11 700 лв. бе доскоро месечната заплата на изпълнителния директор на дружеството
Общо 40 са кандидатствали в двата конкурса за попълване на съвета на директорите на държавната компания “Автомагистрали” ЕАД, научи “24 часа”.
Сред тях има бивши депутати, собственици на малки, средни и дори големи строителни фирми, включително и част от отстраненото преди повече от месец ръководство на компанията.
В единия конкурс, който е за трима представители на държавата в борда на директорите,
документи са
подали
25 души,
като само 1 не е допуснат до същинската част на конкурса.
Състезанието, което се провежда от регионалното министерство, има три етапа, като на последния допуснатите ще трябва да представят концепция за развитието на компанията в следващите 5 години. От тримата финалисти или двама ще бъдат определени за изпълнителни директори.
Други 15 кандидатстват в конкурса, обявен от Агенцията за публични предприятия и контрол, който е за двама независими представители в борда. На него
се е явила и
Десислава
Христова,
която бе съизпълнителен директор на дружеството, но бе отстранена от вицепремиера и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов. Мотивът му беше, че тя е сред чиновниците, прокарали решението “Автомагистрали” ЕАД да сключат прословутите инхаус договори за строителството на магистрала “Хемус”. По тази схема са платени авансово над 1 млрд. лв., въпреки че изграждането на участъците няма да започне скоро, защото липсват технически проекти. Другият бивш съизпълнителен директор на предприятието - Иван Станчев, също кандидатства, но в другия конкурс.
Първите двама подали документите си, са представители на строителния бранш. Единият е Георги Захаринин Попов, бивш депутат от групата на “Има такъв народ” в предишните два парламента, който години е управител и съдружник на малка благоевградска строителна фирма. Освен това
той е и настоящ
член на борда
на директорите
на “Автомагистрали”, назначен там само преди месец. Конкурсът, провеждан от МРРБ, не забранява да се явяват и хора, които са членове на съвета на директорите. Такава забрана има в другия конкурс.
Веднага след него документи е подала Дияна Атанасова, която също е съдружник в малка строителна компания, но освен това е и синдик и като такъв е управлявала доста дружества, се вижда в Търговския регистър.
Бившите шефове на “Автомагистрали” са доста голяма група сред кандидатите отново да седнат в директорските кресла.
В списъка са още двама, които наскоро бяха отстранени от борда - Филип Маркулиев и Валентин Вълков. Кандидат е и Костадин Филев, който беше в управлението на "Автомагистрали" при последното правителство на ГЕРБ. Обратво иска да се върне и Парашкев Кръстев, който е бил член на съвета на директорите на “Автомагистрали” ЕАД в далечната 2009 г. Настоящият изпълнителен директор на компанията Евгени Генчев също се явява на конкурс. Сред кандидатите е и Димитър Пенев, съдружник във фирма, представляваща в България френската строителна компания “Сен Гобен” (Saint-Gobain). Повечето от кандидатите, които идват от бизнеса са предимно от малки компании, които не се занимават с пътно строителство, защото в конкурса
има забрана за
сходна дейност
с “Автомагистрали”.
Единственият кандидат, който има нещо общо с пътното строителство, но не и фирма на свое име, е Валентин Александров Николов. Човек с тези три имена е автор на книги за транспортно строителство и е преподавател във Висшето военно-транспортно училище “Тодор Каблешков”.
“Автомагистрали” ЕАД е първото държавно предприятие, което миналата година
разкри публично
какви заплати
вземат
шефовете ѝ
Възнагражденията бяха по 3660 лв. месечно за член на съвета на директорите и по 11 700 лв. за изпълнителния директор. Заплатата се определя от правилник към Закона за публичните предприятия и в общи линии зависи от стойността на активите, рентабилността и финансовия резултат. Правилникът допуска тя да се променя на всяко тримесечие. Освен това в закона пише, че членовете на борда и изпълнителният директор на държавното или общинското публично предприятие може да получат тантиеми от 1 до 3 заплати, ако финансовият резултат от предходната година сочи нарастване на счетоводната печалба и няма просрочени плащания на задължения.
