Металургични заводи заплашени от затваряне, защото основната им суровина е от Русия и Украйна
Производителите още не са получили компенсации за скъпия ток, а не могат да продават металите толкова скъпо
Бизнес за около 10 милиарда лева годишно е ударен драматично от войната. Българската металургична индустрия настоява държавата да поиска от Еврокомисията нотификация за получаване на държавна помощ, за да оцелее. Това съобщиха за “24 часа” от ръководството на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
Според председателя ѝ Антон Петров и изпълнителния ѝ директор Политими Паунова Европейската комисия е издала миналата седмица нови насоки за допустимост на държавни помощи за 25 индустрии, които се считат за пряко засегнати от войната и последвалите санкции срещу Русия. Сред тях е и металургичното производство (кои още - виж надолу).
“Все още не сме превели документа, сега го четем, но в насоките са дадени указания какви ще са допустимите държавни помощи за отрасъла,
ако страна
членка поиска
нотификация
за такива. Едно от ограниченията е максимумът да е 50 млн. лв. на предприятие. Срокът на действие на помощите е до края на 2022 г.”, обясни Паунова.
Това на практика означава, че разрешение за държавната помощ трябва да се поиска още сега, защото след получаването му парите трябва да се предвидят в бюджета и да се отпуснат до края на декември т.г.
От Министерството на икономиката и индустрията потвърдиха, че от асоциацията са поискали среща и тя ще се състои тази седмица, за да се обсъди искането за държавна помощ.
Отрасълът е силно засегнат не само у нас, а в цяла Европа, защото за редица метали Русия и Украйна осигуряват съществена част било от суровината, било от самите метали в преработен или непреработен вид.
30% от европейското производство на алуминий и алуминиеви изделия например зависят изключително от Русия, която доставя суров алуминий. Европейската хранителна индустрия използва годишно около 12 млрд. кутии за консерви и кенчета за напитки от алуминий, но производственият капацитет в ЕС тази година е паднал на 5 млрд. кутии.
“Алкомет” Шумен, работи изключително с руски алуминий, а от производството му зависят редица заводи за авточасти у нас.
Проблемът със стоманата е още по-сериозен, защото у нас, а и в повечето европейски страни
практически няма
производство
на стомана от
желязна руда
За целта са нужни доменни пещи, а последната в България беше в “Кремиковци” и бе затворена още в края на 90-те години.
“Стомана и производните - ламарина, арматурно желязо и други, у нас се произвеждат само от скрап в “Стомана” Перник, защото имат топилня на природен газ и електричество. За да я добиваме от желязна руда, са необходими доменни пещи, които работят с кокс. Това е силно замърсяващо производство с голям въглероден отпечатък и в Европа останаха единици”, обясни Паунова.
Най-близо до нас доменни пещи има в Гърция, но с малък капацитет. Оттам внася част от суровината си “Стомана”, която държи около половината от пазара в България.
В Румъния са в процес на затваряне, а в Турция има, но страната е въвела квоти за износ на стомана в ЕС и на целия Европейски съюз се падат по 72 хиляди тона на тримесечие. А годишните потребности на България, и то само от арматурно желязо, са колкото цялата турска квота.
Миналата седмица вицепремиерът Корнелия Нинова и турският министър на търговията Мехмет Муш се срещнаха в София и стана ясно, че заради войната в Украйна
Турция ще увеличи
европейската
квота
Начинът за увеличаване на доставките за България ще бъде обсъждан на предстоящата междуправителствена българо-турска комисия за икономическо сътрудничество.
“Промет стийл” в Бургас, която държи останалата половина от българския пазар на стомана, не я произвежда в суров вид. Внася я от Украйна. Предприятието бе едно от първите пострадали от войната, защото, откакто започнаха бомбардировките, нито един кораб не е могъл да напусне украинско пристанище.
Заводът, който се намира край бургаското село Дебелт, е собственост на украинската група “Метинвест” на Ринат Ахметов. За последните 10-15 години “Метинвест” се превърна в един от десетте най-големи производители на сурова стомана в света, тъй като
Украйна има
големи залежи
от кокс и от
желязна руда
Ахметов има още заводи за стомана и прокат в Италия и Великобритания, а преди Доналд Тръмп да наложи квоти за внос на стомана в САЩ, изнасяше и за американския пазар.
Другите метали, които се внасят от Русия или от Украйна, са манган, никел и феросплави. От тях само феросплавите не са самостоятелен продукт – те се използват единствено за добавка към стоманата за подобряване на качеството ѝ. Манганът, никелът и кобалтът, който е страничен продукт при добива на никел и мед, се използват във всички видове батерии.
При цветните метали ситуацията е малко по-добра, но не при всички. Изключение е медта, защото двата най-големи производители на мед в България - “Елаците Мед” АД, която е част от групата на “Геотехмин”, и немската “Аурубис”
добиват рудата
от български
находища
Металургията – и цветната, и черната, беше ударена още миналата година, и то много силно от полуделите цени на енергията. Те са много енергоемки производства, а повишените разходи за ток и природен газ невинаги могат да се калкулират в крайната цена.
“Когато продаваш мед, цинк или олово, си принуден да ги продаваш на борсовите цени, защото иначе не можеш да ги реализираш. Колкото струва 1 тон цинк в Китай, толкова трябва да струва и когато излезе от КЦМ АД в Пловдив. А цената на тока участва с много висок дял в крайната себестойност – от 30-40% при желязото, до 60-70% в някои метали”, обясни председателят на БАМИ Антон Петров.
“Миналия септември спрямо началото на годината
токът поскъпна
два пъти,
а усредненият индекс на Лондонската метална борса за същия период се покачи само с 5 на сто – от 15% на 20%”, каза Паунова.
Именно заради това през есента на миналата година Европейската комисия актуализира насоките за предоставяне на държавна помощ по европейската схема за търговия с емисии. Те предвиждат по принцип финансови компенсации за металургичните производства за всички допълнителни разходи,
които плащат
за въглеродни
емисии в
цените на тока
В насоките са упоменати количествата електроенергия, чиято цена трябва да се компенсира за производството на всеки отделен метал. Например за желязото е 1 мегават на тон, за цинка – 4,5 мегавата, за медта – 2,5 мегавата, и т.н.
Досега обаче България не е поискала нотификация за тази държавна помощ, най-вероятно защото почти до края на миналата година имаше служебно правителство. Но ние сме и единствената страна членка, която не е пожелала разрешение да отпусне държавна помощ за металургията от 2012 г. насам, когато първоначално стана възможно да се плащат компенсации по схемата за търговия с емисии. Все още обаче не е късно, защото нейният срок на действие е до 2030 г.
Компенсации ще има за 25 отрасъла
Държавите членки ще могат частично да компенсират дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и електроенергията, съобщи ЕК миналата седмица. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за бенефициент не може да надхвърля 2 млн. евро във всеки един момент.
Секторите, които може да бъдат подпомогнати са: производството на кожени облекла, на алуминий, на други неорганични основни химикали, на олово, цинк и калай, на целулоза, на хартия и картон, на основно желязо и стомана и феросплави, на синтетичен каучук, на изкуствени влакна, на рафинирани петролни продукти, на мед, на пластмаси в първични форми, на керамични плочки и знамена, на нетъкан текстил и изделия от нетъкан текстил, с изключение на облекло, на стъклени влакна, на торове и азотни съединения, на фурнир и плоскости на дървесна основа, на плоско стъкло, на кухи стъкла. Към списъка спадат още производство на други цветни метали, добив на руди от други цветни метали, леене на желязо, подготовка и предене на текстилни влакна. Може да бъдат подпомогнати още подсектори в рамките на промишлените газове: водород, неорганични кислородни съединения на неметали, както и много основни химични вещества.
Металургията у нас храни 70 хиляди семейства
Годишните приходи на целия металургичен бизнес у нас са около 10 млрд. лв. по последни данни, но те се колебаят всяка година, защото продажбите им силно зависят от стойността на металите по световните борси.
След началото на войната в Украйна някои метални борси по света дори се принудиха да затворят временно, защото правилата им изискват да преустановят търговията при много съществени отклонения в цената. При никела например само часове след инвазията стойностите се покачиха с 15% и Лондонската метална борса се принуди да прекрати сделките. Русия е най-големият износител на този метал в света, а без него практически е невъзможно да се произвеждат електромобили.
В този бизнес у нас само пряко заетите са към 10 хиляди души, но съпътстващите производства са твърде много и на практика металургията изхранва поне около 50-70 хиляди семейства. Освен прякото производство на метали и метални изделия има обогатителни фабрики, енергийно-суровинни депа, транспорт и т.н.
Цените на металите растат по целия свят, дори за метали, чието производство не зависи толкова пряко от Русия и Украйна. Например литият, без който не може да се правят батериите за електромобилите и редица електронни устройства, е поскъпнал с 500%, но не наведнъж, а в разстояние на последните 12 месеца. Този ценови рекорд бе установен в Китай и там се налага правителството да оказва натиск върху производителите да задържат цените. Това обаче в повечето случаи е неуспешно, защото световното търсене много нарасна и литият определено не достига не само в Китай, а навсякъде.
