Има технология за безвредно за околната среда преработване на боклука в ток, казва Методи Митев - създател на Центъра за зелен растеж
Методи Митев е създател на проекта „Нулеви отпадъци“, учредител и председател на сдружение „Център за зелен растеж“ заедно с ТУ, УАСГ, УНСС, Политехническия университет и експерти по Зеплената сделка и таксономия. Митев притежава опит в сферата с управлението на отпадъци, занимава се с решаване на проблемите, свързани с утайките генерирани от ВиК сектора.
- Разкажете за проекта "Нулеви отпадъци" г-н Митев, как се роди идеята за него?
- Заедно с екип от български и чуждестранни специалисти разработихме инсталация за сепариране на отпадъци и производство на РДФ, както и за газификация. Създадохме технология за безвредно за околната среда преработване на боклука в електрическа енергия.
- Темата с горенето на отпадъци преди години беше много актуална. Сега сякаш се говори все по-малко за подобни проекти. Считате ли, че в България управлението на отпадъци има бъдеще?
- Проблемът с депонирането и липсата на цялостна политика за управление на отпадъците е огромен. Ще ви разкажа как започнахме проекта. Идеята ни беше да решим проблемите с ежегодно горящите сметища в нашата страна. Едва ли много хора знаят, че причината за лесното самозапалване при топло време е наличието на метан в отпадъците.
Всяка година 16 милиарда куб. метра метан CH4 се изпускат в атмосферата от депа, което се равнява на 337 милиарда кум. м на година CO2 еквивалент.
Неконтролираните емисии на биогаз от депата имат значително въздействие върху изменението на климата поради високия потенциал за глобално затопляне. Метана е парников газ 21 пъти по-въздействащ от CO2. А когато този парников газ се самозапали, което е често срещано при нас, вредните емисии, изхвърлени в атмосферата се увеличават няколко пъти.
След преминаване на твърдите битови отпадъци през сепарираща и компостираща инсталация на практика са извлечени голяма част от рециклируемите и биологични материали. В нашата инсталация се преработва остатъкът от тези дейности и помага депонирането да се сведе до минимум.
- Къде биха могли да се използват тези преработени отпадъци?
- В момента циментовите заводи използват този вид гориво. тецовете преди години също имаха подобни проекти, но бяха спрени по политически причини, а не по екологични, въпреки че бяха подходящи като стъпка от зеления преход. Правилния начин е да контролираме, а не да забраняваме нещо. Иначе казано, да се стандартиризира РДФ гориво, като по този начин може да се приложат най-добри налични техники за неговото оползотворяване и изберът подходящи очистващи инсталации.
- Вашето мнение е, че е добре да се горят отпадъци в тецовете. Правилното ли ви разбрах?
- Не става въпрос за каквито и да е било отпадъци, а за преработени отпадъци, каквито ние можем да произвеждаме чрез разработената инсталация.
Истината е, че ЕС препоръчва оползотворяването на отпадъци в ТЕЦ и го смята за значително по-добър вариант от депонирането. Имайки предвид, че всяка година, според директивите на ЕС трябва да се увеличава процента на изваждането на рециклируемите материали и намаляване на депонираните отпадъци, оползотворяването в ТЕЦ е най-подходящо, според същите тези директиви.
Докато отпадъците гният на сметищата, се създава риск от възпламеняване и възможност за възникване на зарази. Но почти никой не разглежда процесът така. Хората и политиците в нашата страна не си дават сметка за огромния проблем, който депонирането създава и може би поради недостатъчно знание тези проекти бяха ликвидирани доста бързо.
През 2016 година съвместно с екип от експерти и българска консултантска фирма с експертиза в екологичните проблеми осъществихме експеримент, който напълно доказа, че съвместното горене на РДФ и въглища е по-безопасно за здравето на хората, отколкото изгарянето само на въглища. Резултатът от експеримента не получи гласност, защото проектът не беше угоден на никого. Институциите не му обърнаха нужното внимание.
- Много централи, които се отказаха от проектите за използване на РДФ, се насочиха към природния газ за заместване на въглищата. Като представител на енергийния сектор как бихте коментирали моментната ситуация предвид войната и опасността от спиране на доставките на природен газ от Русия?
- Заради войната в Украйна ЕС изготви план за постепенно прекратяване на доставките на природен газ от Русия в рамките на няколко години. Някои страни светкавично обявиха, че се връщат към въглищата, поне временно. Дори Германия, която е толкова горда, че затваря един след друг всички тецове на въглища, заяви, че ще отвори някои нефункциониращи въглищни централи. На мен впечатление ми направи, че на фона на тази информация от Европа, нашето правителство планира да затваря централи на въглища. Звучи ми изключително странно и се питам на какво се дължи това? Имам усещането, че не е продиктувано от грижа за здравето на хората….
- Каква е вашата позиция по темата?
- Считам, че на фона на войната в Украйна спирането на мощности на въглища е лишено от логика и здрав разум. Ако Русия спре природния газ за Европа преди да са диверсифицирани доставките, ще разчитаме основно на въглищните и атомните мощности. Не е време да ги зачеркваме. Колкото и да не им харесва на правителството и псевдозелените, въглищата в момента са единственият български независим ресурс. Не разбирам защо трябва да преминем от една зависимост към друга.
България има собствен добив на газ само 1 % от необходимите ни количества и не би трябвало да си създаваме сами зависимости. Цената на подобно затваряне ще бъде платена не само от хилядите заети в бранша, които ще останат без препитание, но и от всички българи.
Не съм защитник на никого, но все пак става въпрос за дружества, които отдавна са уведомили институциите, че работят по проекти за по-екологично производство. Не говорим за предприятия, които отричат зеления преход, а за такива, които дори напредват по пътя към извършването му.
Ключът за изход от енергийната криза е диверсификацията на горивата за производство на енергия. В този турболентен свят не трябва да сме в зависимост само от един източник на енергия. ЕС все по-смело поглежда към водорода, който е част от плана за диверсификацията. С оглед събитията от последните дни и седмици се убеждаваме, че сме на прав път и трябва възможно най-скоро да постигнем напредък в тази насока. Целта ни е да получим енергийна стойност от нещо, което се явява проблем за нас като общество а именно отпадъка.
Като човек се надявам, колкото се може по-бързо да има мир и да спрат да загиват невинни хора.
- От началото на годината ЕК оповести проект за признаване на природния газ и атомната енергия за европейско финансиране като част от зеления преход. Подкрепяте ли го?
- Както споменах, след като няколко български топлофикации бяха принудени да се откажат от проектите за РДФ, много от тях се насочиха към въвеждане на природен газ. Ако това предложение бъде прието, изпълнението от страна на България на зелените политики в ЕС ще бъде ускорено. В тази връзка няма как да не го подкрепя. Ядрената енергетика няма да коментирам.
Що се отнася до признаването на природния газ за зелен, това е част от прехода към диверсификация и заместването на природния газ с водород, към което се стреми ЕС.
- По какъв начин се вписва РДФ и водородът?
- Както споменах, не трябва да сме в зависимост само от един източник на енергия. Затова в унисон с политиките на ЕС създадохме проект, който съвместява РДФ и водород, тоест получаваме водород от отпадък, който би трябвало да бъде депониран, като по този начин получаваме проект, който е въглеродно отрицателен. Спестяваме вредни емисии от производство на електроенергия от изкопаеми горива и още веднъж от емисиите, които не се изпускат в атмосферата от депата. Тази технология, вплетена със съществуващите общоизвестни технологии за производство на зелен водород, би дала частична диверсификация на енергийния ни сектор.
- Доста интересно, бях чувал само за производство на зелен водород от фотоволтаици и вятърна енергия.
- Стремим се да бъдем изобретателни в получаването на водород. Сега ще Ви заинтригувам още. Паралелно работим по проект за производство на водород от утайки на пречиствателни станции. Знаем, че ВиК дружествата ни са на ръба на фалита. Последната година беше много динамична в сектор Енергетика поради доста непредвидими събития( ковид криза, война в Украйна, цена на газ и др.).
КЕВР определя цената на водата, която плащаме в средата на годината и е заложена прогнозна цена, която няма нищо общо с реалностите от няколко месеца насам. Именно за това бяхме потърсени за решение на проблема от няколко ВиК асоциации. С технологията, която им предлагаме, се вижда, че получават сигурност в енергийните им нужди през цялото денонощие.
Оползотворявайки утайките, получаваме водород, който се превръща в електричество за собствени нужди и решаваме два проблема. Намаляваме обема утайки и получаваме захранване с електроенергия за собствени нужди, а по този начин и намаляваме или запазваме цената на водата. Даваме сигурност и предвидимост в сектора.
