Надписът върху камъка разчел откривателят на Йоановите мощи проф.Казимир Попконстантинов
Масивен оброчен кръст от камък на повече от два века, посветен на Св. Георги, са опазили жителите на село Миндя. Забележителната старина се отличава от другите подобни, защото е от малкото в региона и страната, на които е отбелязана годината на поставянето му – 1801-ва, пише вестник "Борба".
Оброчният камък първо привлякъл вниманието на проф. Анчо Калоянов преди 4 – 5 години, след това той се обърнал към един от най-големите специалисти епиграфи – проф. Казимир Попконстантинов, за да го изследва. Макар и трудно, защото кръстът е в недобро състояние и обрасъл с лишеи, преди дни откривателят на частици от мощите на св. Йоан Кръстител е посетил мястото и е разчел надписа върху него. Проф.Попконстантинов вече е издействал реставратори от Регионалния исторически музей – Велико Търново да го почистят, за да върнат предишния му достолепен вид. Още повече, че на този Гергьовден читалището в Миндя се е заело да възроди стари традиции и отново хората в селото да отбележат празника край него.
Теренът около кръста също се облагородява, казва кметът Иван Иванов.
„Оброчният кръст е поставен в знак на благодарност към Бог и към Св. Георги. Това, което успях да разчета от пръв поглед и ми направи впечатление, е, че са употребени доста епитети към светеца. Текстът гласи: „На святаго мученика и победоносца и чудотворка Георгия. 1801 г.“. Чрез поставянето на оброчните кръстове местното население съхранява селищната памет и идентичност. По-широкото им разпространение в Северна България е през XVII и XVIII век”, коментира проф. Попконстантинов.
Според учения поставянето им е свързано с бедствия и стихии, сполетели селището като божие наказание. За укротяване и изкупление хората са принасяли дарове и жертви, най-често агне. Тази практика в християнската епоха по нашите земи е още от края на IV и началото на V век.
Оброчният паметник в Миндя е висок около метър и шипок 60 см. Направен е от местен сив камък. Любопитно е, че оброчищата са обикновено извън селата, а този е бил в центъра на Миндя, макар сега да се пада в единия му край. Ориентацията му е на югоизток, а проф. Попконстантинов допуска, че тя е свързана със слънцестоенето през 1801 г. на 23 април, когато по стар стил се е празнувал Гергьовден.
Около оброчния камък местните са се черкували и са отбелязвали всички празници, защото старата църква в селото – „Св. Архангел Михаил”, е построена чак през 1826 г., както е записано на запазения патриаршески стол. На черковището, както го знаят, е имало и клепало, което замествало камбаната, но снимки от този период не са запазени.
„Оброчищата са познато явление в цялото българско етническо землище и са характерният начин да се отбелязват свещени места, където в миналото се правели курбани. Всеки един е посветен на светец покровител. Практиката е, когато се заселват хората, в един сакрален кръг да слагат няколко оброка, които да ги защитават и предпазват от различни бедствия”, обяснява д-р Миглена Петкова, зам.-директор на РИМ Велико Търново и един от най-големите съвременни специалисти по отношение на българската оброчна практика.
Общо три оброчни камъка е имало в Миндя. За местонахождението на втория няма точни данни, а третият се пази в новата църква, осветена през 1954 г. А според записаната история на селото от Иван Костурков между 1750 и 1800 г. чума покосява Миндя, което се е простирало на мястото на сегашната местност Радин гроб. Част от населението остава и прави оброчището, а друга го напуска, тръгва към Еленския Балкан и създава село Мийковци.
