В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път представяме една от програмите на “Фулбрайт” , която се реализира с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Тя е за помощник-учители по английски език и предоставя възможност на млади американци с бакалавърска или магистърска степен в различни области да преподават английски език в държавни и общински български гимназии за 1 година. Учителите развиват разнообразни извънкласни дейности, които допълнително спомагат за развитието на комуникативните умения на учениците. За повече информация посетете сайта: www.fulbright.bg.
Пърл Мортей е на 23 години и в момента живее в София. Тя е от американския щат Кентъки, където е учила международни отношения”, а сега работи като помощник-учител по английски език в 51-о СОУ “Елисавета Багряна”.
- Г-жо Мортей, вие сте учител по английски език в София. Как се стигна до идването ви в България и какво знаехте за нашата страна преди това?
- Избрах България заради възможността да се запозная с различни профили на държави, в които кандидати като мен за програмата “Фулбрайт” биха могли да преподават. Вашата страна ми се стори изключително интересна.
От една страна, исках в България, защото не бях пътувала в Източна Европа. От друга - в университета следвах международни отношения, където фокусът беше върху по-големи държави като Китай, Великобритания, Русия и така ми липсваше информация за Източна Европа. Избрах родината ви, защото е по-малко представена не само по време на лекциите ми в САЩ, но и по-рядко попада в новините.
Преди да дойда, знаех за България едно-две неща и бях изключително впечатлена. Информацията идваше от разказите на приятел, прекарал след университета 1 година тук. Той ми обясни за интересната ви култура, както и за вашата прекрасна кухня, включително баници и мекици. Всичко, което ми каза за България, искам повече хора в САЩ да го знаят. Един от моите преподаватели по международни отношения беше от България (Мария Апостолова) и тя ми говореше за София и за българите - че на пръв поглед са с твърда черупка, но всъщност са мили и добри хора, само трябва време да ги опознаеш.
- На колко ученици преподавате и по колко часа седмично?
- Преподавам на около 15 класа (около 350-400 ученици). Средно около 12 часа на седмица имам уроци. Работя с деца от 8, 9,10 и 11-и клас. На най-малките преподавам 2 пъти в седмицата, докато на другите по 1 час.
- Какво е важно за вас в часовете, разкажете за интересни моменти в клас?
- Държа най-много учениците да се
чувстват комфортно в моите часове,
да бъдат себе си и да задават, когато искат, и трудни въпроси. Било то за САЩ или свързани с нашата култура или с мен неща. Що се отнася до по-големите ученици в 10-и и 11-и клас, те обикновено предварително са запознати с американската култура и живот, било то чрез “Тик-Ток” или ютюб. И затова, когато преподавам английски, за тях не са важни теми като например какво представлява Коледа в САЩ, а ги интересува тяхната бъдеща кариера и работа и подобни характерни за тяхната възраст теми. Разговаряме и за интересните и актуални събития по света. Говорим понякога и за Холивуд. Често пъти свързваме Лос Анджелис с актьори и блясък, но аз предпочитам да говорим за по-социални теми, защото в този град има голям проблем с бездомните хора, например.
Освен на сериозните теми залагам и на творческите задачи. Като например какво биха искали моите ученици в един идеален свят. Някои от тях отговарят и с феи, но по-големите споделят различни неща.
- Какво бихте искали да видите като промяна в образователната система на България, а и на Америка?
- Нека да започна първо с българската образователна система. Интересно, че ми задавате този въпрос, тъй като тази седмица имах урок с моите ученици на тема “Сравнение между българската гимназиална система и американската”. Това, което те искат да се промени в гимназиалното образование, е да могат сами да избират кои допълнителни занимания и часове да имат. Например часове по музика или по готвене, да могат сами да решават според своите интереси. Другото, което обсъдихме като основна разлика между двете системи, е, че в САЩ имаме съветник по кариерно развитие на учениците, който е особено ценен за завършващите гимназия. Смятам, че моите ученици биха имали полза някой да ги съветва в каква професионална посока да поемат, когато избират университет и специалност.
Относно САЩ понякога се шегуваме с учениците ми, че образованието по география в моята страна има какво да наваксва. В гимназията в САЩ ние учим предимно география на Северна и Южна Америка, Западна Европа, като няма достатъчно часове, в които да обърнем внимание и на другите държави по света.
Тъй като за всички е наболяла темата за психическото здраве,
искам да видя училищни психолози
в американските гимназии
Знам, че в българските училища има такава длъжност.
- Каква смятате, че е ползата от програмата на “Фулбрайт” за помощник-учители, която е подкрепена от Фондация “Америка за България”, и как тя помага за развитието ви?
- Една от основните ползи на тази програма е дългосрочни приятелства и връзка, която се създава. Кога съм си мислила аз, че ще преподавам на български тинейджъри - никога, а е изключително удоволствие. И когато аз се върна в Кентъки, със сигурност ще мога да разказвам за своето изживяване. Отделно, ако някой от българските ученици реши да кандидатства или да пътува до САЩ, винаги знае, че може да се обърне към мен за съвет.
Другият изключително важен аспект
на програмата е културният обмен,
който се случва, взаимното опознаване на нашите два народа. Конкретно в моя случай смятам, че учениците научиха много за САЩ и по-специално за щата Кентъки, който не е известен само с KFC, а и с конете и коневъдството и дербитата.
От своя страна аз имах възможността да опозная България, както и българите чрез моите ученици и наистина доразвих умения да бъда по-адаптивна, да мисля творчески и да се справям с предизвикателствата си в работата с тийнейджъри. А те не са лесно предскузуеми в своето поведение.
