Министрите на ЕС обсъждат потенциален шести кръг от санкции срещу Русия заради нейната инвазия в Украйна, но ембаргото върху петрола и газа, с цел спиране на финансирането на военната машина на Путин продължава да разделя блока, според "Евро нюз".
"Европейският съюз е платил 35 млрд. евро за руска енергия от началото на войната", каза висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел. През 2021 г. съюза е внесъл приблизително 40% от своя газ и 25% от своя петрол от Русия.
Има планове за пълна забрана на вноса на въглища от там, но той е едва от август, а и като цяло стойността им е много по-ниска спрямо тази на нефт и газ например.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова ЕС да наложи санкции срещу руския петрол и да определи краен срок за прекратяване на вноса на газ от страната.
В рамките на блока Германия, Италия, Австрия и Унгария са силно зависими от руския газ.
17 държави от ЕС отговориха на предложението на Европейската комисия да предоставят технически експертен опит, за да им помогнат да се откажат от зависимостта си от руските изкопаеми горива. Ето и каква е позицията на всяка страна членка относно този казус:
Австрия
Австрия отхвърли санкциите за внос на петрол и газ от Русия.
"Ако санкциите ударят вас самите по-тежко отколкото този, към когото са насочени, мисля, че това не е правилният път", заяви финансовият министър Магнус Брунер на 4 април.
Канцлерът Карл Нехамер, който се срещна с Владимир Путин в Москва на 11 април, каза, че очаква повече санкции от ЕС срещу Русия, но защити опозицията на страната си срещу прекъсването на доставките на газ.
„Докато хората умират, всяка санкция все още е недостатъчна“, заяви той.
Австрия е военно неутрална и не е член на НАТО.
Белгия
Белгийският премиер Александър Де Кро призова санкциите срещу Русия да бъдат по-строги, за да имат ефект върху Кремъл.
Той изтъкна необходимостта от енергийна трансформация и поиска да се сложи край на зависимостта от руските изкопаеми горива, но не поиска ембарго.
„Ние не сме във война със себе си“, каза Де Кро на срещата на върха в Брюксел на 25 март. „Санкциите винаги трябва да имат много по-голямо въздействие върху руската страна, отколкото върху нашата.
Финансовият министър на Белгия Винсънт ван Петегем заяви на 4 април, че страната му не се противопоставя на целенасочени действия срещу руския петрол и въглища.
България
България е особено зависима от руския газ, сделката й с Газпром осигурява почти всичките й нужди.
През март обаче правителството заяви, че няма да води преговори за подновяване на 10-годишния договор, който изтича в края на тази година, в съответствие със стратегията на ЕС.
Вицепремиерът Асен Василев каза, че страната ще търси алтернативни доставки. Нов газопровод с Гърция трябва да започне да функционира през 2022 г. и България сключи сделка за получаване на повече газ от Азербайджан.
Хърватия
Хърватският премиер Андрей Пленкович каза на неотдавнашна среща на върха на ЕС, че страната почти напълно е елиминирала зависимостта си от руския газ, като построи нов терминал и се стреми да увеличи капацитета на друг.
Той каза, че би искал да види глобална перспектива за поддържане на цените на газа и повдигна въпроса пред председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Кипър
Кипър подходи резервирано относно поготовката на ЕС да забранят на руските кораби да влизат в пристанищата на ЕС, позовавайки се на потенциални щети за корабния сектор на страната.
Островът не е свързан към европейската енергийна мрежа и внася повечето петрол от други страни в ЕС. Нейният енергиен министър заяви, че новите енергийни проекти за доставка на газ от източното Средиземноморие ще имат изключително важна роля на фона на сегашните събития.
Чехия
Чехия е една от страните от ЕС, която би била най-тежко засегната от пълно ембарго върху руската енергия, според френския съвет за икономически анализи. Смята се, че пълната забрана може да причини удар върху икономиката на стойност 1% от нейната икономическа продукция.
Правителството заяви, че прави планове в случай на извънредни ситуации за всички сценарии, включително този, при който доставките от Русия са забранени.
Дания
Дания е в челните редици на европейските страни, призоваващи за огромна зелена трансформация, за да се сложи край на зависимостта на континента от руските изкопаеми горива. Пакетът на ЕС „Пригоден за 55“ настоява за по-бързо намаляване на емисиите и внедряване на възобновяеми енергийни източници в допълнение към увеличените икономии на енергия.
Страната търси и алтернативни източници на газ. В Дания е възобновена работата по проекта "Балтийски газопровод", който ще бъде от Норвегия до Полша. След деветмесечно спиране на фона на опасения относно въздействието върху дивата природа, една седмица след руската инвазия в Украйна беше дадено разрешение за продължаване на строителството.
Планираната 900-километрова връзка е предназначена главно да помогне на Полша да намали зависимостта си от руския природен газ.
Естония
Естонското правителство публично се съгласи да прекъсне всички газови и петролни връзки с Русия до края на годината. Това би го поставило в крак със съседите на Балтия Литва и Латвия, които твърдят, че са спрели целия внос на руска енергия от началото на април.
През март естонското правителство предложи да използва приходите от руски газ и петрол, за да помогне за възстановяването на Украйна, следвайки модела на програмата на ООН "Петрол за храна" от 1995 г. Това позволи на Ирак да продава петрол само в замяна на хуманитарни доставки, като храни и лекарства.
Финландия
През април финландският премиер Сана Марин изрази желанието си да „се отърве от руските изкопаеми горива“, заявявайки, че продължаването на вноса на енергия от Русия „подкрепя и всъщност финансира“ войната.
Въпреки това, активистите отбелязаха как някои вратички и разпоредби във финландската политика все още позволяват внос на руска енергия, като например четиримесечен гратисен период за внос на въглища.
Франция
В сравнение с други големи европейски икономики, Франция не е силно зависима от руския газ и петрол. Германия и Италия например внасят 40 до 50% от своя газ от Русия, делът на Франция в руския газ е само 25%, като най-големият доставчик за страната е Норвегия с 35%.
Правителството на Франция показа готовност да забрани вноса на руски петрол, като финансовият министър Бруно льо Мер каза на Си Ен Ен, че „е готов да отиде по-далеч и да забрани и петрола“.
Той добави, че е „дълбоко убеден, че следващите стъпки и следващите дискусии ще се съсредоточат върху този въпрос за забраната на руския петрол“.
В момента Франция е в разгара на много тежки президентски избори между действащия премиер Еманюел Макрон и крайнодесния кандидат Марин льо Пен.
Льо Пен е предлагала по-тесни връзки между НАТО и Русия в миналото и вероятно ще доведе до промяна на политиката и тона към Русия, ако бъде избрана.
Германия
Германия, най-голямата икономика в Европа, беше една от най-сдържаните, когато се обсъждаше пълно ембарго върху руската енергия. Канцлерът Олаф Шолц предупреди, че внезапното прекъсване ще потопи "цяла Европа в рецесия".
Въпреки това министърът на икономиката на Германия казва, че страната вече е намалила зависимостта си от руската енергия след нахлуването в Украйна. Вносът на руски петрол е намалял от 35% на 25%, а вносът на газ от 55% на 40%, каза Робърт Хабек.
Гърция
Гръцкият премиер каза на 12 април, че се полагат усилия за ускоряване на проучването относно газа, за да се намали зависимостта от руската енергия. Страната получава около 40% от енергийните си нужди от Русия.
Унгария
Унгария е много зависима от руската енергия и нейният министър-председател се противопоставя на санкциите - въпреки че одобри забраната за въглищата. Виктор Орбан обеща да наложи вето на всеки опит за налагане на енергийно ембарго, защото според него това би "убило" страната му.
Ирландия
Ирландия е свободна от пряка руска енергийна зависимост. Тя не внася природен газ от страната, тъй като има собствено газово находище. Останалото - около 70% - внася от съседна Великобритания.
Благодарение отчасти на тази свобода, ирландското правителство зае твърда позиция срещу Русия, изразявайки подкрепата си за санкциите в целия ЕС. В изказване в Брюксел министърът на външните работи Саймън Коуни заяви, че Ирландия има "максималистки" подход към санкциите срещу Москва. Страната категорично се застъпва за спиране на целия внос на енергия от Русия.
Италия
Италия, друга голяма икономика на ЕС, която увеличи зависимостта си от руския газ през годините, отказвайки се от въглищата. Италианските власти казват, че Русия доставя 38% от природния газ, използван за електроенергия и за тежката промишленост, включително фабриките за стомана и хартия.
Външният министър Луиджи Ди Майо, който пътува до страни, произвеждащи енергия, търсейки алтернативи, каза пред агенция ANSA, че „Италия не може да наложи вето на санкциите по отношение на руския газ“.
На 11 април Италия подписа споразумение с Алжир за намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива. В момента Алжир е вторият по големина доставчик на газ за Италия, изпращайки 21 млрд. куб. метра газ в страната. Това се сравнява с 30 млрд. куб. метра, които получава от Русия.
Латвия
Заедно с другите балтийски държави Латвия обяви, че вече не зависи от руския внос на газ и петрол. Правителството на страната се застъпи за санкциите срещу Русия, свързани с енергетиката.
На 25 март латвийският премиер Артърс Кришянис Каринш каза, че други страни от ЕС трябва да обмислят подобни мерки като начин да спрат войната в Украйна.
„Енергийните санкции са начин да се спре вливането на пари във военната хазна на Путин“, каза той в Брюксел.
Литва
На 2 април Литва заяви, че е спряла изцяло вноса на енергия от Русия, което я прави първата страна в ЕС, която прекъсва енергийните връзки с Москва.
Литва беше „първата страна от ЕС сред страните-доставчици на Газпром, която получи независимост от руския газ“, каза министърът на енергетиката Дайниус Крейвис, добавяйки, че това се дължи на „многогодишна последователна енергийна политика и навременни инфраструктурни решения“.
Този ход беше подкрепен и от литовския президент Гитанас Науседа.
Люксембург
В момента Люксембург е разделен по въпроса дали да продължи да внася руски газ и петрол.
И все пак Великото херцогство смята, че е подготвено за възможна забрана на вноса на въглища от Русия в целия ЕС.
По местно радио министърът на енергетиката Клод Турмес каза „за нас в Люксембург не е проблем, защото почти не се нуждаем от този внос“. Турмес написа в туитър на 22 март, че „извънредните обстоятелства се нуждаят от изключителни решения — призовавам министрите на МАЕ да обсъдят плановете на д-р Бирол за петрола и газа."
В официално изявление, предоставено на Euronews от Министерството на външните и европейските работи на 14 април, правителството на Люксембург заяви, че „зависимостта от руските изкопаеми горива трябва да бъде намалена“ и че не трябва да се „изключват санкции“.
Но също така добави, че в момента няма да се предприемат индивидуални действия. „[Единството] на всички държави-членки и решимостта да подходим заедно към въпроса за санкциите бяха ключов фактор на нашата политика“, се заключава в изявлението.
Малта
Малта не зависи от руския внос на газ и петрол за своята енергия.
Говорейки пред "Таймс Малта", министърът на енергетиката Мириам Дали каза, че като страна, когато става въпрос за втечнен природен газ, те не са зависими от Русия.
Тя отбеляза, че средиземноморската страна няма енергийни договори с Русия. 17% от малтийската енергия идва от европейската електропреносна мрежа, която се доставя от италианския остров Сицилия.
Холандия
Приблизително 15% от газа, който се доставя в Холандия, е от Русия.
Холандският премиер Марк Рюте заяви, че Холандия не може да прекъсне всички доставки на изкопаеми горива от Русия, заявявайки, че „се нуждаят от доставките“ и това е „неудобната истина“.
В официално изявление, предоставено на "евро нюз" на 13 април, правителството заяви, че ще „представи план преди края на април за постепенно прекратяване на руския газ, петрол и въглища.“ То посочва вече предприетите от страната мерки за намаляване на зависимостта от руската енергия, като например организиране на енергоспестяваща кампания.
В него се добавя обаче: „Сигурността на енергийните доставки за целия ЕС“ трябва да се вземе предвид и „трябва да се вземат мерки на европейско ниво, за да бъдат ефективни“.
Полша
Полша се присъедини тясно към балтийските държави, като се съгласи да намали целия си руски енергиен внос — макар че в този случай това ще се случи до края на годината.
Източноевропейската страна, която е приела 2,5 млн. украински бежанци (най-високото ниво в ЕС), доставя приблизително 40% газ от Русия през 2020 г.
И все пак, в решение, което той определи като „най-радикалното“ в Европа, полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че Полша постепенно ще прекрати вноса на въглища през следващите няколко месеца и ще забрани петрола и газа до декември.
Португалия
Португалското правителство заяви, че е готово да подкрепи санкциите срещу руския внос на газ и петрол.
В сравнение с други страни от ЕС, Португалия не разчита много на руския нефт и газ. Тя получава значително по-висок дял от енергията си от възобновяеми източници, особено слънчеви панели.
На 11 април португалският външен министър Жоао Гомес Кравиньо каза, че страната ще подкрепи „засилването“ на руските санкции.
„Португалия е в съответствие с това движение, което има технически измерения, и те все още се обсъждат, но Португалия ще го подкрепи“, добави той.
Правителство призова за общоевропейско решение за санкциониране на руския внос на изкопаеми горива от първите дни на войната.
Румъния
Румъния и три други страни от Централна и Източна Европа – Унгария, Словакия и Полша – се споразумяха за стратегическо партньорство за по-нататъшно развитие на своите водородни мрежи и намаляване на нуждата от руски внос на енергия.
По-рано този месец най-голямата румънска енергийна компания, OMV Petrom, спря вноса на суров петрол от Русия, вярвайки, че идва забрана за руската енергия в целия ЕС. В момента Румъния има един от най-ниските процентни дялове в ЕС на доставките на газ от Русия - 10%.
Словакия
Словакия много разчита на руския внос на изкопаеми горива като енергиен източник. Страната взема около 85% от своя газ и 66% от своя петрол от Русия, което означава, че прекъсването на връзките може да има значително въздействие върху централноевропейската държава.
През април словашкото правителство заяви, че се присъединява към ЕС, като отказва да плаща за руски газ в рубли, след като министърът на икономиката на страната каза обратното.
Планове за намаляване на потреблението на енергия чрез по-ефективни методи за отопление бяха предложени като алтернатива на руските изкопаеми горива от анализатори в Словакия.
Словения
Словения е силно зависима от руския внос на газ и петрол. Наскоро тя изрази интерес да получава втечнен природен газ от терминал в Хърватия.
Миналия месец словенският премиер Янез Янша застана заедно с други страни от ЕС в съпротива на искането на Москва вносът на енергия да се плаща в рубли, за да подкрепи икономиката си.
Испания
След нахлуването в Украйна Европа търси алтернативи на руските изкопаеми горива, като например доставка на втечнен природен газ от САЩ през Атлантическия океан. Испания се позиционира като възможен нов „хъб“ за внос на природния газ в Европа.
Но неотдавнашна намеса на премиера Педро Санчес в полза на Мароко в спора му с Алжир за Западна Сахара постави Испания в противоречие с Алжир, един от основните му доставчици на газ. Това напрежение потенциално може да доведе до по-високи цени на газа в Испания и да намали апетита на страната за санкциониране на руския газ.
Испанското правителство призова ЕС да намали зависимостта си от руския газ. Испания, като средище на слънчева енергия, е по-малко зависима от Русия.
Швеция
Швеция е по-имунизирана от въздействието на енергийните санкции върху Москва, тъй като страната не разчита до голяма степен на руския внос на енергия.
Както беше съобщено през март от Министерството на земеделието, шведското правителство заяви, че доставките на страната „са в ниска степен пряко зависими от руските енергийни доставки и докладите показват, че набавянето на енергия от Русия е нормално“.
Швеция, заедно с Финландия, обмисля членство в НАТО в светлината на неотдавнашното геополитическо напрежение. Това бележи отклонение от дългогодишната й политика на неутралитет.
