Заради високата цена на метала в САЩ, Канада и Северна Ирландия, изоставени мини отново влизат в експлоатация
Икономическата несигурност и пандемията от COVID-19 са на път да предизвикат нова златна треска и да върнат света 170 години назад.
Ценният метал все повече поскъпва, а решението на Управлението за федерален резерв на САЩ да не вдига основната лихва, което намали печалбата от държавните облигации и депозитните сметки, прави златото все по-привлекателна инвестиция.
В Америка все още има 63 хил. тона златни залежи, което е една трета от извлеченото до този момент, изчисляват експерти, пише изданието “Ъндарк”.
Всичко това кара някои компании да купуват стари мини и да се опитват да ги отворят отново. Това се случва и в щата Калифорния, където също все още има много златни залежи. Например една от мините, която се намира в окръг Невада, е била затворена през 1956 г., но не защото златото е било изчерпано.
Причините са били политико-икономически - през 1944 г. споразумението от Бретън Уудс създава нова международна парична система, която да стабилизира обменните курсове. Тогава се взима и решението цената на златото да се фиксира на 35 долара за унция от 28 грама, а това прави добива на метала нерентабилен. Сега обаче ситуацията е различна и цената му вече не е фиксирана.
В същото време технологиите за добив на злато се усъвършенстват и възраждат сектора на места, където той беше замрял - не само в САЩ, но и в Канада и Северна Ирландия, където мини отново влизат в експлоатация.
Въпреки новите технологии обаче
днес е по-трудно да се добива злато, тъй като е много надълбоко
Това води до стотици тоново отпадъци в горните слоеве, които често съдържат тежки метали като арсен, живак и олово.
Компаниите се опитват да намерят решение на този проблем. Фирмата за минни проучвания “Райз голд” например използва техника, наречена паста за запълване на минни шахти, с която се опитва да смекчи влиянието си върху околната среда. Тази паста включва вода, смесена с минни отпадъци и цимент, която се инжектира в минните тунели и помага да се намалят надземните рудни отпадъци.
Компанията оперира в Грас Вали, окръг Невада, но там все още има много скептично настроени жители, които още се борят с щетите, причинени от предишната треска за злато.
И макар инвестицията в злато да се смята за сигурен пристан, много
икономисти са несигурни в рентабилността
на подновяването на търсенето на злато. Причината е, че в крайна сметка металът се озовава в банковите хранилища. До голяма степен цената на полезното изкопаемо зависи и от размера на разходите за извличането му, така че компаниите трябва добре да си направят сметката каква ще бъде печалбата им от започването на една нова треска за злато.
Такава се разпалва и в австралийския щат Виктория. През последната година компаниите са похарчили рекордните 149 млн, долара за проучване на залеби, което е ръст от 83% спрямо предходната година.
Златната треска във Виктория се случва между началото на 50-те и края на 60-те години на XIX век. За това време населението на Австралия почти се утроява, а Виктория доминира в световен мащаб по добив на злато и бързо развива икономиката си.
В днешно време държавното правителство вече е издало около 300 лиценза за проучване на полезни изкопаеми, по-голямата част от които и за злато, които покриват голяма част от Виктория. Тези лицензи предоставят изключителни права за търсене на минерали в определен район.
След като златото бъде открито, обаче са нужни още около 10 години, за да се създаде мина, а по-голямата част от проучванията не водят до добив.
Currawong Resources е една от много проучвателни компании, изследващи същите земи, от която е било добивано злато преди повече от век, надявайки се да повтори славната история на Виктория. Както и в Америка, компаниите обаче се сблъскват със същите екологични проблеми, въпреки че минните компании сега са обвързани със строги екологични разпоредби и трябва да извършват обширни рехабилитационни дейности след завършване на добив или проучване.
Проучванията в днешно време откриват и други богатства
- машини и дори предмети от ежедневието в миньорски колиби, изоставени преди много години. Това дава един нов път на историческите проучвания на Виктория и според археолози може да помогне през следващите няколко години да научим много за живота и историята на миньорите и общностите, които са оформили златната треска в щата.
