Половината разходи на българина отиват за храна и отопление
Изтеглените спестявания, които допълват семейния бюджет на българите, са се увеличили с 27% в рамките на една година, съобщи НСИ. От данните излиза, че в края на 2020 г.
155,64 лв. на
тримесечие
влизат в едно
семейство от
изтеглени
спестявания
Това все още представлява незначителен дял от парите, които влизат в семейния бюджет - около 3%. Но една година по-късно - през последното тримесечие на 2021 г., когато инфлацията вече набираше сили, тази сума се е увеличила на 198,13 лв. на тримесечие, т.е. с 27 на сто. Това прави по 66,13 лв. на месец допълнителен доход за всяко семейство. Очевидно това са развалени депозити в банките, най-вероятно предимно малки суми, които
хората са
предпочели
да изтеглят,
отколкото да оставят, при положение че вече не получават лихва, а дори правят разходи за съхранението на парите.
В същото време според данните на БНБ продължава да има ръст на стойността на депозитите на домакинствата в българските банки, който към края на м.г. е 10,9% на годишна база.
Общата им сума, която в началото на 2021 г. е била 62,8 млрд. лв., към края на годината е вече 66,7 млрд. лв., но броят на тези депозити намалява. Тоест към оставяне на пари в банките прибягват по-малко хора и очевидно това са онези, за които не важи правилото, че живеят от заплата до заплата.
Почти половината пари на българина отиват за храна и отопление през зимата. Процентът на тези разходи е около 45%, гласят още данните на НСИ.
Тези разходи са горе-долу същият процент във всички страни-членки на ЕС, но има една важна особеност - навсякъде другаде делът на разходите за ток, топлоенергия и газ е по-висок от този в България, но за сметка на това
разходите за
храна са
несравнимо
по-малки
от тези на средния българин.
У нас за храна даваме около една трета от парите, които харчим, докато в ЕС средният процент е около 14% и никъде хората не са толкова много зависими от нейното поскъпване в момента.
Разходът за храна и за жилището – отопление, ток, вода, наеми, по последни данни са към 1678 лв. на домакинство, като средното у нас е тричленно. В него поне двама от тримата трябва да работят, и то за колкото се може по-високи заплати. Защото в края на м.г. средната работна заплата беше достигнала 1676 лв., т.е.
заплатата на
единия работещ
отива само за
тези два основни
разхода
- храна и разходи за жилището.
Другата заплата в семейството служи за покриване на всичко останало – данъци и социални осигуровки, транспорт, грижи за здравето, облекла и обувки, за свободното време, за образование и т.н. (виж инфографиката).
Дори да стигат парите, ако доходът в това тричленно семейство идва само от заплатата и тя е около средната, на практика не остава нищо нито за спестяване, нито за посрещане на някаква внезапно възникнала нужда. В това положение според анализ на икономистите на УниКредит Булбанк са около 40% от българите – те живеят от заплата до заплата, без да могат да отделят нищо настрана.
