Между два и три пъти се вдигат таксите за концесии
114,6 млн. лв. дошли от 28 договора през 2021 г.
Държавата увеличава концесионните плащания от находищата за злато, сребро, мед и останалите метали три пъти. Това става ясно от проект за промяна на наредба за определяне на концесионното плащане за подземни богатства. Вносители са вицепремиерът Асен Василев и енергийният министър Александър Николов.
У нас в действие са 528 договора за подземни богатства, от които за 2021 г. държавата е получила 114 627 820 лв. В предишните години между 2018 и 2020-а сумите са от 86 до 97 млн. лв.
Досега най-големите концесионни плащания са от металите
За миналата година при 21 договора са платени 52,5 млн. лв. Концесионерите на находища за строителни и скалнооблицовъчни материали са дали 22 млн. лв., за добив на енергийни полезни изкопаеми – нефт, природен газ и твърди горива, са платени общо 10,4 млн. лв., а за неметални изкопаеми – 6,7 млн. лв.
Като мотив за промените в наредбата, изготвени от министерствата на финансите и енергетиката, е посочено това, че размерът на дължимото плащане към държавата за добив на подземни богатства трябва да е адаптиран към новите икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл. Другата причина е по-справедливо разпределение на икономическите ползи.
При метални полезни изкопаеми минималната граница на плащането към държавата се качва от 0,8 на 4%. Максималното плащане се увеличава от 4 на 12%. Запазва се въведената през 2007 г. плъзгаща се скала, като при нея
размерът на дължимото се определя в зависимост от рентабилността
на приходите от продажби на подземни богатства.
Максималният процент на концесионното плащане се дължи при рентабилност от 50 на сто и повече. Така държавата ще получава допълнителни приходи при експлоатацията на находища на подземни богатства, се казва в мотивите.
Предвижда се за цените на благородните метали като база да се вземат котировките на Лондонската метална борса, а за останалите - “Метал бюлетин” или друг официален бюлетин.
В момента методиката предвижда концесионер да не плаща, ако не осъществява добив. Промените в наредбата нареждат да се дължи минимално концесионно плащане дори ако не се работи. Размерът му не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив за срока и минималната ставка на концесионното плащане.
При неметални полезни изкопаеми се предвижда два пъти увеличение на концесионното плащане към държавата, то нараства от 4 на 8%, като ще се индексира на база на цените от 2020 г. Базата за определяне на минималния размер се променя от 30 на 50 на сто от средногодишния добив за срока на концесията.
При добива на нефт и природен газ процентът на дължимото към държавата се увеличава два пъти.
База за неговото определяне е специална скала, по която се изчисляват кумулативните приходи, които се делят на разходите.
Премахва се опцията да се избира дали плащането да е процент от брутния добив, или от общия приход
Занапред ще се ползват данните от приходите.
Според скалата плащането към държавата варира от 15 до 19,8% от общия приход. Това са най-ниските проценти на издължаване. Най-високите стигат от 50 до 60% от общия приход.
И при твърдите горива отпада опцията да се избира дали за база да служи брутният добив или общият приход от дейността. Размерът ще се определя само като процент от общия приход от дейността, също чрез специална скала. При въглищата процентът на концесионно плащане е увеличен два пъти. Предвидено е при добив на твърди горива, дори да не се работи, плащането да не може да бъде по-ниско от сумата, определена на базата на 50 на сто от предвидения средногодишен добив за срока и минималния процент на концесионното плащане.
Двойно е и увеличението на процента на плащане и при добив на строителни материали – от 7 на 14%, при скалнооблицовъчните скокът е от 4 на 8 на сто, индексацията е на база цените от 2020 г.
Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30 на сто на 50 на сто от средногодишния добив за срока на концесията.
