Двамата сега издържат безработните си син и снаха, а до дни чакат и внуче
Преди време Русеви кандидатствали по програма за малък бизнес, но им казали: “Не сте от нашите”, и те заминали на гурбет
За великденските харчове отделили 300 лв.
Работа и все много работа - така може да се опише животът на ромското семейство Златка и Андрей от Мъглиж. Тя е на 49 години, той - на 51.
В наши дни най-много ни притеснява бързият скок на цената на храните и на горивата. Без другото все някак може да се мине. Но защо например толкова поскъпна изведнъж олиото - за мен това е необяснимо, това е спекула. Гледам Украйна - там има война, но горивата им са по-евтини от нашите, това нормално ли е, пита Андрей Русев.
Навремето двамата със Златка се харесали още като ученици. Взели се, веднага щом Андрей завършил средно образование. Златка била ученичка на 16 години, така и не завършила. Окончателно се събрали, когато мъжът се върнал от казармата.
И се случило така, че после никой не помогнал на младото семейство. От първия ден на съвместния си живот трябвало да работят, за да живеят нормално, не богато.
Родили им се дъщерята Мадона и синът Слави
“Мадона ми е любимата певица, на нея кръстих дъщерята. В родилния дом не искаха да я запишат с това име - било чуждо, но се преборих”, обяснява с усмивка Андрей.
Днес Мадона е на 30 години и от дълго време живее със семейството си в Англия, има две деца. Слави, който е на 28 години, живее при родителите си. Със съпругата си Мария чакат до дни първото си дете.
“Ще бъде момче и като мен ще е Андрей”, горд е бъдещият дядо.
Слави и Мария са безработни. Преди време синът бил в Нидерландия, но се прибрал. Не успели да уредят пари за майчинство на бъдещата майка, ще разчитат на социални помощи след раждането, а Слави да си намери работа.
Сега обаче Златка и Андрей издържат сина и снахата. За да спазят поверието, че за бебе нищо не се купува предварително, в семейството все още нямат нито креватче, нито дрешки.
За да ги купим, сигурно ще поискаме пари назаем от роднини, които сега работят в чужбина, не крие Андрей. Той има
брат в Германия, племенниците отглеждат цветя
и редят букети в Нидерландия. Досега са им заборчлели с 2000 лева, но нямало проблем да им дадат още.
Семейството няма спестявания, но не се оплаква. Имат “златните ръце” на Андрей и трудолюбието на Златка. Крепи ги и това, че са много задружни.
Той е самоук дърводелец и професионален шофьор. През живота си опитал много професии. Със Златка започнали с нещо необичайно. Преди повече от 20 години
изкарали курс по плетене на мебели
и се запалили по това изкуство - дават ти дървената конструкция и по нея трябва с ракита и камъш да изплетеш стол, маса или друго. Не е лесно, всичко е ръчно и пръстите ти веднага изтръпват. От 50 души в курса накрая завършили десетина.
След като останали година при организаторите на курса, решили да си направят собствена фирма за плетени мебели. Започнали с ентусиазъм, дори конструирали и изработвали и собствени модели.
Но разочарованието дошло, когато поискали да кандидатстват по програма за насърчаване на малкия местен бизнес, а общински кадър ги отрязал: “Не сте от нашите.” Било етнически, а не партийно.
Тогава заминали за Гърция,
там бил и братът на Андрей. По това време - през 2003-а, България все още не е в ЕС и двамата отишли на юг с виза за 3 месеца. Останали по-дълго, попаднали в курортно градче на полуостров Пелопонес. Трябвало да работят нелегално, не знаели гръцки.
“Без да говориш местния език, си заникъде. Най-напред брахме грозде. Златка реже гроздовете, аз изнасях щайгите. С нас работеха албанци, които гледаха с лошо око на нас, българите.
После тя бра маслини и лимони. Аз бях в строителството. Един ден минах край сервиз за ремонт на мотоциклети и гледам - бележка на вратата. Ама като не разбирам какво пише на гръцки. Преписах я дословно и я показах на приятели, които знаеха езика, и те ми преведоха, че на онова място търсели помощник на майстора.
Приеха ме и ми дадоха заплата 12 евро на ден,
най-ниската. Когато България влезе в ЕС, за нас стана по-лесно. Аз работих после на бензиностанция, жената - като помощник-готвач в таверна.
Лятно време тя нямаше почивен ден, но кой ти гледа, важното беше да има работа. Научихме езика, стигнахме до заплащане от 40-45 евро на ден”, разказва Андрей.
“В таверната най-често приготвяхме пастицио - макарони с кайма, също и октоподи, пълнени домати с ориз. И сега понякога готвя гръцко ядене”, добавя Златка.
Взели при себе си и децата, които завършили образованието си в гръцко училище. Но през 2018 г. трябвало да се върнат в България заради финансовата криза в Гърция, там вече нямало какво да работят - първа фалирала бензиностанцията.
Много бяхме доволни от гурбета си в Гърция. Бяхме осигурени социално, а през трите години от 2018 до 2021 г. ни изплатиха и по 1000 евро обезщетения. Сигурно можеше и още, но заради ковида не успяхме да се върнем и да оправим документите си, обяснява Андрей. Той самият изкарал тежко болестта - бил “на косъм”.
Върнали се с пари, похарчили ги за къща
в Мъглиж. До последното евро - макар че много от нещата по къщата Андрей майсторил сам. И още не е завършена, но поне имат собствен покрив и за себе си, и за семейството на сина.
После Андрей и Златка работили по озеленяването в старозагорска фирма. Сега двамата са по програма на община Мъглиж за временната заетост. Пак се занимават с озеленяване, поддържат градинки и зелени площи - 7-месечният срок по тази програма за Андрей изтича през този месец.
Кметът Душо Гавазов е обещал да го назначи за постоянно в общината като работник по поддръжката. Златка е за първи месец по програмата.
По нея двамата получават минимална заплата, която сега се вдигна на 710 лева, но беше 650. Казват, че тези пари не стигат, затова работят допълнително.
Понякога Андрей намира работа като дърводолец, викат го да слага дограми. Но повече разчитат да изкарат допълнително пари, като
в почивните дни продават маратонки и обувки
втора употреба.
Идея за този бизнес имах още преди за заминем за Гърция. Близкият до нас Казанлък е известен като града на търговците на дрехите втора употреба. Жената все от такива магазини пазаруваше.
Веднъж влязох и аз. Гледам на земята чували с обувки. Тогава ги продаваха по 2 лева за чувал. Нямах и стотинка в джоба си, но взех назаем 20 лева и купих 10 чувала.
Единият се случи с детски пантофки - раздадохме ги безплатно на децата от махалата. Другите продадохме и така изкарахме 200 лева.
Сега зареждам такива обувки от складове в Пловдив, Ямбол и Сливен. Имам стар “Опел Вектра” и обикалям с него. Най-много в почивните дни сме по селата на общината, за да продаваме обувките.
Но първо жената ги пере вкъщи, защото са мръсни. Стоката ни е маркова, обувките са здрави, макар и втора употреба, но хората от нашата община са бедни - 30% са роми.
И купуват, дори идват у дома да ни търсят. Сега ще пригодя един дървен фургон за магазин, разказва Андрей Русев.
Тази работа е сезонна, през лятото оборотът е по-голям, зимно време се свива. Има месеци, когато могат да изкарат и 1000 лева, друг път парите са много малко.
От храна гледаме да не се лишаваме, от всичко друго правим икономии. Забравили сме за ресторанти, за курорти. На кафе можем да излезем веднъж на 2 седмици, когато ходим за обувките.
Отопляваме се с дърва, макар че имаме и климатик. Редовно следя намаленията в големите магазини в Стара Загора и Казанлък и пазаруваме там, прави равносметката Златка как формират семейния бюджет.
За Великден ще се поотпуснат, празник е
все пак. Решили са да си купят живо яре от село Зимница - животинките вървели по 10 лева за кило живо тегло. Грубо - общо за 150 лева.
Само че младите не ядат ярешко, за тях трябва да се купува пилешко или свинско. Отделно са яйцата, козунаците, зеленчуците за салата, които напоследък поскъпнаха здраво, бирата. Абе едно 300 лева общо ще отидат за великденската трапеза. Четири почивни дни са това, не е едно ядене, правят си сметката Русеви и се надяват тя да не е без кръчмаря.
