- Методът дава възможност на част от пациентите с доброкачествени образувания да не се оперират
- Проблемът може да се реши завинаги, дори не се налага упойка
- Проф. Ковачева, с какво термоаблацията помага на пациентите с възли на щитовидната жлеза?
- В Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания имаме апаратура за лазерна термоаблация на възли на щитовидната жлеза.
Термоаблацията навлезе в практиката предимно за доброкачествените възли, а напоследък се прилага и при някои микрокарциноми, но при тях все още се проследяват дългосрочните резултати.
Аз се занимавам с термоаблация на възли на щитовидната жлеза, на паращитовидните жлези и на млечната жлеза от 2008 година. Тогава прилагахме термоаблация с фокусиран ултразвук. Всъщност сега методът е аналогичен, само средството е различно, но резултатът един и същи - коагулация на тъканите. Те стават нежизнеспособни и се заместват от фиброза. Размерите на възлите намаляват от 50 до над 90%.
Ако един възел е видим и причинява клинични симптоми, пред пациента вече не стои дилемата дали да се оперира или не, а има възможността за термоаблация. В повечето случаи възелът намалява до степен да не предствалява здравословен проблем. Той може да продължи да се свива с нарастване на периода на наблюдение.
- Може ли възелът да изчезне?
- Не. Материята няма как да изчезне, тя се превръща от една форма в друга. От жизнен и нарастващ възел се превръща в една фиброзна ненарастваща тъкан. При лазерът дори не се ползва упойка. Във възела се прониква с 2 игли с оптични влакна и около тях се осъществява термокоагуацията. Можем да сведем оперативната намеса за доброкачествени възли до еднодневна процедура без разрез и без обща упойка.
Хирургията всъщност е от най-старите специалности в медицината, при която, когато не можем да лекуваме нещо, го отстраняваме. Понякога шеговито казвам "Операцията е израз на безсилието на медицината". В момента медицината е толкова напреднала, че успява да лекува успешно с медикаменти и злокачествени образувания.
По отношения на щитовидната жлеза, ние оставяме за хирургията само големите гуши и злокачествени тумори с лимфни метастази, при които няма с какво друго да въздейства.
С тези сравнително нови методи на термоаблация даваме възможност при пациентите с единичен възел или с един голям и по-малки, но клинично незначими възелчета, да се приложи нехирургично лечение. С него проблемът се решава завинаги или за продължителен период от време. За някои пациенти с непреодолима психологическа бариера спрямо оперативното лечение, това е голямо облекчение. Ние даваме една вратичка на тези хора, за да могат да направят нещо за себе си.
- Безболезнена ли е процедурата?
- Няма безболезнени процедури, но болката е търпима и не налага поставяне на упойка. По време на термоаблацията леката болка ни ориентира да коригираме количеството на енергията или местоположението на иглите.
След лечението също не се налага прием на обезболяващи, такава поне е обратната информация от нашите пациенти вече три години.
- Кога пациентите трябва да се подложат на метода?
- Възлите над 2,5 см биха могли да се лекуват по този начин. По-малките, които не надхвърлят размерите на жлезата, не представляват нито здравословен, нито естетически проблем. По-големите от 3 см и ненадхвърлящи 5 см са подходящи за лазерна термоаблация.
- Малките възли могат ли да нараснат значително с времето?
- Логично е да нараснат. Темпът на растеж обикновено е много бавен. Наблюдавам пациенти над 20 години за възли на щитовидната жлеза и рядко съм имала случай на рязко увеличение. Някои злокачествени образувания се появяват изведнъж и за кратко време нарастват, което прави впечатление на пациентите. При тези случаи трябва бързо да се предприемат изследвания за поставяне на диагнозата. Доброкачествените възли обикновено нарастват бавно - с милиметри за години. По-рядко има удвояване на обема.
- Може ли доброкачествен възел да стане злокачествен?
- От самото си зараждан възелът е или злокачествен, или доброкачествен, той не се променя. За да е злокачествено едно образувание, трябва да настъпи определена мутация в клетката и следствие на мутацията тя започва една друга логика на своето развитие, която е различна от тази на нормалните клетки на щитовидната жлеза. Многообразни са начините, по които може да се образува един възел.
- На каква възраст пациентите най-често имат възли на щитовидната жлеза?
- Наблюдава се, че в по-младата възраст честотата на възлите е по-малка, докато след 50-60 години нараства почти до 50%. Знае се, че при жените има много по-висока честота - 5-6 пъти по-често те имат проблеми на щитовидната жлеза. Средната честота на възлите в българската популация от 18 до 80 години е около 25%, което не е никак малко. По-ниска е честота при мъжете, което основно се отдава на различията във физиологията и индивидуалното развитие на двата пола. От друга страна, мъжете доскоро бяха тези, които по-рядко се изследват и при тях има скрита заболеваемост. Трудно е да се каже дали боледуват по-рядко, или просто по-рядко успяваме да го установим.
- Какви са вашите съвети за пациентите, които имат проблеми с щитовидната жлеза?
- На първо място бих посъветвала да си правят периодични хормонални и ехографски изследвания. Така ще се контролира както функцията на щитовидната жлеза, така и появата на възли в нея.
Всяка жена, особено ако има фамилна обремененост, преди да реши да става майка, трябва да си изследва функцията на щитовидната жлеза. Колкото по-рано се установят евентуални нарушения, толкова по-лесно се отстраняват. Ехографското изследване ни позволява не само да диагностицираме възлите, но и да разграничим кои са подходящи за лечение и кои – за наблюдение.
