Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин пристига на посещение в България. Визитата е в рамките на пътуването му до Европа, където участва в извънредното заседание на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел на 16 март за подкрепата за Украйна, непосредствения отговор на настоящата криза и подсилване на източния фланг на Алианса, след което посети Словакия.
Това ще бъде трето посещение на министър на отбраната на САЩ у нас. През юли 1994 г. в София на официално посещение е Уилям Пери в рамките на негова обиколка в няколко страни от Югоизточна Европа. През юли 1997 г. на посещение у нас пристига Уилям Коен, след участие в срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид на 8 и 9 юли и визити в Унгария и Украйна.
Към момента не са обявени теми в предстоящите разговори на ръководителя на Пентагона при визитата му у нас. От Министерския съвет обявиха единствено, че премиерът Кирил Петков ще има среща с Лойд Остин в събота, по време на която ще обсъдят „теми от интерес и за двете страни“, предаде БТА.
Министърът на отбраната Драгомир Заков определи посещението на Лойд Остин у нас като изключително знаково. То показва силния ангажимент на САЩ към НАТО като цяло. Не защото България е слабото звено в Алианса, точно обратното - България се стреми да допринесе с каквото може и това се оценява от нашите съюзници, коментира министър Заков.
Според британския вестник "Файненшъл таймс" американският министър на отбраната Лойд Остин ще се опита да убеди България и Словакия да изпратят на Украйна зенитни ракети С-300, които президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска. Изданието припомня, че и двете страни разполагат с противовъздушните ракетни системи С-300 от времето на Съветския съюз, с които са обучени да работят и украинските военни.
Вчера вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова заяви, че до този момент искане страната ни да изпрати оръжие и боеприпаси на Украйна от страна на Съединените щати не е постъпвало. Продължаваме да смятаме, че България не трябва да доставя оръжие и боеприпаси в Украйна, заяви Нинова и добави, че, ако стане въпрос за това, от БСП няма да подкрепят такова решение. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер вчера заяви, че България няма да изпраща военна помощ към Украйна по време на конфликта там.
Посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова заяви във видео, публикувано вчера на фейсбук страницата на руското посолство, че би искала да предупреди официалните български власти, че "доставките на оръжия (включително от съветски произход) и бойни припаси за украинските националисти едва ли ще добави оптимизма за двустранния диалог, който засега и без това е влошен".
На извънредната среща на военните министри на страните от НАТО на 16 март беше заявена пълната подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Съюзниците потвърдиха пълното си единство и ангажимента да продължат да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират сигурността и отбраната на страните членки. Тези мерки ще останат отбранителни и пропорционални, като се избягва ескалация.
Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг заяви след срещата, че Москва не трябва да се съмнява, че НАТО няма да търпи каквото и да било посегателство срещу суверенитета и териториалната цялост на алианса. Той съобщи, че до седмици военното командване на НАТО ще подготви предложения за трайно повишаване на присъствието по източния фланг. Нуждаем се от мир в Украйна, полагаме всички усилия за постигане на дипломатическо споразумение. Помагаме на Украйна, защото това, което ще постигнат преговорите, тясно зависи от обстановката на бойното поле, каза още Столтенберг.
Сред актуалните теми в областта на отбраната за България от последните седмици и в контекста на усложнената среда за сигурност са охраната на въздушното ни пространство и поддържането на наличните изтребители МиГ -29, формирането на батальонната бойна група.
От средата на февруари в съвместни задачи по усилена охрана на въздушното ни пространство се включиха четири испански изтребителя Eurofighter EF-2000 Typhoon II, а от април се очаква за съвместна охрана на въздушното ни пространство да дойдат първоначално три самолета F-35 от Нидерландия.
Президентът Румен Радев постави въпроса за предприемането на неотложни мерки за осигуряването на охраната на въздушното ни пространство от български самолети с български екипажи на работна среща в президентството на 14 март с министъра на отбраната Драгомир Заков, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командира на ВВС генерал-майор Димитър Петров.
Ден по-късно при работното си посещение в Румъния президентът Радев посочи, че винаги е подкрепял засилената охрана на въздушното пространство на България, което дава възможност не само за по-голяма сигурност в нашия регион, но и за много по-добра подготовка на българските летци. Той припомни за очакваното закъснение в доставката на договорените от България изтребители F-16, които се очаква да пристигнат в страната ни след 2025 г. Затова държавният глава призова правителството и Министерството на отбраната за неотложни мерки и яснота ще могат ли да поддържат дотогава изтребителите МиГ-29 в Русия или, ако това не е възможно, с подкрепата на друга или партньорска държава.
Премиерът Кирил Петков заяви, че трябва да обърнем изцяло самосъзнанието, че сме част от НАТО и заедно можем не само да пазим нашето небе, но и да пазим целия източен фланг, да имаме координация, да си попълваме дефицитите и общата ни сигурност да бъде гарантирана заедно.
Министър-председателят каза още, че няма как страната ни да плаща милиони евро на Русия за ремонт на самолети. По думите му трябва да се видят и други възможности, като най-важното за България е пилотите ни да не губят летателната си способност. Петков допълни, че се надява при предстоящото посещение на Лойд Остин да се коментира и тази тема. Страната ни ще получи своите F-16, но дотогава пилотите ни трябва да могат да летят с тях, посочи премиерът Петков.
„Ресурсът на изтребителите ни МиГ-29 е малък и недостатъчен, така че ще разчитаме на нашите съюзници. Търсим опции България да продължи да изпълнява мисията по Air Policing. Ние не охраняваме само българското небе, ние охраняваме и пространството на НАТО. Ако се налага, ще го правим и с наши съюзници", заяви министърът на отбраната Драгомир Заков. Той отбеляза, че за Военновъздушните сили решенията са отлагани дълго време. „В ситуация сме, в която трябва да се взимат бързи и отговорни решения. Те не винаги са популярни, но са важни за сигурността“, посочи Заков.
Министър Заков каза още, че продължават вече заявените дейности по усилване на отбранителния потенциал на Алианса по всички направления. Към този момент от българска страна това е българската бойна група. „Както беше заявено, тя се ръководи от България, намира се под оперативния контрол на главнокомандващия на силите на НАТО в Европа и има мултинационален елемент“, каза министърът. Изграждането на бойната група е на доста напреднал етап. В момента се очакват офертите на съюзниците за попълване на този недостиг, който има в състава ѝ като способности, посочи Заков.
