Имах много причини да не казвам нищо, да си мълча "изгодно". Но си спомних думите на един светогорец: "Ако ние, монасите, които сме се отрекли от всичко и нямаме никакви житейски грижи и съображения, нямаме семейства, за които да се притесняваме, се страхуваме да говорим истината, тогава кой ще я каже?! КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Вероломното нападение от страна на путинистка Русия срещу Украйна е богопротивен и богоборчески акт, който трябва да бъде осъден като проява на злото в света!
Евентуалната защита на мирното население и самопровъзгласената независимост на донбаските "народни републики" можеше да бъде постигната и без да се стига дотук. От 1945г. съществуват ООН и т.нар."сини каски".
Да бъде шантажиран целия свят чрез заплахата от ядрена война - това е демонична постъпка, издаваща параноичен страх и безумна, сатанинска гордост.
Единственият начин безумството да бъде спряно е всички ние, населяващите планетата, да осъдим еднозначно и категорично агресора! Без уговорки и без да търсим "смекчаващи вината обстоятелства".
Всеки, който дори само съчувства на ръката, каински вдигната за братоубийство, си навлича Божия гняв за вечно осъждане!
Няма да умрем изведнъж. Ядрената война няма да доведе до "взрив на планетата" - за това ясно ни говори Свещеното Писание в книгата "Откровение". Но ще ни сполетят такива скърби, че живите ще завиждат на вече умрелите.
Това, което пиша, ще бъде прочетено от всякакви хора. Затова като ще си казваме истината, трябва да си я кажем докрай.
И в самата Русия, и по целия свят, хората изпълват улиците и площадите в протестни антивоенни шествия. Те са ядосани, че някакви обезумели военопрестъпници посягат на дадените им от Бога дар на живота, право на земно щастие и свобода сами да взимат решения за своето бъдеще. И с право.
Но като споменах Бог, та се сетих... Не препълнихме ли всички ние чашата на Неговото дълготърпение с нашето неверие и невярност, лъжливост и подлост, използвачество и интересчийство, телесна и душевна нечистота, интриги и коварство, злоба и завист, предателство и егоизъм?
Този път може и да ни се размине. Ядреното куфарче може да бъде затворено и върху него да сложат хартия и писалка за компромисно споразумение.
Но, ако не се опомним, рано или късно....
Коментарът е препубликуван от профила на игумена на Гигинския манастир във фейсбук.
