Вчера Италия отбеляза втората годишнина от откриването на първия местен случай на заразяване с COVID-19. На 18 февруари преди две години в спешното отделение на болницата в град Кодоньо, в област Ломбардия, се появява 38-годишен мъж с температура, затруднения в дишането и отпадналост. Лекарите му дават антибиотик и го пращат у дома. Същата вечер състоянието му се влошава и той е докаран спешно в болницата. Положението на пациента не се подобрява в идните два дни и на 20 февруари лекарка от болницата пренебрегва правилата, след като научава от съпругата на пациента, че той е вечерял със завърнал се от Китай приятел. Лекарката прави тест за откриване на коронавируса, въпреки че по това време подобни тестове се правят само на завърналите се от Китай. Така на 20 февруари 2020 г. се потвърждава първи местен случай на коронавируса, известен днес като COVID-19, предава БТА.
Първи здравен бюлетин във връзка със заразата се публикува четири дни по късно и в него пише вече 221 новозаразени и 7 починали. Две години по-късно случаите на зараза в страната от началото на пандемията са общо 12 427 773, а починалите с COVID-19 са 152 848. Това прави Италия една от най-тежко засегнатите страни в света.
Заради заразата на 23 февруари преди две години 10 общини в Ломбардия, сред които и Кодоньо, където е открит пациент номер едно, са обявени за червена зона и движението от, до и в тях е преустановено. Заради нарастване на случаите на зараза на 4 март 2020 г. са затворени училищата в цялата страна, а на 9 март цяла Италия става червена зона и за първи път италианците откриват на практика какво означава думата локдаун – стоене вкъщи и излизане само по най-неотложна причина и то само в района на дома. На 18 март 2020 г. се появява снимка, превърнала се в символ на здравната катастрофа, която преживява Италия. На снимката се вижда колона от военни превозни средства, транспортиращи ковчези от тежко засегнатия град Бергамо до крематориуми в други градове.
От първото голямо затваряне Италия излиза на 4 юни 2020 г. За да влезе отново в локдаун по Коледа и Нова година. После започва масовата ваксинация, но въпреки това и по Великден на 2021 г. има отново рестрикции, въпреки че те не са подобни на първия локдаун. През есента на 2021 г. с напредване на ваксинационната кампания локдаун вече не се налага, но влизат в сила строги разнородни ограничения за неваксинираните. Активно започва да се прилага зеленият сертификат, в по-меката му форма – обикновен зелен сертификат (за ваксинирани, преболедували и тествани), и в по-тежката му форма – супер зелен сертификат (само за ваксинирани и преболедували). Строги ограничения се въвеждат и за туристите по Коледа на 2021 г. и за Нова година. Облекчения на тези ограничения влязоха в сила на 1 февруари, когато отпадна задължителният входен тест за коронавируса и за ваксинирани, и за неваксинирани, както и петдневната карантина за неваксинирани пътници. Но пък от тази дата зеленият сертификат в Италия вече се счита за валиден само 6 месеца. Само за бустера от 7 февруари сертификатът ще се счита за безсрочен, поне засега.
За две години Италия от популярна туристическа дестинация се превърна в страна с едни от най-сериозните рестрикции в Европа. И правителството на Джузепе Конте, и последвалото го правителство на Марио Драги казват, че тези рестрикции сега позволяват на страната да отвори икономиката си и туризма си, парализирани при първия локдаун. По данни на Италианската конфедерация на компаниите в сферата на търговията, туризма и услугите (Confederazione Italiana Esercenti Attivita Commerciali, Turistiche e dei Servizi – CONFESERCENTI) само през първата година на пандемията страната е изгубила 183 милиарда евро от своя БВП и 137 милиарда евро от спад на потребление. Италия сега разчита на около 200 милиарда евро европейски средства за възстановяване от последиците от пандемията.
Заради пандемията Италия отложи Биеналето по архитектура във Венеция от 2020 г. на 2021 г. и Биеналето на изкуствата от 2021 г. на 2022 г. Венецианският карнавал през 2020 г. бе прекратен предсрочно. А изданието му през 2021 г. бе дигитално. Фестивалът в Сан Ремо миналата година беше без публика. Венецианският кинофестивал запази през тези две години формата си на живо, но при драстични ограничения.
Но от 11 февруари Италия свали маските (засега навън) и мнозина в страната възприеха това като край на пандемията, въпреки че СЗО не е обявявала нейното приключване. Тази година фестивалът в Сан Ремо протече с публика (но със супер зелен сертификат), а Венецианският карнавал сега отново има издание на живо, но при спазване на съответните рестрикции. Предстои Италия да е домакин на Евровизия, през май в Торино. В края на април се открива и Биеналето на изкуствата, което ще продължи половин година. Страната се отваря отново за туристи и за културни дейности. Очаква се на 31 март да изтече извънредното санитарно положение, въведено заради пандемията преди две години, а на 15 юни да бъде отменена мярката за зеления сертификат като цяло.
През двете години на пандемия обществото в Италия първо мина от етап на страх и сплотеност пред ужаса, към етап на недоволство, причинено от кризата, довела до много фалити и безработица. После с напредване на ваксинацията срещу COVID-19 настъпиха и разделения между про- и антиваксъри. След това дойде и вълната от протести срещу въвеждането на зелените сертификати, разделящи обществото на ваксинирани и неваксинирани.
Иначе 20 февруари бе обявен за Ден на здравните работници, а 18 март (деня с военните камиони с ковчезите от Бергамо) бе обявен за Ден на жертвите на COVID-19. Вчера по повод втората годишнина от откриването на пациент номер едно в Италия президентът Серджо Матарела публикува изявление, в което припомни , че здравните работници са винаги на първа линия себеотрицателно и неуморно в борбата с пандемията и изрази признателност към тях от името на целия италиански народ. Същото направи и папа Франциск, който нарече здравните работници герои.
Но как се промени конкретно животът на някои от лицата, превърнали се в символ на борбата с пандемията в Италия?. Пациент номер едно дълго време беше пазен в анонимност. В продължение на близо месец той се бори за живота си в болницата в Кодоньо, а през това време почина баща му също от заразата. Днес се знае, че пациент номер едно е Матия Маестри. Сега той е на 40 години и продължава да работи като изследовател в център на компанията Юниливър в градче близо до Кодоньо Живее щастливо със съпругата си Валентина, която преди две години по същото време беше бременна. Днес двойката се радва на дъщеричката си Джулия. А Валентина се грижи и за магазинчето за билки на родителите си. Матия споделя, че дълго време е бил канен да участва в какви ли не кампании и инициативи като лице на пандемията, но е отказал и е предпочел да избере спокойното съществуване. През октомври миналата година стана ясно, че той е бил обект на разследване от страна на прокуратурата, че може би е излъгал лекарите за хората, с които е поддържал контакти, довели до заразяването му преди две години. Разследването показа, че няма доказателства за извършено престъпление и бе прекратено.
Лекарката, пристъпила преди две години правилата, за да установи, че Матия е заразен с COVID-19, е Анализа Малара. Тя е анестезиолог в интензивното отделение на болницата в Кодоньо. Днес е на 40 години. Продължава да върши работата си със същото себеотрицание. Припомня, че Матия вече официално не е смятан за пациент номер едно, защото последващи изследвания показаха, наличие на коронавируса в отпадни води в Милано и Торино още през декември 2019 г. а Националният онкологичен институт пък след изследване на кръвни проби при скрийнинг на онкоболни заяви, че вирусът може би е бил в Италия още през септември 2019 г. За бързата си реакция преди две години Анализа Малара бе наградена с Орден на заслугите на Италианската република – най-висшето държавно отличие.
Преди две години в сутришните часове на Международния ден на жените, 8 март, в интернет се завъртя снимка, показваща изтощена италианска медицинска сестра, да спи, рухнала върху бюро в сестринската стая на болницата в Кремона, така както е излязла от спешното отделение след двойно дежурство, с маска и защитна екипировка. Снимката бе направена от неин колега. А медицинската сестра Елена Палярини се превърна също в символ на борбата срещу пандемията. Малко след това тя също се заразява с коронавируса, а когато след месец се възстановява, се връща отново към работата си. В последствие с нея се свързват редица медии и всеки път тя описва с вълнение в гласа бремето на пандемията, което тегне върху здравните работници, принудени да работят неуморно в тежко засегнатата от пандемията Италия. Елена Палярини получи през лятото на 2020 г. званието кавалер на Ордена за трудови заслуги.
През пролетта на 2020 г. снимки на две други медицински сестри обиколиха медиите и социалните мрежи. Алесия Бонари, родена в Гросето, но работеща в болница в Милано, и Мартина Бенедети, работеща в болницата в Маса Карара, публикуваха селфита, на които се виждаха щетите по кожата им от продължителното носене на защитна екипировка през дългите часове на работа в отделения за COVID пациенти. Днес 24-годишната Алесия Бонари освен, че продължава да работи като медсицинска сестра, е и инфлуенсър. Миналата година тя бе специален гост на фестивала в Сан Ремо, чиито организатори по традиция канят на фестивалната сцена и личности, откроили се в професията си. Хонорарът от това участие във феста Бонари дари за грижи за пациенти в терминална фаза на различни заболявания. Мартина Бенедети, която е на 29 години, пък този януари публикува в социалните мрежи гневен пост срещу въвеждане на глоба от 100 евро за всички неваксинирани срещу COVID-19 петдесетгодишни в Италия. Според нея глобата е прекалено малка, защото за шофиране без колан се налага глоба от 300 евро. Мартина Бенедети определи тези 100 евро като ниската цена на живота на здравните работници в Италия, защото в резултат на тази глоба повече хора няма да се ваксиниран, но здравните работници ще продължават да са онези, които с риск за живота си ще спасяват тежко болни. Постът навлече на Мартина Бенедети много критики и дори заплахи за живота й от антиваксъри и тя се обърна към полицията. А иначе през двете години на пандемията тя написа книга в тандем с лекерката и криминоложка Анна Вали. Творбата, озаглавена "Писма от фронта на COVID-19 – Не сме готови", разказва за пандемията под формата на размяна на имейли на две приятелки, в които те описват как живеят в ерата на коронавируса. Сега Мартина Бенедети очаква да бъде публикуван и първият й роман.
