Съществуващата мрежа от университети е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти, 5 - дори и под 1000, а най-малкато обучава 343-ма студенти.
Това обяви министър на образованието акад. Николай Денков в парламентарния контрол. Той отговори на питане на Красимир Вълчев от ГЕРБ за стратегията на МОН за окрупняване на университетите.
Всичко, което ще реализираме, ще е в сътрудничество със Съвета на ректорите, обясни министър Денков.
Той обясни, че редица университети трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. За учебната 2021/2022 г. има училища, които са реализирали едва 60% от утвърдения план прием.
За силната фрагментация се говори в анализ на Световната банка за висшето образование, изготвен през юни 2021 г.
За преодоляването на тези проблеми предлагаме висши училища с един и същи или сходен профил и разположени в едно и също или близки населени места да се обединят под общо име, с обща или споделено ръководство, обясни Денков.
Идеята е шапката да бъде юридическо лице, като съставните вузове да запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Но могат да споделят преподаватели, материална база, офиси, общежития, обща администрация и да организират обща кандидат-студентска кампания.
Няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко училище има своята експертиза, обясни министърът. Отделните висши училища ще останат със статут на юридически лица и ще могат да кандидатстват самостоятелно и да се сдружават за съвместно обучение с други университети.
Такъв тип структури са широко разпространени в развитите страни.
Целта на обединението е да се запазят силните страни на включените в него университети, но и да се създадат нови възможности, които не са по силите на който и да е от тях поотделно, обясни Денков. Такива са участията в големи международни проекти, университетски мрежи, международни класации.
Така училищата ще стават видими за големи инвеститори и за кандидат-студентите, което ще увеличи броят им и от чужбина.
Процесът на обединяване може да бъде подпомогнат целево от държавата - например чрез инвестиции в обща материална база. Той може да се реализира на етапи и да приключи в рамките на 2-3 г.
Големи университети също може да се сдружават, за да се позиционират по-добре в Европейската система на висшето образование и да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори и да се класират по-нагоре в международните рейтингови системи.
Денков обясни, че националната карта на висшето образование показва сериозни териториални диспропорции. В Северозападния регион нямало вуз, който да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Там работят няколко различни филиала, но въпреки това липсват базови професионални направления, което не само спъва икономическото развитие на региона, но е и една от основните причини за напускането на млади хора, обясни министърът.
Идеята е тези филиали да се консолидират, да са допълнят с липсващите направления и да създадат университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, такива по обществено здраве, икономика, администрация, управление и др. необходими за региона кадри. За да се постигне това, ще се разработи 3-годишна програма с целево финансиране.
