КИРИЛ КАДИЙСКИ - ПОЕТ И ПРЕВОДАЧ
Най-превежданият български поет във Франция. Преди две седмици по френските книжарници се появи обемист двутомник, съдържащ цялостното му творчество на български, френски и английски. Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия, пише в предговора към първия том: “Това е повече от творение, това е шедьовър”... А литературният критик и издател Патрик Вагнер отбелязва: “Трябва да сте чели Кирил Кадийски, най-френския измежду българите, поет сред поетите, почетен гражданин на Република Монмартър, длъжни сте да го направите и няма да съжалявате!”
Мнозина имат по едно любимо стихотворение. Както и по една любима жена (или мъж). Аз като султан на поезията имам цял харем. Но на преден план вадя валиде ханъм - ЕСЕННА ПЕСЕН от Пол Верлен. Това на шега, но преди близо половин век, още когато започвах, прозрях – по интуитивен път навярно, че когато превеждаш поезия, не е достатъчно да предадеш това, за което говори поетът. Трябва да се претвори и музиката, всичко онова, което читателят би получил, ако четеше творбата в оригинал. Оттогава вървя по този път.
На няколко пъти съм чел първата строфа на моя превод пред френски приятели поети, които не знаят български, и те на мига са възкликвали: Верлен, “Есенна песен”.
Това е рядък казус, разбира се, но говори, че поетът, който превежда поезия, трябва да се стреми формалните особености на оригинала да станат достояние на тези, за които той работи.
Есенна песен
Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.
И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.
Къде съм дошъл...
А вятърът зъл
като лист по земята
не ме ли и мен
унил и сломен
подмята.
А ето и началото
на френски:
Les sanglots longs
Des violons
De l’automne
Blessent mon coeur
D’une langueur
Monotone...
АВТОРЪТ ПОЛ ВЕРЛЕН
Роден в заможно буржоазно семейство, израснал в женска среда, Пол Верлен (1844-1896) отрано се пропива и води безпътен живот (аферата с Рембо), обаче не това го прави велик поет, както погрешно смятат някои наши пропили се некадърници.
Умира през 1896 г. като “Принц на поетите”, но това е титла, имаща много малко нещо с официалното признание.
Дори да беше поживял още няколко години, пак първият нобелов лауреат за литература (1900 г.) щеше да бъде треторазрядният поет Сюли Прюдом, а не той.
