Васил Божков, известен с прякора си Черепа, до 2020 година бе сочен за най-богатия българин със състояние оценявано между 1 и 3 млрд. лева. Известен бе предимно с хазартния си бизнес и много богатата си колекция от антики.
През януари 2020 г. Божков напуска България и бяга в Дубай, за да избегне задържането си, като след това са му повдигнати 18 обвинения, между които свързани с убийства, пране на пари, укриване на данъци, изнасилване и др. След бягството си Божков твърди, че е бил подлаган на системен рекет от властите.
Васил Божков е зодия Лъв. Роден е на 29 юли 1956 г. във Велинград.И двамата му родители са учители - майка му по руски език, а баща му по математика. Завършва основно образование в родния си град в ОУ “Христо Ботев”, после Националната природо-математическа гимназия. Някъде в тези години се сдобил и с прякора Черепа. Даден му бил от приятелите още като деца - не само заради особените му запомнящи се черти, а и заради “големия мозък”.
Математиката му се удавала изключително много.
Пресмятал бързо сложни алгебрични уравнения и наизустявал за секунди формули и теореми. Затова продължил да я изучава като студент в СУ “Св. Климент Охридски” и в УНСС със специалност “Икономика и организация на труда”.
Божков започва търговската си дейност около 1989 г. край софийската сладкарница „Магура“, където се продават валута, антични предмети и оръжие. Скоро открива верига обменни бюра. През 1991 г. регистрира основната си фирма „Нове Холдинг“, в която е най-голям акционер и от 2005 г. – председател на Съвета на директорите.
През 1991 г. Божков става съдружник с Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо в хазартната фирма Ай Джи Ем. Отваря казино в софийския хотел „Рила“. Към 2007 г. е съвладелец на казината в „Радисън САС“ и „Хемус“ и на бинго зали.
В 1994 г. Божков открива Българска търговска индустриална банка (БТИБ), която през 1996 – 1997 г. се слива с Кредитна банка на „Мултигруп“. Кредитна банка фалира през 1999 г. През 2000 г. той закупува активите на фалиралата Първа частна банка.
През 2006 г. Божков купува през борсата бившия приватизационен фонд „ХД Пътища“. Основен акционер в „Холдинг Пътища“ е „АБВ Инженеринг“, която е собственост на „Нове интернал“ (дъщерна компания на „Нове холдинг“). Чрез „Холдинг Пътища“ Божков изкупува голяма част от регионалните държавни пътно-строителни фирми, които преди това са били собственост на Главно управление „Пътища“.
В края на 2007 г. при разпределение на излишъка на републиканския бюджет и изказани съмнения за обективността на разпределението фирми на Васил Божков взимат 47,7 милиона лева от парите, отпуснати по фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.
През 2006 г. полското списание „Wprost“ оценява състоянието на Божков на един милиард щатски долара, през 2007 г. – на 1,5 млрд. щатски долара, а през 2008 г. – на 1,35 млрд. щатски долара.
Член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на всяко от двете сдружения през 1993 и 2001 г.
През 2004 г. Божков създава фондация „Тракия“ с официална цел „организиране и подпомагане издирването и опазването на културните ценности, част от българското и световното културно-историческо наследство“. Неин изпълнителен директор става бившият служител в МВР Кирил Христосков. Фондацията се занимава главно с излагане и обнародване на притежавани от Божков старини, но е финансирала и археологически разкопки през 2005 – 2007 г.
Божков притежава сбирка от антични предмети, за които Божидар Димитров твърдеше, че са били изнесени от България преди 1911 г. и закупени в чужбина. През 2011 г. в Националния исторически музей гостува изложбата „Тракия и Древният свят XV-I в. пр. Хр. – колекция Васил Божков“, съдържаща 230 паметника на тракийското и гръко-римското изкуство.
През 1993 г. Божков създава агенцията за спортни залагания „Еврофутбол“, в която от 2002 г. като съдружник влиза гръцкият милиардер Сократис Кокалис с фирмата си „Интралот“.
Божков е подозиран в тесни връзки с групировката „СИК“. Смятан е за съсобственик в застрахователната компания „Бул инс“, въпреки че номиналните собственици са офшорни компании и връзката е недоказуема. „Бул инс“ поглъща „застрахователните“ структури на СИК, след като те не получават лиценз през 1998 г.
Името на Божков се споменава в изтеклата чрез Уикилийкс кореспонденция на посолството на САЩ в България. През 2009 г. временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик в дипломатическа грама определя Божков като „най-печално известния гангстер“ и констатира, че Божков все още е активен „в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета и в незаконната търговия с антики“.
През декември 2019 г. срещу Васил Божков е подаден сигнал в прокуратурата от неговите съдружници в компанията „Еврофутбол“. В сигнала те твърдят, че Божков ги е заплашвал с убийство ако не му прехвърлят дялове от техни компании. Освен това е посочено, че Божков укрива дължими към държавата такси за хазартната си дейност. Наредена е проверка от финансовия министър и през януари 2020 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) излиза с доклад, според който в хазната са постъпили с 210 млн. лв. по-малко от дължимото, защото Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е таксувала по различен начин държавния „Български спортен тотализатор“ (БСТ) и частните лотарии, контролирани от Божков – „Национална лотария“ и „Лотария България“. Това дава повод на държавата да предложи нов закон, според който само тя ще може да организира лотарийни игри чрез БСТ, което на практика означава спиране на дейността на компаниите на Божков. Дни по-късно Божков напуска България и се установява в Дубай (ОАЕ). Малко след това прокуратурата повдига срещу него седем обвинения, включително за ръководство на организирана престъпна група, сформирана с цел изнудване, принуда, данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни престъпления, които впоследствие нарастват до осемнайсет. Божков е обявен за издирване чрез Интерпол, но поради липса на двустранни споразумения с ОАЕ, екстрадицията му е невъзможна. Обвинения са отправени и към най-близките му партньори в бизнеса – Георги Попов, Александър Тумпаров, Елена Динева и Борис Бекяров. След бягството си Божков започва активно да се изявява в социалните мрежи Фейсбук и Туитър, в които остро критикува българските власти, наричайки ги „хунта“. Твърди, че е бил подлаган на системен рекет, за да може да оперира безпроблемно бизнеса си. Че е дал милиони подкупи на Бойко Борисов чрез министъра му Владислав Горанов и пиарката му Севделина Арнаудова.
На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Васил Божков за значителна роля в корупцията в България, както и на фирмит му. Той е санкциониран съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.
