Медицинска експертиза показва как Апостола на свободата е ранен от куршум и какви са последствията
В момента на залавянето му животът на Васил Левски започва да свършва.
Ето защо се налага поведението му от оковаването до обесването да се анализира с оглед на здравословното му стояние.
Затова, също както за проучването около Пази мост, отново ми бе нужен експерт. И отново, след доц. Сарафов, попаднах на най-подходящия – проф. Йовчо Топалов, член-кореспондент на БАН, генерал-майор от резерва.
Като военен лекар той има голям опит с огнестрелни рани, но освен това е отлично запознат с литературата за Левски. Заключението му е категорично:
Апостола е бил тежко ранен в главата, при това два пъти в една и съща област. Първо при бягството от хана един куршум улучва областта на лявото му ухо и тангенциално наранява костите на черепа. При последвалото боричкане заптие замахва с нож и отрязва горната част на лявото ухо на Апостола.
Именно медицинският аспект на залавянето помага да се обори докрай тезата, че за него Левски си е виновен сам.
Това описание
още повече
“приземява”
Апостола,
защото лишава случката от героизъм.
То обаче не отговаря на истината. “Може ли Левски да не прескочи един плет!”, възкликва проф. Топалов.
Раните при залавянето Иван Драсов описва така: “Когато Левски търтил да бяга, един турски полицай гръмнал срещу него, та го ударил в ухото, той, замаян от куршума, пак както бил сънен, паднал и те (джандарите) сполучили, та го хванали.”
Подобно описание съдържа и писмо на Йорданка Филаретова: “Най-сетне, като сполучили да ранят и него на дясната страна на главата (лявата), тогава му се замаяло свет и паднал полумъртъв в ръцете на неприятелите.”
През 1885 г. имало идея костите на Левски да бъдат положени под строящия се негов паметник.
За да бъдат издирени в гробището и идентифицирани, Христо Ковачев, член на комисията за строежа на паметника, пише доклад и отбелязва:
“Костта на главата на Левски зад дясното (лявото) ухо е разрушена от куршум, който го е пробил във време на нещастното негово хващане от турските власти.”
Според проф. Топалов огнестрелно нараняване на ухо, око и череп поради голямата близост на мозъка е съпроводено с различна степен на мозъчни увреждания.
Той пише:
Модерните проучвания на военнополевата хирургия и травматология на огнестрелните рани на главата потвърждават, че те са съпроводени със субарахноидални кръвоизливи на мозъка и мозъчна контузия в различна степен.
Нараняването води и до нарушение на мозъчната дейност. Като се започне от обнубилацията (най-леката степен на мозъчното сътресение – комоцио) и се стигне до тежко комоцио или до мозъчна контузия. Те са клинично изявени с обърканост, дискоординация на движенията, краткотрайна загуба на съзнание и краткотрайна ретроградна амнезия.
Но действията му веднага след това доказват, че бързо е дошъл на себе си.
Първо той скришом вади тескерето си на името на Малък Добри Койнов от Ловеч и го поглъща. Така спасява младежа от арест.
После скришом вади печата на организацията от джоба на потурите си и го хвърля в менците на българка, дошла за вода на чешмата, на която той мие лицето си от кръвта от раната.
Че нараняването на Левски е тежко, говори и фактът, че той не е бил в състояние да върви пеша обратно до Ловеч. Специално за него потерята иска от кмета на Къкрина каруца и кон, в която
Левски е качен
заедно с ранения
от него онбашия
Другите двама задържани са вързани за каруцата да вървят покрай нея.
Втори аргумент, че раната е тежка, са лекарските грижи, полагани за Левски в Ловеч, Търново, Плевен, Орхание и София.
В Търново при Апостола е допуснат д-р Стат Антонов. Той го превързва и е последният търновец, общувал с него.
Левски е закаран в София “болен и отпаднал”. Затова стражарите го свалят от колата на ръце. На свой ред военни лекари установяват, че “комитският главатар е отпаднал и има висока температура”. Те дават заключение, че Левски “не може да се повика в съда”, понеже не могъл да стои на краката си.
Освен това главата му била “отекла и раненият страда от безсъние, което помрачава съзнанието му”. При разпита той не стои прав, а му подават стол да седне. Главата му е превързана.
Д-р Христо Стамболски цитира разказ на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, член на съда в София: “Той от ден на ден губеше съзнание, бълнуваше, раните му се възпалиха, цялата му глава отече и лекарите предсказваха близкия фатален край.”
Тези думи свидетелстват, че раната на Апостола всъщност е била смъртоносна. Ето защо неговата гибел изведнъж се оказва доста сходна с гибелта на Стефан Караджата.
Той също пада тежко ранен в бой с поробителя, и на него му се нахвърлят турци и го пленяват. Той също е возен в каруца в тежко състояние до Търново и после до Русе.
И също като Васил Левски в София там Стефан Караджа е съден полумъртъв от трибунал и е осъден на смърт чрез обесване. Умирайки по доста сходен начин и като мъченици, двамата национални герои взаимно си придават един на друг още повече величие.
Този текст е от книгата “Предателите на Левски” на нашия колега Росен Янков. Той почина на 20 декември 2021 г.
