Формално България е с добри стандарти за избиране на лидери, но има слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. "Фрийдъм хаус" определя страната ни като "полуконсолидирана демокрация". Това се казва в годишния доклад за състоянието на страните в преход на най-старата американска неправителствена организация, която работи за демокрацията по света.
В общия доклад се казва, че "ЕС трябва да окаже натиск върху България да оттегли възраженията си за кандидатурата на Северна Македония". Изследват се 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики - т.нар. източен блок от времето на студената война - за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати). Докладът обхваща периода до края на 2021 г.
"Множество партии се конкурират в българската демократична система и през последните десетилетия имаше няколко прехвърляния на власт между съперничещи си партии", посочват от "Фрийдъм хаус". Неправителствената организация посочва още, че страната продължава да се бори с политическата корупция и организираната престъпност. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, медиите са изправени пред нарастващ натиск да осигурят подходящо за правителството отразяване.
Журналистите понякога се сблъскват със заплахи или насилие по време на своята работа. Етническите малцинства, особено ромите, са изправени пред дискриминация. Въпреки недостига на финансиране и други пречки, групите на гражданското общество бяха активни и влиятелни, добавя "Фрийдъм хаус".
Като ключови развития през 2021 г. организацията откроява двата парламентарни вота, проведени през април и юли, които "не успяха да доведат до сформирането на ново правителство, което предизвика многомесечна политическа криза". Кризата беше разрешена с трети парламентарни избори, проведени през ноември заедно с президентските. Те доведоха до консолидирането на коалиционно правителство под ръководството на премиера Кирил Петков.
Въпреки че президентските правомощия като цяло са ограничени, президентът Румен Радев пое важна политическа роля между парламентарните избори през април и ноември, когато при липса на избран парламент от него се изискваше да назначи временно правителство. Радев назначи две последователни временни правителства през годината. Радев спечели преизбиране през ноември с 65,8% от гласовете.
Широко разпространени антикорупционни протести се провеждаха ежедневно до април, когато тогавашният премиер Бойко Борисов напусна парламента. След изборите през ноември, новосформираното коалиционно правителство от четири „протестни партии“ обяви обща платформа, съсредоточена върху борбата с корупцията и съдебната реформа, обобщават от "Фрийдъм хаус".
