Русия прекъсна достъпа до няколко чуждестранни новинарски организации, включително на Би Би Си и Дойче веле, за разпространяване на невярна според нея информация за войната в Украйна, съобщи Ройтерс, цитирано от БТА.
Русия многократно се е оплаквала, че западните медии предлагат частична - и често антируска - картина на света, като същевременно не държат сметка на собствените си лидери за опустошителни чуждестранни войни като тази в Ирак и корупцията.
Руският орган за наблюдение на комуникациите днес заяви, че е блокирала уебсайтовете на Би Би Си, Гласът на Америка, Радио "Свободна Европа/Радио Свобода", Дойче веле и други медии.
"Ограничен е достъпът до множество информационни ресурси, които са собственост на чужденци", гласи изявление на органа Роскомнадзор. "Основанията за ограничаване на достъпа до тези информационни ресурси на територията на Руската федерация е тяхното умишленото и системно разпространение на материали, съдържащи невярна информация."
В изявлението се казва, че медийните организации са разпространявали неверни данни за "същността на специалната военна операция в Украйна, нейна формата, методите на бойните действия (атаки срещу населението, удари по гражданската инфраструктура), загубите на руските въоръжени сили и цивилните жертви".
Би Би Си заяви, че няма да бъде възпряна от руските ограничения. "Достъпът до точна, независима информация е основно човешко право, което не трябва да бъде отказвано на хората на Русия, милиони от които разчитат на Би Би Си Нюз всяка седмица. Ще продължим усилията си да направим новините на Би Би Си достъпни в Русия и в останалата част на света", се казва в изявлението на медията.
Тази седмица Европейският съюз забрани контролираните от държавата руски медии Ар Ти (RT) и Спутник (Sputniк). Собственикът на Фейсбук (компанията Мета), Гугъл (на Алфабет), Ютюб и ТикТок вече блокират достъпа до Ар Ти и Спутник. Туитър също заяви, че ще се съобрази със забраната на ЕС.
В сряда Би Би Си заяви, че ще започне да излъчва четири часа дневно новини на английски език по късовълновото радио в Украйна и в някои части на Русия, възраждайки остарялата технология за заобикаляне на държавната цензура, използвана по време на Студената война.
Уебсайтовете на руски език на Би Би Си и Гласът на Америка днес не можеха да бъдат отворени, без да се използва Виртуалната частна мрежа, съобщи репортер на Ройтерс. Гласът на Америка на английски език беше достъпен, но не и Би Би Си.
Западните лидери от години изразяват загриженост относно доминиращата роля на държавните медии и казват, че свободите, извоювани след колапса на Съветския съюз през 1991 г., са били отнети от президента Владимир Путин.
Според официално съобщение, получено на 3 март, руският орган за наблюдение на комуникациите заяви, че руската редакция на "Радио Свобода" е разпространило "очевидно фалшива обществено значими информация за предполагаемата руска атака на територията на Украйна".
Описването на ситуацията в Украйна се е превърнало в чувствителен за Москва въпрос, посочва Ройтерс.
Руските официални лица не използват думата "инвазия" и казват, че западните медии не са съобщили за това, което те определят като "геноцид" на рускоезичното население в Украйна.
ТАСС допълва, че към забранените медии е и рускоезичната медия "Медуза", базирана в латвийската столица Рига.
Забраната на чуждестранни медии от Москва няма да пощади президента Владимир Путин от истината, реагира днес британският министър на отбраната Бен Уолъс.
"Смятам, че това е погрешна постъпка, тя няма да спаси президента Путин от истината", заяви Уолъс пред журналисти след среща с колегите си от Дания и Швеция в Копенхаген. "Мисля, че това е възмутителна стъпка срещу нашите свободи".
