Още 15 200 мегавата ВЕИ мощности - преди всичко соларни централи, се очаква да има в България в близките години. Толкова са заявленията за присъединяване, които инвеститорите са подали в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в последните 3 г. За сравнение, в 11,49 часа в неделя цяла България консумираше ток от 4789 мегавата, а рекордът през зимата е малко над 7000 мегавата.
В началото на годината ситуацията истеризира - от 1 януари до 10 февруари в ЕСО са внесени 18 заявления за присъединяване към голямата мрежа на 1004 мегавата мощности, 166 са заявленията за 184 мегавата зелени централи. За месец и 10 дни инвеститори са обявили, че ще строят възобновяеми мощности колкото един блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Безспорно една от причините е четворното поскъпване на цените на тока за небитовите потребители.
За да очертае картината, “24 часа” поиска данни от системния оператор. От началото на годината
са сключени
7 предварителни
договора
за големи зелени централи, които са за 176 мегавата, а с разпределителните дружества – 24 за 202 мегавата. Окончателните контракти са 5 за 14 мегавата и са с енергото. За сравнение - миналата година заявленията за пряко присъединяване към мрежата на ЕСО са били 118 за 8601 мегавата и 514 заявления за 762,29 мегавата към мрежата на енергото. Или през 2021 г.
исканията са
общо 632
за 9363 мегавата мощности. Предварителните договори са били за 807 мегавата. Окончателните договори са два за 15,63 мегавата за централи за собствена нужда и 28,5 мегавата за голяма мощност край Разлог.
В експлоатация миналата година са въведени 100 зелени централи с обща мощност 24,96 мегавата. От тях две са с мощност 16,5 мегавата - те са в Малко Търново и в община Пазарджик.
А още по-рано - през 2020 г., заявленията за присъединяване към преносната мрежа са само за 2987 мегавата от 45 инвеститора. В експлоатация тогава са пуснати 58 централи с мощност 29,6 мегавата.
“Някаква лудост
е настанала,
всеки иска
да строи
фотоволтаик”,
коментира пред “24 часа” енергиен експерт. Има ли обаче гаранции, че това няма да предизвика сериозно поскъпване на тока, каквото помним от предишния инвеститорски бум в периода 2009-2012 г.?
Някога, когато НЕК и ЕСО бяха все още едно цяло, националната компания беше зарината от заявления за немислимите 2000 мегавата веи мощности. Само че няколко години по-късно те стигнаха и минаха тази цифра.
Между тогавашния и сегашния бум обаче има разлика. Тогава инвестицията във веи мощности беше скъпа и затова се роди куцият модел за субсидирането им по схемата на дългосрочни договори за изкупуване на тока от тях на преференциални цени.
Чудеса трябваше да се сътворят, за да се извадят веитата на свободния пазар на ток и да се намери модел за компенсирането им при ниски цени на тока на борсата.
Първите дългосрочни договори
изтичат
през 2023 г.,
а най-скъпите зелени централи с цени от 400 до 800 лв. за мегаватчас изтичат след 2032 г.
Сега соларните панели са 3-4 пъти по-евтини оттогава, дори с поскъпването им заради пандемията и високите цени на контейнерните превози от Китай. Няма преференциални цени, няма субсидии за изграждането им. Планира се подпомагане на съхраняването на произведения ток в батерии. Освен това токът на свободния пазар е скъп и не се очертава скоро цените да слязат на нивата отпреди юли 2021 г. Единствената преференция е за започнати след 1 януари 2021 г. зелени централи да не се отчисляват 5% от приходите във фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Според шефа на ЕСО Ангелин Цачев документите, които трябва да изготвят потенциалните инвеститори, са доста, не само като обем, но струват и сериозни разходи. Така че при този предимно фотоволтаичен взрив няма особена ценова заплаха за хората и за бизнеса.
ЕСО е изработил балансирани модели между ВЕИ, АЕЦ и ПАВЕЦ, за да осигури стабилен преход.
В първия сценарий, който е до 2030 г., се предвижда инсталирана мощност от 2000 мегавата в АЕЦ, 1500 вятърни централи и 4000 мегавата соларни, което прави 5500 мегавата веита, както и 400 мегавата съоръжения за съхранение на електроенергията.
Въглищните тецове
трябва да
останат
наполовина
– на 1200 мегавата, като бъдат заместени от поне 1000 мегавата парогазови централи.
2040 г. според плановете на ЕСО трябва да посрещнем с 4000 мегавата АЕЦ, въглищната енергетика да падне до 500 мегавата, парогазовите да са към 1500 мегавата. А фотоволтаиците се планират на 6000 мегавата.
До 2050 г. се предвиждат 8000 мегавата соларни централи, или 16% от производството, а АЕЦ да осигурява 50% от него. Предвиждат се 3000 мегавата маневрени мощности – нови ПАВЕЦ, геотермални и газови източници. Планират се и между 2000 и 3000 мегавата електролизьори, които да произвеждат водород.
Изграждането на зелени мощности трябва да върви със системи за съхранение на тока и нови чисти централи. В следващите 3-5 г. ще навлязат много веита
- Господин Цачев, като че ли има бум на възобновяемите източници. Така ли е?
- В последните 3 години са подадени заявления за изграждане на нови ВЕИ централи с мощност 15 200 мегавата. В сравнение с цената на тези мощности в периода 2009-2012 г. технологията сега е с 3-4 пъти по-евтина. Цената на електроенергията расте, което дава положителни сигнали на инвеститорите.
Очакваме сериозен бум на инвестиции във ВЕИ за собствено потребление. Вероятно следващите две години една много голяма част от потребителите, особено енергийно интензивните производства, ще изградят такива инсталации за собствено потребление.
- А колко общо веита са заявени миналата година?
- Има 632 заявление за 9633 мегавата, от които 8600 мегавата са за пряко присъединяване към мрежата на ЕСО и 762 мегавата - към електроразпределителните дружества.
-Това означава, че повечето заявления са за големи паркове. Така ли е?
- Да, това са паркове над 5 мегавата. Със сигурност няма да бъдат изградени в следващите година-две, инвестиционният процес ще е по-дълъг, но в рамките на 3 до 5 г. очакваме сериозно количество възобновяеми мощности да навлязат в електроенергийната система.
- А сред тези подадени заявления има ли за вятърни централи?
- Към 2000 мегавата от тези над 15 000 са вятърни мощности в района на Североизточна България и най-вече на Генерал Тошево, Добрич, Крушаре.
- Колко струва инсталиран мегават на най-масовите - фотоволтаиците?
- Към този момент надхвърлят 600 000 - 700 000 евро на мегават, защото цените на панелите, заради COVID кризата и поскъпването на транспортните разходи от Китай, са високи. При все това само от началото на годината до 10 февруари заявленията са 184 за 1188 мегавата.
- А върви ли продажба на проекти?
- Със сигурност върви продажба на проекти. Една голяма част от тях ще намерят мястото си на вторичния пазар, ще бъдат продавани по един, по два пъти.
- Колко ток ще произвеждат тези 15 200 мегавата зелени централи?
- Като ги умножим по средно производство 1400-1500 часа на година, лесно може да се изчисли, че ще бъдат над 20 тераватчаса (20 млн. мегаватчаса – б.а.) електроенергия.
Тази инициатива на частните инвеститори е добра и трябва да бъде подкрепяна. Въпросът е, че освен изграждането на тези мощности трябва веднага да се стартира и изграждане на мощности, които да ни позволят да използваме целия потенциал на страната.
- Какви са тези мощности?
- Трябват мощности за съхранение на електрическа енергия. От тези заявени над 15 000 мегавата дори 10 000 само да бъдат построени, ако всички те започнат да работят в един хубав слънчев ден, какво се случва с електрическата енергия, кой я потребява, къде я изнасяме? Защото у нас няма такъв потенциал към този момент. Пиковото потребление през лятото в страната е 4000 мегавата на час.
- Кой го мисли това нещо?
- Разработва се енергийна стратегия. Първият вариант трябва да бъде готов до края на март. ЕСО има виждане за развитие на мощностите в следващите 30 г. с цел пълна декарбонизация към 2050 г., като целта ни е да се запази адекватността на системата такава, каквато е в момента.
Електроенергийната система трябва да легне на три стълба. Единият са възобновяемите мощности и там държавата не е нужно да се намесва. Технологията е достатъчно евтина и достъпна и частният бизнес може сам да ги изгради. Те нямат нужда от подпомагане. Но имат нужда от системи за съхранение на електроенергията. Като нямам предвид само батерии, те са с краткосрочен характер, от другата страна са системите за съхранение на електрическа енергия с дългосрочен характер - това е ПАВЕЦ, това са електролизьори. И тук трябва да се намеси държавата.
- 20 години не може да се построи язовир “Яденица”, за да се разшири ПАВЕЦ “Чаира”. Толкова години станаха, нали?
- Някъде там са. Може би тук трябва да бъдат насочени усилията на държавата, да бъдат подпомогнати двете технологии - както ПАВЕЦ, така и електролизьорите.
Технологията за производство на водород с електролиза не е нова, но все още не е индустриално сложена на картата.
Третият стълб, към който трябва да се насочи държавата, са беземисионните базови мощности. Емисионните мощности (тецовете на въглища – б.р.) имат своето място и те трябва да бъдат запазени, докато държавата ни се подготви за новия път, към който ни води зелената сделка.
- Като влязат толкова много възобновяеми източици, какво ще стане с мрежата?
- Ако не са продали електроенергията си, пазарът ще ги спре. Ако са я продали, няма проблем на този етап с мрежата.
- Какво прави мрежата с такива непостоянни източници?
- Затова казах, че е необходимо да бъдат развивани балансиращи мощности, системи за съхранение, които да дадат възможност на оператора при промяна на работните графици на такива мощности, те да бъдат замествани от други, за да се балансира системата.
