Съществува визия да се стимулират хората с повече жилища да ги отдават за социални нужди и се търсят механизми за това. Това каза Дима Лекова, директор на Дирекция "Жилищна политика" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството по време на конференция на тема "Политики за подобряване жилищните условия на уязвими групи на общинско и национално ниво", организирана от "Хабитат България", предаде БТА.
Лекова изтъкна, че това е реализирано и в други държави. Липсата на социални жилища и на адекватно настаняване са проблеми с бездомността, които вече излизат на дневен ред и в ЕС, а не само темата за енергийна ефективност.
Проектите по националната програма за енергийна ефективност, насочена към обновяване на многофамилните жилищни сгради и по Плана за възстановяване и устойчивост, могат да създадат стимул за обновяване на такива сгради, в които има и социални жилища, каза експертът и изрази надежда през юли, когато започне кандидатстването, общините също да агитират за участие етажната собственост или поне наемателите, защото се предвижда в началния период на кандидатстването отново да бъде 100% грантово санирането. Експертът изрази надежда да има повече проекти за общински жилища.
Тя изтъкна, че министерството е наясно, че съществуващият общински фонд не е само за социални нужди, както и за това, че общините при управлението на този фонд имат нужда от ресурси и цитира данни, според които 30% е необитаемият сграден фонд в страната, което освен в социалната сфера, създава и трудности в управлението на многофамилните жилища.
Ася Добруджалиева от "Хабитат България" заяви, че е необходимо държавата изцяло да финансира санирането по съответните програми само за хората с ниски доходи, в условията на енергийна бедност, но не и за останалата част от населението. Тя изтъкна, че общините са оставени сами на себе си да се справят с жилищния фонд, който е амортизиран и има нужда от огромна поддържка и средства за това, а за неговото ползване се получават наеми, които са пет - десет пъти под пазарните.
Добруджалиева напомни, че общинските жилища не са социални жилища и добави, че в нашето законодателство няма формулирана социална жилищна политика, както и това, че не е формулирано социалното жилищно настаняване като социална услуга. Има само една дефиниция в Закона за устройството на територията, в която се уточнява тази собственост, но е и какви функции тя има. По данни, цитирани от Добруджалиева, в България 2,4% е общественият жилищен фонд, а общинският, който се ползва като социален, е по-малко от един процент, същевременно необитаваните жилища в страната са 31,4%.
Тя отправи препоръка към общините да опознаят по-добре кварталите с ромско население, да се създадат кадастрални карти, в които да се отразят съответните имотите, като се види състоянието им. Десетилетия наред, с нашето мълчаливо съгласие, тези жилища са се изграждали, защото хората са в изключителна бедност, каза Добруджалиева. По думите й, по-голямата част от тези жилища са конструктивно устойчиви или с малки усилия могат да стана безопасни за обитаване. Затова трябва оценката да се прави къща по къща, а не анблок. Анблок може да стане решението за устройството на този квартал, след като е проучено какво има на терен, каза Добруджалиева.
По думите й, решението не е просто да бъдат ликвидирани кварталите, защото на живеещите в тях не може да се предложи алтернативно настаняване. Общините не винаги имат прецизна оценка за състоянието на техния жилищен фонд, като ремонтът на жилището се остава на наемателите, без дори да има опция при направен основен ремонт да не се събират наемите в продължение например на десет месеца, съобразно стойността на ремонта. Добруджалиева посочи, че е необходимо услугата предоставяне на общинско жилище да се комбинира с подпомагане на хората да придобиват квалификация и образование, за да могат да си намират работа и да излязат на пазара на жилища.
По време на форума бе предложено държавата да доплаща разликата в наема на общинско жилище до пазарните цени чрез делегирана социална услуга.
