Макар разликата като цяло да намалява, тя се задълбочава с напредването на възрастта.
Неравенството в заплащането между половете се запазва. В Международния ден на жената – 8 март, експерти предупреждават, че макар разликата в заплащането на мъжете и жените да намалява, тя все още е висока.
През 2020 година жените в България са получавали със средно 12,7 процента по-ниски заплати от мъжете. През 2019 година разликата във възнагражденията е била 14,1 процента, но въпреки подобрението на показателя повече от половината от жените у нас работят в нископлатени сектори, сочат данни на КНСБ, оповестени от президента на синдиката Пламен Димитров.
Макар разликата като цяло да намалява, тя се задълбочава с напредването на възрастта. В началото на трудовата кариера, до 25 годишна възраст, различията в заплащането по пол са сравнително най-малки – 6.6 на сто, но на по-късен етап от 35 – 44 годишна възраст, ножицата се разтваря по-широко и различията вече достигат 17.6 процента, каза заместник -директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова, предаде БТА.
Средната работна заплата на жените е по-ниска с 265 лв. от тази на мъжете.
Жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в нископлатени сектори. Около 50 процента от жените работят в нископлатени отрасли със средна работна заплата в диапазон от 900 – 1250 лв., или с повече от 25 процента по-ниска от средната за страната.
Текущите данни за размера на брутната средна работна заплата (дек.2021г.) показват, че заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива.
В дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ средната работна заплата на жените е с 34 процента по-ниска от тази на мъжете (или с 1549 лв.), в „Добивна промишленост“ е с 20 процента по-ниска.
Обратно, заетостта на жените преобладава в 2 от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете „Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 22 процента), „Култура, спорт и развлечения (с 21 процента ).
Виолета Иванова предупреди, че с напредъка на дигитализацията на труда постигането на равнопоставеността на пазара на труда ще е предизвикателство. 65 на сто от децата, които сега започват началното си образование, в крайна сметка ще имат напълно нови професии, които в момента дори не съществуват.
Средно за ЕС, пенсиите на жените на възраст над 65 г. са с 30 процента по-ниски от пенсиите на мъжете. За България разликата през 2020 г. е 23.7 процента.
Средната пенсия на жените достига до 417 лв., а за мъжете до 546 лв., по-ниска с 129 лв. Жените са по-голям брой, пенсионират се по-рано и получават пенсия по-дълго, но в значително по-нисък размер.
От тук, следва че жените пенсионерки са в по-голям риск от изпадане в бедност отколкото мъжете пенсионери. Общо 53 процента от жените пенсионери са в риск от бедност и социално изключване в сравнение с 40.1 на сто от мъжете.
В настоящата ситуация се създават и предпоставки за нарастване на дигиталните неравенства, което е заплаха за работните места, за заетостта . Жените имат едва 20 процента шанс да намерят "нова" работа с по-високо технологично съдържание в сравнение с мъжете, посочи експертът.
По думите на експерта професионалното развитие на жените по-често се възпрепятства заради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на семейство, което безспорно се отразява и върху доходите им.
За КНСБ е тревожно, че намаляват и жените на ръководни позиции. През 2019 година те са били 39,6 процента, а през 2021 година вече са 36,5. Причината, по думите на Виолета Иванова е, че по време на пандемията се закриват бизнеси с жени на мениджърски позиции.
По данни на НСИ България се нарежда над средното ниво в статистиката на ЕС по жени предприемачи. Дамите на високи мениджърски позициите също са значителен процент в България. Те са много по-млади и по-високо образовани от мъжете, заемащи подобни постове.
Изследване сочи, че 60 на сто от дамите се решават да започнат собствен бизнес, използвайки не кредитен, а собствен ресурс и за своя сметка.
Анализите показват, че жените избират за свои сектори на предприемачество тези с по-ниска нива на печалба като образование, социални услуги, домашни здравни грижи, работа в общността, което донякъде е обяснение за ниския дял на банковото финансиране.
Но тази тенденция показва и по-умереното и по-склонно към спестяване икономическо мислене при жените, така и нежеланието и страха от поемане на финансови рискове. Предприятията, ръководени от жени, генерират относително повече приходи. Те превъзхождат и по капиталова производителност с 96 на сто.
В доклад от началото на годината на Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, се посочва, че представителството на жени на ниво инвеститори и участието им в създаването на фондове за рисков капитал, е твърде ниско и незадоволително. За сметка на това пък, тези данни донякъде се компенсират с високия процент дами - в Европа и България, които участват в управлението на собствени компании.
Битието на жената предприемач допълнително се затрудни заради пандемията. Проучване на Мрежата на жените предприемачи към Асоциацията на европейските търговски палати, цитирано от Българската търговско-промишлена палата, показва, че мерките за ограничаване на Сovid-19 са затвърдили редица съществуващи пречки пред женското предприемачество.
В същото време резултатите, получени въз основа на обратна информация от над 500 респонденти от 20 държави, подчертават трансформиращото въздействие на кризата върху бизнес практиките и моделите на много жени предприемачи.
Над 46 на сто от участниците в проучването са въвели електронни продажби и дигитална реклама в отговор на ограничителните мерки, 50 на сто заявяват, че пандемията е оказала силно въздействие върху техния баланс между личния и професионалния живот.
Докато финансовата ликвидност е била определена като основен проблем от респондентите, пандемията не оказва значително влияние върху динамиката на достъпа до кредити, което продължава да бъде трайно предизвикателство за жените предприемачи.
Две трети от жените предприемачи заявяват, че ограничителните мерки са ги накарали да променят бизнес модела си. Също толкова дами смятат, че тази промяна ще има дългосрочно влияние върху визията на техните компании.
75 на сто потвърждават необходимостта от обучение и подкрепа за подобряване на цифровите умения.
Международният ден на жената се отбелязва, за да се подчертаят постиженията на жените в света без оглед на национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия между тях.
Денят започва да се отбелязва в началото на 20 в. в Северна Америка и Европа като ден за защита на правата на жените.
На 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ е отбелязан Национален ден на жените в САЩ по повод стачката на жените от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри условия на труд. На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права.
Тогава не е установен конкретен ден. Като резултат на инициативата от Копенхаген за първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария, в който се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение.
От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят започва да се отбелязва на 8 март.
Мотото на деня за 2022 г. е: "Да разсеем предразсъдъците".
Към днешна дата равнопоставеността между половете е основна ценност на ЕС и ключов принцип на Европейския стълб на социалните права. Равнопоставеността се постига, когато мъжете и жените имат еднакви права, отговорности и възможности във всички слоеве на обществото и когато различните интереси, нужди и приоритети се оценяват еднакво, смятат синдикалистите.
