"Това (войната от борда на кораба) е нещо много стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази обстановка не е много леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни действия", сподели капитанът на "Царевна" Павел Павлов пред Би Ти Ви.
Сателитният корабен телефон е единствената връзка със света за моряците от "Царевна" и техният капитан Павел Павлов. От началото на войната живеят без интернет, без телевизия и лични телефони.
"Винаги е имало опасност. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е. Като цяло премина по-тежката част, сега изглежда по-спокойно", каза капитанът.
От началото на войната до сега моряците са имали няколко възможности за евакуация, договорени от българското правителство, но до преди два дни страхът е надделявал, разказва капитанът.
„В тези моменти евентуално имаше готовност от външно министерство. Тогава обстановката на пристанището беше крайно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да участва в евакуацията. Обсъждал съм ежедневно обстановката, обаждали са се и премиерът, многократно, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР)“, добавя той.
Днес говорихме с премиера. Пита как се чувстваме, добре ли сме, настроението как е. Отговорихме подобаващо, че всичко е нормално. Доколкото може да е нормално в една такава обстановка, каза още капитанът на "Царевна".
Павлов добавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на операцията.
„Един от нашите колеги реши на своя отговорност да напусне кораба самостоятелно. Явно му е дошло в повече емоцията. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те казаха да изчакат до 10 часа евентуално за връзка с външно министерство, но той категорично отказа и напусна кораба самостоятелно и се придвижи по кея напред към район, където може би беше по-безопасно. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се евакуират хората от борда. Екипажът взе много бързо решение – те предварително бяха решили по желание да напуснат кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж", добавя капитанът.
За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка, не си спомня добре капитан Павлов.
Той казва, че е имал разговор с евакуираните си колеги. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от собствениците на фирмата и ситуационния център.
Защото съм капитан, останах на борда. Корабът е още жив, не е унищожен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия коридор, за да може да излезе кораба от него. Всеки се страхува, но все пак имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се казва, заключи Павлов.
