Лидерите на Виетнам и Япония се споразумяха да засилят двустранните връзки в търговията и сигурността. Защо опасенията от Китай и конфликтът в Украйна станаха причина за сближаване между една социалистическа държава и една от водещите капиталистически индустриални сили, пише БТА.
На 1 май в неделя премиерът на Виетнам Фам Мин Чин и японският му колега Фумио Кишида се споразумяха да засилят отношенията между страните си в сферата на търговията и сигурността. Това стана при посещение на Кишида във виетнамската столица Ханой, което беше част от негова обиколка в Югоизточна Азия и Европа, отбелязват агенциите.
Относно икономическата част на договореностите лидерите заявиха следното: „Ще укрепим двустранните връзки, за да подпомогнем възстановяването на икономиките си след пандемията“, каза Кишида пред репортери след срещата с Чин.
Виетнамският премиер заяви, че двамата с японския му колега са се разбрали да повишат „сътрудничеството в търговията след пандемията и да работят за подобряване на веригите за производство и доставка на стоки и енергийния преход, в съответствие с взаимните интереси“.
Япония заема важно място във виетнамската икономика. От нея идва най-голямата чуждестранна помощ за развитие във Виетнам, тя е и на трето място по преки чуждестранни инвестиции там. По данни на виетнамските митници миналата година двустранната търговия е нараснала с 8,4 процента и е възлизала на общо 42,9 милиарда долара, отбелязва Ройтерс.
Чин обяви, че страната му очаква увеличение в износа си на стоки за Япония, най-вече на плодове, затова според него Япония трябва да разшири достъпа за тази виетнамска продукция до пазарите си. Кишида обяви, че Токио ще подпомогне енергийния преход на Виетнам към използване на биомаса, водород и други зелени източници на енергия, с оглед на поетия от Виетнам ангажимент до 2050 г. икономиката му да стане безвъглеродна.
Но според анализатори и медии не това е било основната част от посещението на Кишида, а въпросите от регионалния и международния дневен ред.
Двамата премиери заявиха, че са обсъдили регионалния отговор на руската инвазия в Украйна и споровете в Южнокитайско море, където Пекин има териториални спорове с Филипините, Виетнам, Тайван, Малайзия и Бруней.
„Обединихме се около мнението, че не може да бъдат признавани никакви промени в международното статукво, извършени със сила“, каза японският премиер, имайки предвид кризата в Украйна. „Обединихме се също около мнението, че войната незабавно трябва да бъде прекратена.“
Кишида допълни, че той и Чин са се споразумели „решително да се противопоставят на всякакви опити за силова промяна на статуквото в Южнокитайско море“. Японският премиер разкритикува действията на Китай в Южнокитайско море, където Пекин изгради изкуствени острови и ги превърна в свои военни аванпостове, затвърждавайки териториалните си претенции, които по-малките страни в региона отхвърлят, отбелязва Асошиейтед прес.
Япония осъди руската инвазия в Украйна и се присъедини към западните страни в налагането на санкции срещу Москва. Виетнам, подобно на повечето държави от Югоизточна Азия, избягва да отправя директни критики към Москва и призовава за сдържаност, зачитане на Устава на ООН и диалог за намирането на мирно решение на конфликта.
Ханой се въздържа при гласуването в Общото събрание на ООН през март, когато беше осъдена руската инвазия в Украйна.
Виетнам е един от историческите съюзници на Москва и неговата армия е въоръжена основно с руски оръжия. Азиатската страна поддържа стабилни връзки и с Украйна, където живеят и учат около 10 000 виетнамци. През последните години комунистически Виетнам изгради по-близки връзки със стария враг САЩ по линия на противопоставянето на претенциите на Китай към обширни територии в Южнокитайско море.
Но нещата се оказват по-сложни, отколкото изглеждат.
Според японското издание „Никей“ в Токио са се нагърбили с ролята на посредник, който трябва да вкара твърдо в западната орбита страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и да ги мобилизира от една страна, да се противопоставят по-категорично на Русия по въпроса за конфликта в Украйна и от друга, да се противопоставят по-категорично на Китай.
Това трябва да стане посредством предоставяне от Япония на стимули в сигурността и икономиката.
Проблемът е, че страните от АСЕАН показват резервираност към инициативите, оглавявани от САЩ, и поради това не показват и особена охота да се ангажират категорично с политиката на Запада.
Това тяхно нежелание се затвърди от факта, че в организираните в последно време от Вашингтон регионални обединения за възпиране на Китай КУАД (САЩ, Австралия, Япония и Индия) и АУКУС (САЩ, Великобритания и Австралия) не беше включена нито една страна от АСЕАН, отбелязва „Никей“.
Затова страните от Югоизточна Азия се стремят да не се замесват прекалено много в противопоставянето между великите сили, за да не им се налага да избират между САЩ и източните сили Китай и Русия.
Подобно на много други азиатски страни и някои от АСЕАН избраха да запазят отношенията си с Русия, въздържайки се в Общото събрание на ООН при гласуването на резолюцията за осъждане на руската инвазия в Украйна.
Именно това изтъкват и анализатори, цитирани от японската обществена телевизия, като мотив за позицията на Виетнам, който членува в АСЕАН – да не заема ясна позиция, за да не се забърква в конфликта между големите.
Показателно за това е, че на общата пресконференция Кишида и Чин не осъдиха действията на Русия. Единственият ангажимент, който Ханой пое на срещата, беше да обяви, че ще дари 500 000 долара за хуманитарно подпомагане на Украйна чрез международните организации.
Освен Виетнам при гласуването в ООН подобна позиция зае и друга членка на АСЕАН, Лаос.
Други страни от асоциацията като Камбоджа, която има традиционно приятелски отношения с Русия, се наложи да бъдат увещавани да дадат подкрепата си, при това отново от Япония.
Но макар и преобладаващата част от страните от АСЕАН да подкрепиха резолюцията, не са много тези от тях, които подкрепиха и санкциите.
На този фон ролята на Япония е да действа като мост между страните от АСЕАН и Запада, роля, която произтича от статута ѝ на влиятелна държава в региона и на единствения азиатски представител в Групата на седемте най-развити икономики в света (Г-7). Именно Г-7 играе ключова роля в налагането на сегашните санкции срещу Русия.
Всичко това показва, че геополитическите трусове, предизвикани от конфликта в Украйна, се усещат силно и в Югоизточна Азия. Затова най-неприятният развой за тези страни очевидно ще бъде, ако конфликтът между Русия и Запада около Украйна и конфликтът между САЩ и Китай в тихоокеанския регион с всичките му измерения започнат да преливат един в друг, за което вече има някои признаци и което неизбежно ще се отрази сериозно на геополитическото положение на тези страни.
Но най-големият им страх е, както отбелязва „Никей“, сегашното международно противопоставяне да не роди нов регионален ред, от който те да се окажат изключени.
