позволи по-задълбочено сътрудничество между 27-членния блок и държави извън него. В рамките на този нов политически съюз нации като Украйна и дори Великобритания биха могли да изградят по-дълбоки връзки помежду си, без официално да се присъединят към ЕС.

Бъдещата Европейска политическа общност ще позволи на демократичните нации, придържащи се към основните ценности на ЕС, да намерят ново пространство за сътрудничество в областта на политиката, сигурността, енергетиката, транспорта, инвестициите в инфраструктура и движението на хора.

Защо сега?

Макрон направи предложението си по време на заключителното събитие от Конференцията за бъдещето на Европа - едногодишна консултация за това как ЕС трябва да бъде реформиран. Символично той говори в Деня на Европа, повод, който почита началната точка на политическата и икономическа интеграция на континента. Думите му идват и на фона на руската война в Украйна, която накара Киев и две бивши съветски страни много бързо да подадат молби за членство в ЕС - Молдова и Грузия. Освен това в Брюксел много се говори и за Западните Балкани, където Северна Македония и Албания нетърпеливо чакат старт на преговорите за членство. Подобна бъдеща Европейска политическа общност може да успокои и разочарованията от скоростта на вземане на решения в ЕС, заради което редица държави, включително Унгария, блокират опитите на Брюксел да забрани вноса на руски петрол например.

Как би работила Европейската политическа общност?

“Трябва да намерим политическа форма, която позволява да “прикачим” към Европа някои държави, които споделят едни и същи ценности и география и да изградим заедно политическа координация, форми на солидарност в условия на сигурност. (...) Сега трябва да започнем политическата консултация. Може би това е и начин да си върнем стабилността и различните форми на сътрудничество с някои страни като Обединеното кралство, което реши да напусне ЕС, но може да имат своето достойно място в тази политическа общност”, каза Макрон след разговори и с новия германски канцлер Олаф Шолц същия ден.

Идеята бележи голяма промяна в посоката на европейската политика, особено за Франция, която от години демонстрира известна неотстъпчивост към по-нататъшната интеграция на новите страни-членки на ЕС.

Плановете на Макрон официално ще създадат Европа на две скорости, което в много отношения противоречи на идеята за ЕС - пълна вярност към законите и разпоредбите на блока. Тази нова общност в случая би обединявала слабо привързани към съюза европейски правителства, които биха си сътрудничили задълбочено, но само по конкретни въпроси.

Кой чака на опашка за ЕС?

Украйна, Грузия и Молдова подадоха молби със стартирането на войната в Русия на 24 февруари. Изпълнителната власт в Брюксел - Еврокомисията, обяви, че още през юни ще излезе с първо становище относно искането на Киев.

По думите на Макрон стремежът на Украйна да се присъедини към блока е “легитимен”, а желанието на Грузия и Молдова “ни позволява да преоценим нашата география и организацията на континента”.

Но при закрити врата много държави членки приемат, че бързото приемане за Украйна - и други кандидатки - е много малко вероятно, като се има предвид, че предложение като това ще изисква големи промени в договорите на ЕС. “Много от тези правителства са предпазливи относно променянето на договорите, защото знаят, че това е като отваряне на кутията на Пандора”, каза пред “Евронюз” Камино Мортера-Мартинес, ръководител на брюкселския офис на Центъра за европейски реформи.

Критици посочват, че Макрон просто се опитва да успокои страните извън ЕС, някои от които чакат на опашка от години и дори заплашват да преосмислят своите кандидатури.

Освен Турция - с която преговорите започнаха през 2005 г., но бяха спрени през 2019 г., още три страни от Западните Балкани чакат заветното “да”. Северна Македония, която за първи път кандидатства през 2004 г., изпълни критериите за започване на преговори, но кандидатурата ѝ е блокирана заради спора с България. Албания е обвързана със Скопие, така че ветото на София задържа нещата и за Тирана.

Черна гора кандидатства за членство в ЕС през 2008 г. Преговорите за присъединяване, които започнаха през 2012 г., са напреднали и страната има реални шансове да стане членка на ЕС до 2025 г.

Водят се и разговори със Сърбия, докато Косово и Босна и Херцеговина се считат за “потенциални кандидати за членство в ЕС”. Прищина обяви независимост от Белград през 2008 г., но Сърбия не признава това и продължава да третира Косово, сякаш е под неин суверенитет. Брюксел казва, че нито една от двете няма да се присъедини към ЕС, докато този спор не бъде разрешен.

Перспективите за Босна също не изглеждат обещаващо. Тя кандидатства за членство в ЕС през 2016 г., но според брифинг на Европарламента “вътрешната политическа нестабилност и липсата на политически реформи помрачават перспективите на страната за присъединяване към ЕС”.

Възможно ли е идеята да стане реалност?

За да бъде създадена Европейската политическа общност, ще се наложат промени в договорите на ЕС, срещу което, изглежда, има силна съпротива. 13 държави, включително България, Дания, Словения и Швеция, подписаха в понеделник документ, с който отхвърлят идеята за промени в основния документ на ЕС. “Ние не подкрепяме необмислени и преждевременни опити за стартиране на процес за промяна на договора”, пишат те.

Германският канцлер Олаф Шолц, въпреки че изрази интерес към предложението на Макрон, също предупреди за възможни разочарования от дългогодишните кандидатки за членство в ЕС.

Президентът Макрон все пак настоя, че би искал да обсъди идеята на срещата на върха на Европейския съвет през юни, с цел да се планира конвенция на ЕС за промяна на договорите в близко бъдеще. Но с толкова много опоненти всички значителни изменения в начина, по който работи блокът, едва ли ще се случат в следващите няколко години.