Отношенията между афганистанските талибани и Иран в последно време се обтегнаха значително. Редица проблеми, започнали след идването на власт на новите управници в Кабул през август миналата година, включително незаконна миграция и нападения, създадоха условия за изостряне на ситуацията, което не се знае дали няма да продължи и занапред и да излезе извън контрол, предава БТА.
В резултат на избухването на икономическата криза в Афганистан след изтеглянето на САЩ 960-километровата иранско-афганистанска граница се превърна в спасение за афганистанците, които искат да напуснат родината си, отбелязва Асошиейтед прес.
Но през последните седмици границата, която ежедневно е пресичана от по 5000 афганистанци, се превърна в източник на напрежение между талибаните и Иран.
Стигна се дори до престрелки между талибански бойци и иранската гранична охрана, а в три града в Афганистан се състояха антиирански митинги. Но инцидентите не се изчерпаха само с това.
Миналия месец най-почитаната шиитска светиня в Иран, храм, намиращ се в североизточния град Машхад, стана място на кърваво нападение, при което атентатор нападна с нож трима духовници и уби двама от тях. Впоследствие иранските медии съобщиха, че той е афганистански гражданин, мигрант от етнически узбекски произход.
В следващите дни социалните мрежи в Иран бяха наводнени от видеоклипове, агитиращи против афганистанските бежанци. На някои от видеозаписите, чиято автентичност няма как да бъде проверена, иранци обиждат и бият афганистанци. В Иран тези клипове бяха определени като неотразяващи действителната картина, но в Афганистан те влязоха във водещите заглавия на новините.
Пред иранското консулство в западния афганистански град Херат се събраха демонстранти, които хвърляха камъни. Протест имаше и пред иранското посолство в Кабул. „Спрете да убивате афганистанци“, скандираха протестиращите в афганистанската столица. „Смърт за Иран“, викаха множествата в Херат и югоизточната афганистанска провинция Хост. Иран преустанови за десет дни работата на всички свои дипломатически мисии в Афганистан.
В Херат протестиращите дори подпалиха портала на консулството. Въпреки това коментирайки ситуацията, иранският специален пратеник за Афганистан Хасан Каземи Коми отдаде изострянето на напрежението на „вражески“ подривни действия, целящи да навредят на двустранните отношения. Но той не каза кой е този „враг“. Външният министър в правителството на афганистанските талибани Амир Хан Мутаки изрази безпокойството си пред иранския посланик.
„Лошото отношение към афганистанските бежанци в Иран оказва неблагоприятно въздействие върху двустранните отношения“, беше цитиран да казва той.
Според политически анализатори двете страни не желаят по-нататъшно изостряне на ситуацията, но отдавна тлеещото напрежение между тях крие опасност обстановката да излезе извън контрол. Те отдават напрежението най-вече на проблемите около нарасналите бежански потоци от Афганистан към Иран.
„Това е една от най-тежките бежански кризи в света“, каза пред Асошиейтед прес Андрю Уоткинс, старши експерт по Афганистан в американския Институт за изследвания по въпросите на мира. „Ще има и още трусове.“
За Иран става все по-трудно да се справя с бежанските потоци. „Вълните от афганистански бежанци към Иран не могат да продължават повече“, каза Саид Хатибзаде, говорител на иранското външно министерство. Заради американските санкции Иран подобно на Афганистан също се намира в тежка икономическа криза, придружена от огромна младежка безработица, което означава, че трудно може да се справи с приема на бежанците.
Но Техеран има и други безпокойства. Засилващите се кървави нападения в Афганистан срещу хазарейското шиитско малцинство показват, че екстремистката заплаха там се усилва въпреки обещанията на талибаните, че ще гарантират сигурността, отбелязва Асошиейтед прес.
„Има съобщения, че с бежанците в Иран влизат и екстремисти“, каза Абас Хусейни, известен журналист от Техеран от афганистански произход, което според него създава все по-голяма параноя в Иран.
По отношение на афганистанските бежанци освен това Иран е в значително по-тежко положение от например съседен Пакистан, отбелязва пред хонконгското англоезично издание „Ейжа таймс“ Амин Сайкал, преподавател по социология в Западноавстралийския университет и автор на книгата „Възходът на Иран. Оцеляването и бъдещето на Ислямската република“.
„За разлика от другия афганистански съсед Пакистан Иран не получава достатъчно международна хуманитарна помощ за афганистанските бежанци. Иран заслужава по-голяма помощ в това отношение, но разбира се, санкциите са спирачка“, каза той.
По официални данни на ООН в Иран към октомври 2020 г. е имало 780 000 афганистански бежанци, но се предполага, че там пребивават и около 2 милиона нелегални имигранти от Афганистан, плюс още около 600 000 афганистанци, притежаващи ирански паспорти, посочва „Ейжа таймс“.
В исторически план отношенията между Иран и талибаните са проблемни.
През 1998 г. Иран за малко не стига до война с талибаните, след като десет негови дипломати са убити при щурм на иранското консулство в северния афганистански град Мазар и Шариф. Но след предвожданата от САЩ инвазия в Афганистан през 2001 г. шиитските управници в Техеран се разтревожиха от американското военно присъствие в задния си двор и затова потърсиха по-прагматичен подход в отношенията си с радикалната сунитска групировка.
Майкъл Кугълман от програмата за Азия към американския Център „Уилсън“ и експерт по Афганистан, заяви пред „Ейжа таймс“, че бъдещето на иранско-талибанските отношения изглежда несигурно.
„Не очаквам Техеран скоро да признае управлението на талибаните дори и въпреки силното си желание да навреди на интересите на Вашингтон. Подобно на всички останали регионални играчи Иран ще чака да види дали талибаните ще съумеят да консолидират властта си и да се справят с терористичните групировки като „Ислямска държава“, които заплашват и Иран“, каза той. „Иран няма да признае правителството на талибаните и докато не види повече шиити на управленски позиции в Афганистан.“
За талибаните, от друга страна, според Кугълман отношенията с Иран изобщо не са приоритет. По негово мнение те се интересуват повече от китайските капитали и дипломатическата подкрепа на Пакистан.
Бившият афганистански посланик в Канада и Франция и бивш правителствен съветник Омар Самад вижда заплаха в обтягането на отношенията между Иран и талибаните.
„Подобна конфронтация е много опасна“, каза Самад пред „Дойче веле“. „Нито Иран, нито Афганистан желаят война. През изминалите осем месеца от вземането на властта от талибаните двете страни ясно показаха, че искат да избегнат изострянето на конфликта. Те имат общи интереси в сигурността, като например общото им безпокойство от дейността на „Ислямска държава“ в региона. По въпроси като наркотрафика и справянето с незаконната миграция те трябва да си сътрудничат.“
Но за подобно сътрудничество според бившия дипломат ще е нужно признаване на правителството на талибаните на международно и национално равнище.
Анализаторите вероятно ще продължат да следят внимателно развитието на тези отношения с оглед на важните последствия, които възможното им по-нататъшно изостряне би имало за геополитическата обстановка в региона. Но не на последно място защото от това може би ще зависи и по-нататъшната ситуация с мигрантските потоци от Афганистан, една от основните цели на които е Европа.
