- Причините: ниски изкупни цени, евтин внос, обезлюдяване и набези на глигани
- Семената са холандски - родопски или смолянски картофи са произведените в планината, до лятото те не покълват и не позеленяват
- Само 58 производители в Смолянско са получавали субсидии миналата година
Няма родопски картоф, няма и вкусен пататник - предупреждават от Смолянско от години, след като хората масово се отказват да го гледат и нивите опустяват.
А описанието на Николай Хайтов в “Негова светлост Картофът”, ще остане само литературен бисер - “Бeли ги, бeли, локмазaнино, то баща ти е офицерин”, пише познавачът на нравите в планината в есето си . Пататото било толкоз ценно, че дори не трябвало да се бели. Картофът е минавал по това време за първокласно лакомство, което се удряло дори с чевермето, пише Хайтов. Днес край пътищата картофите, които търговци предлагат, винаги са “смолянски” или “самоковски”, но никой не знае произхода им. Сред тях може да има и фуражни, внос от съседни държави, които не траят дълго и не се сваряват лесно.
Причините за намаляването на площите в Смолянска област например са много - липсата на пазар, който да приеме реалната себестойност, ниските цени на вносния картоф по борсите, обезлюдяването, та дори и ордите от глигани, които изяждат продукцията.
По данни на областната служба по земеделие
засетите площи
миналата година
са били
6725 декара
В сравнение с 2003 г. площите с картофи са намалели около 10 пъти. В края на 80-те години на миналия век са били към 200 000 дка.
В Доспат например преди двадесетина години с картофи се препитавали близо 1000 души и са имали не лоши доходи. Тогава картофопроизводството бе толкова популярно, че бившият депутат Веселин Черкезов, който е от Доспат, съобщи в парламента, че доходът му от 42 хил. лева е точно от такова земеделие.
В Доспат се усмихват, че ако политик днес обяви подобна сума от картофопроизводство пред Сметната палата, ще му съставят анкетна комисия да го разследва. Бившият политик отдавна остави картофите и управлява туристически комплекс на морето.
Според държавните институции към причините за изчезване на родопския картоф трябва да се добави и миграцията на населението.
“Заради благоприятните климатични условия и надморската височина, на която се отглеждат,
някога в района
се произвеждали
най-добрите
семена
за картофи, по-качествени дори от Холандия. Сега не е така. Все повече хора се отказват да гледат картофи”, казва директорът на ДФ “Земеделие” в Смолян Георги Попов. През миналата година в цялата област едва 58 производители са получавали субсидии. Плащанията са по различни схеми, но събрани заедно, производител получава по около 300 лв. на декар.
Най-разпространените сортове картофи в Родопите са “Агрия” и “Санте”. Те са от холандски произход.
В полските райони на страната се търсят “Ривера”, “Агата”, “Трезор”, “Арнава” и др. Първият вид зрее късно, плътен e и издържа чак до май. Много е подходящ за пържене - цветът му е жълтеникав, съдържа много скорбяла, но става и за варене.
Вторият е по-сочен, затова е подходящ повече за варене, става за салата и пюре. Грудките са средно големи, продълговато-овални, с плитки очи, жълта кожица и бледожълто месо. Кълновете са светли, докато при “Агрия” тоновете на кълновете клонят към виолетов цвят, казва агрономката Сийка Кидикова.
И от двата сорта при липса на човешки грешки или намеса на природни аномалии
добивът може да
стигне и 3000 т
от декар,
но при условие че се засади семе “Елит”.
Около 200 лв. дребен семенен материал е нужен за засяване на декар. Цената на 1 килограм семе гони 4 лева. Ако посадъчният материал е от едри зърна, разходът е 350 кг на декар, но цената му е по ниска - 2,30 лева.
Семена от същите сортове, класа “А”, т.е. сети веднъж елитни семена, струват с 50-60 ст. по-евтино.
Друг търсен сорт е “Ред Барон”. Особеното при него е, че е с червеникав цвят, сходен с този на цвеклото. Той е по-вкусен, но добивът от декар е сравнително по-нисък.
В района се продават и семена от френски и германски произход, но интересът е по-слаб, тъй като не дават най-добрите си показатели в планинските условия. Луксозните ресторанти ги търсят и за украси, както и да се пържат дребните зрънца заради цвета им.
“Ако спрат субсидията, няма да можем да издържим на конкуренцията на високосубсидираната продукция от Западна Европа”, казва Петър Канев. Той заедно с брат си отглежда към 80 дка в района на с. Момчиловци.
В сегашната ситуация
биха получавали
субсидия, ако
произвеждат
картофи за
нишесте
В България няма фабрика за нишесте, а този вид картофи не стават за ядене.
Бизнесът на фамилията започва баща им Илия преди 30-ина години с около 20 декара.
“Наемането на земя в Родопите е трудно. Площите са малки и разпокъсани, сегашните ни 80 дка са на 17-18 места. Наследниците на всяка нива от по 4-5 дка са десетки и договорите за наем или аренда се сключват много трудно” , казва Канев.
Вътрешната конкуренция не е силна - производителите на картофи от полската част на страната ги вадят юни, юли и август. Техните не могат да издържат през зимата и после продават добитите в планинските райони.
Каневи сеят основно холандски сортове. “Български няма. Чувал съм за “Перун”, “Евридика” , но не знам някой в България да ги отглежда”, казва Петър Канев. Като кажеш смолянски или родопски, не означава конкретен сорт, а картофи, отгледани в планината. Почвата и климатичните условия на Родопите са причина за приятния им землист вкус.
“Важно е и съхранението - като извадим картофите, ги съхраняваме при 3-4 градуса. Може да стоят до началото на лятото, без да покълнат и позеленеят, запазвайки вкуса си. Площите ни са на 1600-1700 м надморска височина. Там картофите рядко боледуват и затова са много вкусни”, обяснява той. Продава между 80 ст. и 1 лев за килограм на дребно, но
на едро е падал и
до 40-50 стотинки килото
Производителите от Момчиловци добиват до 2000 кг картофи от декар, като по-голямата част от тях са за семе, а останалите - по-едри, продават за консумация. Към тази година по различни пера за подпомагане получават по около 300 лв. за декар. По-рано получавали по-малко, но през последните години службите по земеделие започнали да правят проверки. Тъй като заплащането е за декар, в полските части на страната сеели нискокачествени семена само да ги “хвърлят в земята”, за да вземат субсидията. “След като ги изловиха, помощите за коректните производители се увеличиха”, вметва Канев.
Причината за ниската цена на картофите от други европейски страни според Канев не е само субсидирането, но и механизацията - благодарение на машините там вадят от 5 до 6 тона на декар.
“Двама души с един трактор могат да извадят картофите от 40 дка. Ние, ако успеем да изкараме от 2 дка, считаме, че е много добре. Механизацията в планината свършва с изораването от трактор. След това браздим с животни, опрашваме и вадим отново с животни. Наемаме хора, но вече няма кой да работи. Останали са жени по на 60-70 години. Мислим как да механизираме някои процеси, защото работната ръка изчезва. В нашето село хората остаряха, наемаме работници от други села. Всички ръчни процеси оскъпяват производството и го правят все по-слабо конкурентно”, обяснява Канев.
Доц. Емилия Начева: Вирусите по семената са най-големият бич, лекуват се с химиотерапия
РАДКО ПАУНОВ
Доц. д-р Емилия Начева е един от най-големите ни специалисти по селекция на картофи у нас. Работи в института по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив. Завършила е Висшия селскостопански институт през 1985 г. (сега Аграрен университет). Автор и съавтор е на 5 сорта картофи - “Перун”, “Рожен”, “Орфей”, “Павелско” и “Евридика”. Има над 100 научни публикации, участия в международни и национални проекти, както и специализации в чужбина. Дисертацията й е “Оценка на раннозрялост при картофите”.
- Изчезва ли хубавият български картоф, доц. Начева, и защо производството му толкова намаля?
- Сортове имаме, създаваме и нови. Проблемът е в семеподдържането, за което се изискват много сериозни инвестиции. Поддръжката на един сорт става чрез тъканни култури, тъй като семето бързо се поддава на вируси и оттам няма добри добиви. Посадъчният материал задължително се подлага на обеззаразяване и тогава се подава за сеене. Той може да се отглежда няколко години.
- Как става това обезвирусяване чрез тъканни култури?
- Взема се тъкан от връхчето на картофа, където е покълнал - там, където са очичките. Предполага се, че тази тъкан е бързо растяща и в нея не е успял да се намножи вирус. Ако пък се е размножил, се подлага на химиотерапия с препарати, както и термотерапия с определена температура. Тази тъкан престоява в специална хранителна среда и от нея се отглеждат нови растения, в които няма вируси. Това е най-големият проблем при картофите, а в нашите условия става още по-бързо, защото сме в такава зона.
Вирусите се
пренасят
от листни въшки
и те отиват все по-нагоре като надморска височина. Дори при високопланински условия почти няма място в България, което да е чисто от вектори, които пренасят болестите.
- На това ли се дължи производители да казват отчаяно: “Ние сеем, торим, пръскаме, копаем, а то не става”?
- Проблемът може да се дължи на много фактори. Но основният е лошото качество на посадъчния материал.
Хората сеят масово дребната фракция от собственото си производство. Това са най-малките картофчета, които са останали от предишната реколта.
На следващата година отново ги сеят, но тези картофчета са завирусени и намножават инфекцията. Но това е само единият проблем у нас. Другият е материално-техническата ни база, която е на ниско ниво.
Повечето ни стопани, които отглеждат на по-малки площи,
нямат
картофохранилища,
не разполагат с
подходяща техника
за производство. Засушаването е голям проблем също. В планинските и полупланинските райони масово картофът се отглежда без поливане, тъй като няма условия, тъй като теренът е насечен, няма как да мине вода.
- Но пък в Родопите често вали. Това не предполага ли естествено напояване?
- Не е така. Отглеждаме картофи в Родопите и в последните години сушата ни изигра лоша шега, а добивите ни се сринаха. Не вали тогава, когато трябва. Дъждът е важен в началото на цъфтежа и на клубенообразуването. А валежите са обикновено през май. През юни, юли и август ги няма.
- Може ли да твърдим, че промяната на климата също е бич за картофите, за които са по-благоприятни облачни и влажни дни?
- Факт е, че не обичат слънце и високи температури, както и големи амплитуди. При 29 градуса спира клубенообразуването. По-добре се развиват на температури между 20-25 градуса.
- От стари агрономи съм чул, че картофите стават хубави в полски условия, когато се засеят върху място, където преди това е отглеждана люцерна, която е вкарала естествен азот в почвата. Така ли е?
- Точно такива опити нямаме, но по принцип се спазва определено сеитбообращение. Много добре виреят, ако се засеят след житни култури. Не трябва да се отглеждат след себе си (т.е. преди това мястото отново да е било засято с картофи - б.р.), както и след други култури от семейство картофови, като домати, тютюн, пипер, патладжан. Тогава има самонепоносимост. След патладжана почвата е заразена с колорадски бръмбар, който е основен неприятел по картофите.
- Освен колорадският бръмбар голямо поражение нанася и маната от болестите, нали?
- Точно така. Най-ефикасната борба срещу маната е да се отглеждат устойчиви сортове. Бордолезовият разтвор също се препоръчва, но зависи дали производството е конвенционално, или биологично. Има препарати и за едното, и за другото.
- Какво излиза - България, която беше прочута с големи добиви на картофи, сега се налага да внася?
- Производството ни е било въз основа на чужда селекция. Крупни производители като Германия, Холандия и Франция внасят посадъчен материал. И по този начин у нас се разпространяват чужди сортове. За съжаление, много малък е процентът на българските, а и ние нямаме възможност да произвеждаме семена.
- Защо?
- Защото нямаме лаборатория за тъканни култури, която да обезвирусява материала. И затова хората купуват вносни семена, могат да ги размножават няколко години. И през 4-5 години купуват нови.
- Има ли опасност българският картоф, този, който познаваме - сипкав като кестен, вкусен, да изчезне?
- Ако не се вземат мерки и
ако не се осигури
финансиране за
размножаване
на нашите
сортове,
мисля, че съществува такава опасност. Сипкавите картофи, за които говорите, са от стария сорт “Надежда”. Много хубав, пластичен, наложил се точно в Родопите. От по-новите са “Перун” и “Рожен”, вторият е червен, сипкав и вкусен. Нов е и сортът “Орфей”.
Тези сортове са създадени в нашия институт “Марица” и би трябвало да имаме средства, за да ги размножаваме и налагаме в производството.
Те са минали няколко години в семепроизводство, но сега нямаме финансова възможност да правим това.
- За ентусиазираните производители, които държат на родния картоф, каква агротехника ще препоръчате?
- Тя зависи от мястото на отглеждане. Един въпрос, който не засегнахме, са нематодите - изключително опасни вредители. Част от площите в България не могат да се използват, тъй като са заразени с нематоди. Те се размножават чрез много малки зрънца - бели и жълти, които се виждат в пръстта около корените на растението. В някои случаи унищожават до 70% от добива. Просто е забранено на такива площи да се отглеждат картофи. И хората са принудени да обработват други култури, и то за много години.
- Оборският тор ли е най-подходащ за картофите?
- Той е много добър, стига да могат да го намерят. Но тъй като и животновъдството ни много намали обема си, не зная откъде може да се осигури. В нашия институт не сме ползвали с години оборска тор, тъй като няма откъде да намерим. Подходящи са комбинирани торове - азот, фосфор, калий.
