Какво влиза в понятието "българска музика" - само изпълнения на български, или и такива от наши автори, но на чужд език. По този въпрос спориха повече от 2 часа изпълнители, музиканти, композитори и продуценти, които се събраха в парламента по покана на "Възраждане".
Срещата бе по повод на промените, инициирани от хората на Костадин Костадинов в Закона за радио и телевизия, които предвиждат българската музика да е поне 50% от излъчваното в ефира на БНТ и БНР. Всички присъстващи на нея обаче се обединиха, че в родния ефир трябва да има повече българска музика.
Йорданка Христова, Милена, Силвия Кацарова, Здравко и Катя от "Ритон", Дидо от Deep Zone Project, режисьорът и актьор Георги Низамов, продуцентът Люси Иларионов и други известни имена на българската култура се отзоваха на поканата, с присъствие се отчете и генералният директор на БНР Милен Митев, както и представители на програмната дирекция на БНР.
Вчера от "Възраждане" са провели среща и с български поети.
Здравко от дует "Ритон" бе много емоционален. "Трябва да говорим преди всичко за финанси, това пожелание за повече музика е красиво, но чрез отчисленията на националните медии изтичат милиони, вместо да се инвестират в нашата култура. В чужбина предимно звучи собствена музика. Тук трябва да чуем новините, за да разберем, че е българско радио. Всичко е въпрос на лобизъм. Мастодонти в България защитават чужди интереси", ядоса се той. Силвия Кацарова добави, че по време на комунизма от отчисления за песните за една година са взимали пари за кола като "Лада", например, сега - по 200-300 лева.
Люси Иларионов, който работи с попфолк и рап средите, се оплака, че 4 месеца чака за среща с министъра на културата. Той призова да се спре с разделението по жанрове.
Оперният певец Момчил Караиванов подчерта, че през интернет платформите всеки има достъп до световно известните групи. "Държавата трябва да промотира високата култура, за субкултурата има достатъчно платформи. Излиза нова песен, дава й се шанс. Хората могат да бъдат научени и възпитани какво да им се пуска. Ако ние не се върнем към своите корени, ние не сме народ, а маса. Нека държим високо факела на българската култура", подчерта той.
Йорданка Христова подчерта, че, когато някой дойде в България, трябва да потъне в нашата среда, а не да се чуди къде е. "Нека всичко се дублира, в нашия ефир трябва бъдат на български, хората искат да разберат за какво пее някой. СЕМ къде е?", попита тя. "Какво значи чужди медии, те са в България, на мен в чужбина кой ще ми даде ефир? Всичко трябва да се плаща, те трябва да си плащат, за да им пускаме техните песни. Да има някакъв ред", смята Христова.
В залата се получи и предложение за българска музика да се брои произведение на български автори и с поне един изпълнител, пеещ на нашия език. Има идея държавните медии да пускат 50% родна музика, една пета от която да е за нови песни, в частните пък българската музика да е 20 на сто, пет от които да са за нови произведения.
В Унгария има квота за 35 национална музика като 1/4 трябва да е от последните 5 г., даде пример шефът на БНР Милен Митев.
Васил Гюров от "Музикаутор" и "Профон" смята, че сега е моментът за промяна. По думите му преди отношението българска към чужда музика е било 35-40% за родната, докато сега е 15 към 85 в полза на чуждата. В Европа също се взимали мерки и това не се смятало за недемократично.
Пейо Пеев, представител на независимите музиканти, разкритикува редакторския състав на радио "София", "Хоризонт" и "Христо Ботев" - половината хора не са музиканти и програмите им били съобразени с личните им вкусове, харесвали си една музика и това е. "Отричат се стари композитори и изпълнители, някои от които пълнят зали", посочи Пеев. Той припомни, че БСП веднъж вече е задвижила подобен закон, после и ВМРО, но нищо не е станало. Според него в ЗРТ трябва да се вкара текст, който предвижда 1/2 от музиката в ефира да е българска. Освен това програмите на БНР трябвало да бъдат разделени при измерването на процентите българско излъчване, защото някои пускат много, а други малко, и така се изкривява статистиката.
"Не всички музикални редактори имат музикално образование, но това не бива да е ограничение ако си вършат работата добре. "Хоризонт" не е музикална програма, защити служителите си Милен Митев. Той каза, че е предпазлив към всяка административна принуда по отношение на изкуството, с тази уговорка БНР застава зад евентуална промяна. Митев посочи, че няма как да изолират аудиторията си от чужда музика. Проблемът е и финансов, тъй като много пари изтичат в чужбина, заяви той. Всяка година радиото дава 2,5 млн. за авторски и сродни права. Дори те да се разпределят само към бг изпълнители, това няма да реши проблема, смята шефът на БНР. Това вбеси някои от присъстващите, които отбелязаха, че песните могат да се правят на български за тук и отделно на чужд език, ако изпълнителите искат да пробиват в чужбина.
Джина Иванова от "Трамвай N5" се оплака, че новите им неща почти не се въртят в ефир. Певицата Милена обвини БНР, че не завежда песни във фонотеката си, въпреки получените дискове от изпълнители.
Около 60% е българската музика в четирите програми на БНР, но многожанрово, уточни Даниел Спасов от БНТ. В сряда "Възраждане" ще получат подробна справка с данни.
Тепърва ще се обсъждат и отчисленията за авторски права.
