- В нощта на 4 март 1977 г. бебе се родило на свещи, а земята не спирала да се люлее
- Загиват 109 души, сред тях 27 деца
45 години след най-смъртоносното земетресение от 7,4 по Рихтер, ударило Свищов на 4 март 1977 г., все още излизат разтърсващи фрагменти от личните съдби, преживявания и спомени.
Събирал ги е в продължение на две години кметът на Свищов Генчо Генчев, за да развенчае митове и градски легенди около трагедията, белязала дунавския град. В близо 300 страници той търси отражението на двете най-тежни събития в новата история на Свищов - земетресението във Вранча и удавените 12 деца в Лим през 2004 г., върху травматичната памет.
Кметът защити докторска степен по етнология във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий”, а скоро ще публикува книга с неизвестни разкази на потърпевши за ужаса.
“Тук например развенчахме мита за момичето, което излетяло с терасата на висок етаж в потъналия блок на Окръжния съвет и оцеляло. Аз открих родителите на Милена, която тогава на 13 години. Оцеляла е, но нито е скачала, нито е хвърчала с леглото, както пише в различни дописки, а просто блокът като потъва, апартаментът от 3-ия етаж се оказва на партера. Тя
остава в ниша
под отломките.
Така се спасява,
има само драскотини, сега живее в чужбина”, разказва Генчев.
Вранчанското земетресение погребва в Свищов 109 души, сред тях са 27 деца според записките на търновския криминалист Тодор Георгиев. Мощният трус срива в 21,24 ч до основи новия 8-етажен блок на съвета и работническото общежитие на “Свилоза” на площад “Велешана”. Бедствието заличава цели семейства в Свищов, променя съдби и насажда ужас и страх, които хората помнят и след десетилетия.
Новата районна болница в града откриват с ковчези.
Сред най-емоционалните си и стряскащи срещи около дисертацията Генчев определя тази с д-р Георги Воев, работил в Свищов като стоматолог и лицево-челюстен хирург. Земетресението го застигнало в София, докато бил на представление в Операта. Заедно със съпругата му Кръстина Воева, медицинска сестра, отишли в столицата на изследвания.
На следващия ден 55-годишният тогава зъболекар бил привикан в Свищов, за да извършва разпознаване на труповете на загиналите в земетресението по зъбите. Формиран бил екип от специалисти от цялата страна, в който бил включен и той. Идентифицирал телата на 17 деца.
“По зъбите
познаваме кое
дете е, защото
са обезобразени,
извадени на
шестия ден
след труса
И аз казвам, това дете е на толкова години, това на толкова. Така разбрах, че са загинали децата на мои приятели. Преживях голям стрес”, разказва днес лекарят пред Генчев.
“Жената на директора на “Винпром” загина и тя, обаче не можеше да се разпознае. Аз взех инструменти и я идентифицирах - на нея съм сложил една златна коронка, по това установих, че е тя”, продължава разказът на зъболекаря.
Кошмарът от гледката на извадените под руините трупове на деца, дори на пеленаче, преследвал медицинското семейство дълго денем и нощем.
“Това, на което станахме свидетели след земетресението, може би години наред не ми е давало покой. Нито сънят ми е бил спокоен”, спомня си бившата медицинска сестра Воева.
Казва, че никога няма да забрави Васил Монев. Семейството на една от трите му дъщери живеело в срутения блок. “Този човек може би през нощта 10 пъти идваше да пита, защото
там загинаха зет
му, дъщерята и
двете им деца. А
той до последния
момент
се надяваше
И последни тях ги откриха. Дали са тръгнали по стълбата и са били някъде надолу, никой не може да каже. След като му съобщихме, че са докарани мъртви, спомням си, че каза: “Съдбата е нещо страшно, нанася ти такива удари, че не можеш да се съвземеш”, разказва възрастната жена.
Д-р Воев сериозно пострадал физически и здравословно от обработването на труповете. Зараза от тиф се пренасяла от плъхове по телата на загиналите. Зъболекарят
бил напълно
неадекватен,
не познавал
близки и
приятели,
говорел неразбираемо. Настанили го в болницата, опитвали да му помогнат, но не се подобрявал. Болестта атакувала главния и гръбначния мозък. Тогава се обадили в Министерството на народно здраве и оттам изпратили самолет, с който го взели в София. В медицината тогава имало още 5 подобни случая, като четирима от болните починали.
Само д-р Воев
оцелял, през
ноември
докторът трябва
да навърши
100 години
Той и съпругата му сега живеят в София.
Сред ужаса на земетресението обаче се раждала и надеждата на новия живот, открил кметът Генчо Генчев. Докато в моргата на новата болница нареждали трупове, в старото родилно отделение се раждали деца.
Марийка Павлова, която наскоро почина от COVID, е родила сина си Павлин часове преди земетресението. Приживе си спомня, че общо 5 родилки са постъпили в АГ отделението в тези трагични мигове.
“В 21,20 ч вечерта се случи, тъкмо бяха раздали децата за кърмене, обаче аз получих някаква кашлица и ме отделиха в друга стая, не ми дадоха бебето. В един момент гледам,
коминът на теца
започна да се
люлее. Някой
отгоре
извика:“Бягайте,
бягайте!”
Няма значение дали си опериран, или не, всичко живо си грабваше децата и бягаше”, разказва жената. Разбрала от дежурната акушерка, че нейното бебе заедно с още две - Добромир и Добринка, са извадили голям късмет. При труса кантарът в кърмаческото паднал между главичките на децата. “Ако беше паднал върху някое от тях, щеше да го смачка”, спомня си Марийка ужаса.
В дисертационния труд на Генчо Генчев за травматичната памет тя раказва за раждането на друго бебе, точно в нощта след разрушителния трус. Тогава рускиня, живееща в село Драгомирово, пристигнала почти раждайки своето момченце.
“В залата нямаше никой. Тогава дойде д-р Христов и вика: “Давайте да я израждаме, защото земетресението продължава”, разказва Марийка. Бебето се появило на светлината на свещи, докато земята продължавала да се люлее от вторични трусове.
