- Нито Европа, нито светът ще станат по-стабилни, предупреди говорителят на Кремъл Песков
- Още това лято алиансът може да наброява 32 държави
НАТО може до две седмици да се разшири с още две държави, което най-вероятно ще провокира ярост с неочаквани последици у Владимир Путин, прогнозира списание “Нюзуик”.
В четвъртък президентът на Финландия Саули Нийнистьо даде зелена светлина за влизане в арианса, а правителството на Швеция планира да подаде молба за членство идната седмица.
Двете скандинавски държави, чийто неутралитет от десетилетия е свещен, ще променят геостратегическата карта на света. Така заради войната в Украйна, която според Русия е избухнала заради прекомерното разширяване на западния военен пакт на изток, доведе до най-плашещия за стопанина на Кремъл резултат – пактът се разширява и това лято може да наброява 32 страни.
Москва веднага заплаши с “военнотехнически отговор” и “всички мерки, които ще са необходими за осигуряване на законните интереси на нашата отбрана”.
“Несъмнено обявената от финландското правителство подкрепа за присъединяване към НАТО е заплаха за Русия, която нито ще направи Европа, нито света по-стабилни”, предупреди прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков и заговори за “симетричен” отговор.
Подаването на молба за членство от двете държави от Севера ще е исторически обрат за тях. Швеция от 200 г. насам се пази от обвързване с каквито и да било военни съюзи, а Финландия – откакто бе победена от СССР във Втората световна война. Сега финландците имат поводи за паралели с 1939 г., когато Червената армия завзема родината им и 3 месеца финската армия устоява въпреки че е значително по-малобройна. Страната се разминава с окупацията, но губи 10% от територията си. “Може ли пак да ни се случи?”, питат се местните по адрес на агресивния съсед.
Финландия, която има 1340 км граница с Русия,
е по-категорична в намеренията. Там комисията по отбрана в парламента вече даде положително становище за членството в алианса, а в четвъртък това направи и президентът Саули Нийнистьо, който допреди инвазията бе един от западните лидери с най-добри взаимоотношения с Кремъл. В Швеция колебанията са по-големи и очевидно ще продължат до последния момент. Но ако и двете управляващи партии дадат зелена светлина през уикенда за влизане в алианса, то в парламентите ще има достатъчно мнозинство в полза на членството в НАТО, което на практика ще павира пътя официалната процедура да започне веднага. Финландските социалдемократи, ръководени от младата премиерка Сана Марин, са склонни да подкрепят членството.
Шведските им колеги от Социалдемократическата партия винаги са се противопоставяли на всякакво обвързване, но лидерката им и настояща ръководителка на правителството Магдалена Андерсон подчертава, че “има ясна разлика между преди и след 24 февруари” (датата, на която Русия нападна Украйна).
Женската организация към партията обаче е твърдо против. “Интересът ни ще бъде обслужен най-добре, ако останем военно неутрални – убедена е нейната председателка Аника Страндал, министър на екологията и климата. – Традиционно Швеция винаги е била силен глас за мир и разоръжаване”. За разлика от Финландия Швеция няма обща граница с Русия, но се чувства не по-малко несигурна след началото на събитията в Украйна. Особено след като няколко пъти в последните седмици въздушното ѝ пространство бе нарушавано от руски самолети, като част от тях
носеха на борда си и ядрено оръжие
Нито Хелзинки, нито Стокхолм имат намерение да организират референдуми от страх, че допитванията могат да станат първата цел на руската намеса, която със сигурност ще включва кибератаки за фалшифициране на резултатите.
Години подкрепата на финландците за влизане в НАТО бе около 20-25%. След руската инвазия тя се вдигна до рекордните 76%, пише Би Би Си.
“Единственият човек, на когото трябва да благодарим за това, е Путин, той е причината да се присъединим”, казва бившият финландски премиер Александър Стуб. 57% от шведите също искат членство.
САЩ обещаха гаранции за сигурността на двете страни в периода между подаването на молбата и фактическото членство. В сряда британският премиер Борис Джонсън посети скандинавските столици, за да обсъди с тях мерките за “граничната им безопасност”.
Финландия и Швеция отдавна активно сътрудничат с НАТО и се включват в много от неговите учения, така че съвместимостта на армиите им с тези на алианса е гарантирана. Според сп. “Нюзуик” членството им може да бъде завършено за две седмици.
Какви са предимствата и рисковете за Европа, от края на неутралитета на двете скандинавски страни, членки на ЕС?
Аргументите “за”
От военна гледна точка добавянето на шведските и финландски въоръжени сили в алианса ще засили неговата отбранителна мощ в северната част на Европа, където руската армия има превъзходство по численост, отбелязва Би Би Си. Финландската армия е съставена от 280 000 военни и общо 900 000 запасняци. Хелзинки закупи 64 американски бойни самолета през 1992 г. В началото на тази година бе финализирана сделката за закупуване на 64 най-модерни Ф-35, които ще бъдат доставени до 2030 г.
През 90-те години на миналия век Швеция възприе друг подход. Тя намали силно размера на армията и се съсредоточи върху мироопазващи мисии по света. След анексирането на Крим обаче започна рязко да вдига разходите за отбрана. Премахнатата през 2010 г. наборна служба бе възстановена през 2017 г. Миналата година Швеция стана и първата държава извън НАТО, която се сдоби с противоракетна система “Пейтриът”. Страната притежава и стратегическия остров Готланд в Балтийско море, откъдето разстоянието до Калининград – щабквартирата на Балтийския руски флот, е едва 300 км.
Финландия вече е изпълнила изискването да харчи 2% за отбрана, а Швеция бързо се доближава до него. Военните сили и на двете държави имат ценния опит да водят бойни действия в района на Арктика, смятан от Москва за неин стратегически приоритет. Прибавяйки Финландия в редиците си, НАТО увеличава двойно границите си с Русия.
От политическа гледна точка членството на двете страни ще е нов категоричен сигнал към Путин, че Европа е единна в неприемането на руското нахлуване в една суверенна държава.
Аргументите “против”
Подобно мащабно разширяване на НАТО под самия нос на Русия безспорно ще доведе Путин до ярост, чиято форма е трудно предсказуема.
Заплахата с “военно-технически отговор” може да се тълкува като прехвърляне на войски и ядрени ракети в анклава Калининград (за това предупреди бившият премиер и президент Дмитрий Медведев) – по-близо до Запада.
