Народът все още не гладува, но видимо намалява консумацията на някои храни
Ходенето на пазар в близките до границите ни Гюргево и Одрин, където много продукти са по-евтини, затягане на коланите за излишни харчове, отлагане на планирани скъпи покупки и търсенето на допълнителна работа са засега начините българинът да се справи с устремното поскъпване.
Въпреки че инфлацията вече е 10%, а храните поскъпнаха с 30% за година, лишенията не стигат до глад. Но още в края на м.г., когато годишното поскъпване бе 6%, статистиката улови
ограничаване на
консумацията именно
на тези храни, които
поскъпнаха най-много
Месото и колбасите например, чиито цени нараснаха минимално или въобще не мръднаха, в края на 2021 г. се консумират повече, отколкото в края на 2020 г. Но при зеленчуците и плодовете е обратното – купуването им намалява. През зимата на нашия пазар има само оранжерийни, чиито цени скочиха с над 30% заради двойното поскъпване на природния газ, с който се отопляват парниците. Тогава се стигна до феномена кило свинско да е по-евтино от кило домати, които удариха 7 лв. килото, а някои разфасовки свинско в големите търговски вериги бяха максимум по 6,50 лв.
Намалява също потреблението на хляб (виж инфографиката), чието поскъпване към днешна дата е с 12%. Но ограничаването на хляба е тренд поне от 15 г. насам и е свързано по-скоро със стремежа към по-здравословен живот.
Намалява и консумацията на мляко и млечни продукти, макар и с малко, техните цени също са с около 20% по-високи в сравнение с година по-рано.
Разходите за отопление през зимата се повишиха почти двойно, независимо че довчера имаше мораториум поне за цените на парното и тока. Семейство от пловдивско село например, отоплявало къщата си с пелети, през януари и февруари е платило за това 650 лв., докато миналата зима е дало два пъти по-малко пари (виж 3-а стр.).
Консумацията на ток, природен газ и топлоенергия изобщо не зависи от цените им, а от това колко е студена зимата, показват данните на НСИ. През декември 2021 г. например българите са консумирали 3384 гигаватчаса ток, а през декември предходната година – 3264 гигаватчаса, въпреки че цената му тогава е била по-ниска. Просто последната зима бе по-студена. Същото е и с парното и природния газ, като тенденцията продължава и през януари 2022 г. А въглищата, дървата и брикетите направо поскъпнаха двойно за една година, но особено хората с малки деца няма как да мръзнат.
Като цяло
семействата отлагат
в момента по-скъпите
покупки, като
апартамент и кола
Първи усетиха това строителните предприемачи, които още в началото на годината предпочетоха да не продават жилища на зелено. Една кооперация се строи за 2-3 г. и никой не знае каква ще е реалната цена дотогава, защото строителните материали поскъпнаха.
В същото време брокери се оплакват, че все повече от клиентите им, дори такива, на които банка вече е разрешила ипотечен кредит, се отказват или се насочват към старо строителство.
На държавно равнище в България няма цялостна стратегия за справяне със ситуацията, твърдят синдикатите. Според зам.-шефката на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова основното средство за запазването на платежоспособността на домакинствата и ограничаване на бедността е ускореното увеличаване на минималната работна заплата и на заплатите на нископлатените работници.
“В тази кризисна ситуация не е препоръчително да се говори от какво трябва да се лишат българските домакинства, защото вече достатъчно много са се ограничили и свили семейния си бюджет. Фокусът трябва да е насочен към правителствените мерки за ограничаване на щетите от екстремното нарастване на цените, при това на жизненоважни стоки”, каза пред “24 часа” Иванова.
Според нея
трябва да се
намалят таксите
върху енергията,
да се сложи таван на крайните цени на потребителите и да се отпускат целенасочени помощи на нискодоходните домакинства.
“Тревожното е, че инфлацията изконсумира номиналното нарастването на минималната заплата с 9,2% от 1 април. Около 870 хил. от заетите лица с платен данък до размера на минималната заплата изпитват сериозни затруднения от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в техния семеен бюджет”, каза тя.
Според изчисленията на КНСБ минималната заплата в България трябваше да бъде 760 лв. още от 1 януари 2022 г.
