Искате да допринесете за каузата за опазване на околната среда. Тогава започвате да водите природосъобразен начин на живот, спирате консумацията на месо, ядете само яйца от щастливи кокошки, игнорирате плодовете и зеленчуците, за които са били използвани изкуствени торове, използвате само възобновяеми енергийни източници, захвърляте кожените изделия, защото заради тяхната направа са избити животни, гледате враждебно дори на вълнените дрехи, защото стригането причинява стрес на животните, а често през това време животното неволно се наранява, събирате боклука си разделно, карате колело вместо отделящата отровни емисии кола. Смятате, че вършите всичко по правилата, за да покажете, че вие сте само част от природата, а не властване над нея в ущърб на останалите видове.
И въпреки всичко това се оказва, че без дори да подозирате, пак й вредите. Като се подстригвате. А колкото и да не ви се иска, това рано или късно се случва.
Всяка година само в Европа се подстригва коса с общо тегло от около 72 милиона килограма, написа миналата седмица италианският в. "Република", предаде БТА. Това ще рече почти колкото теглото на седем Айфелови кули. Почти цялото това количество после се озовава в неразделно събирания боклук, а оттам - или в инсинератори за отпадъци с цел производството на електроенергия от процеса на изгаряне, или пък направо на сметището. В първия случай полза има, но във втория си е чисто пилеене. До този извод е стигнала родената през 1991 г. унгарка София Колер, която живее в Амстердам. Според нея боклукът е просто суровина, попаднала на погрешното място. Това именно мотивира София да се впусне в така наречената устойчива мода и да създаде модната марка "Хюман матириъл луп" (Human Material Loop). В превод името на марката означава "Цикъл на материал от човешки произход". За София Колер точно косата е този материал с човешки произход, който вместо да се изхвърля, може да послужи за нещо полезно - създаване на дрехи. София Колер и нейните сътрудници събират предназначените за изхвърляне подстригани коси в Нидерландия. После те се обработват и се превръщат в устойчиви влакна, от които могат да се плетат дрехи. В момента първият продукт, създаден по тази технология е пуловер, който е изплетен от рециклирани коси във фабрика в Италия. Модeлът се нарича "Нидерландско блонди" и е произведен на 100 процента от рециклирани човешки коси.
"Косите могат да бъдат разпъвани и удължавани до 70 процента от първоначалните си размери, без да се скъсат, те съдържат количество кератин, сходно с това на вълната", разказва София Колер. "Идеята е да се създаде местна кръгова система, която после да се прилага и на глобално ниво. Подстриганите коси, които не могат да бъдат дарени за производството на перуки, например защото са прекалено къси или изтощени, се събират от фризьорските салони, после се третират в местни лаборатории, като при този процес се анулират разходите за транспорт и съответно замърсяването, дължащо се на транспорта", допълва Колер. "Тук става дума за биоразградим материал, за суровина, чието придобиване не причинява никаква жестокост на никого. Тук става дума за материал, който може да промени начина, по който всеки индивид допринася за едно по-устойчиво бъдеще", казва младата дизайнерка. Тя прави и паралел с памука, който е най-използваната суровина в текстилната промишленост, но държи и първенството по най-голям брой токсични и химически субстанции, използвани за отглеждането и третирането му. Подстриганите коси за сметка на това не изискват процес на пречистване и на третиране, който да е особено задълбочен, а освен това при тях се намалява драстично и замърсяването, свързано с боядисването на тъканите. Според София Колер използването на влакна от човешка коса ще намали използването на тъкани от животински произход, както и търсенето на памук и на синтетични влакна и ще предложи различни решения не само за модата, но и за интериорния дизайн.
Изглежда, че това вече се осъзнава и от доста хора от фризьорския отрасъл в много точки по света. Косите може да се използват като подхранващи субстанции за наторяване на селскостопански терени, за поглъщане на влагата и ликвидиране на вредителите, пише "Република". Пък ако се предостави на фармацевтичните и козметичните отрасли, кератинът, от който са съставени до голяма степен косите, може да послужи за средства за лечение на кожни проблеми. А найлонови чорапогащници и чорапи, натъпкани с подстригана коса, могат да се използват за абсорбиране на петрол и масла при морски разливи. Това вече се е случвало по време на петролни разливи в Мексиканския залив и на остров Мавриций.
В Обединеното кралство и Ирландия организация, наречена "Колектив Зелен салон" (Green Salon Collective), се е захванала именно с рециклирането на косите от фризьорските салони. Те се използват именно за производството на "дюшечета" или на "наденички" за абсорбиране на вредни вещества по време на разливи. От организацията припомнят, че тази идея е хрумнала за първи път на американския фризьор Фил Маккрой през 1989 г. Технологията може да се използва не само при големи разливи, но и в случай на изтичане на масла и петрол при ремонтни дейности или повреди в градска среда. През 2021 г. при разлив от ферма в Северна Ирландия, засегнал морето, "Колектив Зелен салон" е използвал около 30-45 килограма от общо събрани 400 килограма коса, за да се справи с вредното петно.
От "Колектив Зелен салон" се хвалят, че са първите производители в Обединеното кралство и Ирландия на материалите от човешка коса за почистване на петролни и маслени разливи. Според експертите от колектива кило коса абсорбира например до 8 литра петрол.
Косите може да се използват и за компостиране. Те са богати на азот и това ги прави идеално допълнение за торовете, подчертават представители на организацията. Райън Крофорд, който е собственик на салон в Милтън Кийнс, на около 80 километра северно от Лондон, и е член на "Колектив Зелен салон", обича да експериментира в тази насока в градината си. Той огражда зеленчукови посеви с коса и установява, че в резултат на това те никнат по-здрави, докато другите са хилави и изгризани от вредители. Според него косата създават защитна бариера около основата на зеленчуците и държи на разстояние охлювите, а също задържа и влагата. Косата е всъщност една супер храна за почвата, казва Крофорд.
За година 600 фризьорски салона в Обединеното кралство и Ирландия са се присъединили към "Колектив Зелен салон", съобщи миналото лято Франс прес. За членство в колектива всеки фризьорски салон плаща 120 лири годишно. В самите салони отпадъците се събират разделно в различни кошчета, а към сметките на клиента се добавят една-две лири разход за "зелени цели". Точно тази сума отива за членския внос. Колективът се занимава освен с рециклиране на коса и с рециклирането на разнородни отпадъци от фризьорската дейност - фолио, използвано при боядисване, тубички от бои и други препарати, различни химикали, пластмаси, аерозолни опаковки, кърпи за еднократна употреба. Според "Колектив Зелен салон" отпадъците от фризьорския отрасъл само в Обединеното кралство могат да запълнят над 50 футболни стадиона на година. Колективът дава идеи на фризьорските салони, които членуват в него, какво да правят с отпадъците, а освен това организира и събирането им. Повечето от отпадъците, които са различни от подстригана коса, отиват в предприятия за изгаряне, при което се произвежда електрическа енергия. С част от парите, спечелени от осигуряването на суровината за тази енергия, "Колектив Зелен салон" подпомага инициативи за осигуряване на храни за бездомници.
В далечните Австралия и Нова Зеландия същата формула се прилага от организацията "Устойчиви салони" (Sustainable Salons), обединяваща над 1000 салона, бръснарници, студия за разкрасяване на домашни любимци и естетически клиники. Организацията рециклира коса, метали, хартия, пластмаса, химикали, стъкло, ножчета за бръснене и още много неща, които са отпадъци от дейността на отрасъла. Организацията е и най-големият събирач на коса за перуки в тази част на планетата.
В Канада подобна инициатива за събиране и рециклиране на 95 процента от отпадъците от фризьорските салони стартира още през 2009 г., когато е основана организацията "Салони зелен кръг" (Green Circle Salons). Първоначално тя започва дейността си в Торонто, а после се разраства в цяла Канада. Пред 2014 г. навлиза и в САЩ. През 2015-2016 г. организацията започва да изгражда партньорства с известни компании, сред които "Есте Лаудер" (Estee Lauder). През 2017 г. организацията дава ход на проект за разработване на пластмаса, базирана на коса. В процеса се смества събрана от подстригване коса и рециклирана пластмаса, за да се създаде биокомпозитна пластмаса, която е по-здрава и лека от обикновената пластмаса.
Дали всички тези усилия са успешна формула. Определено да, но трябва да бъдат и подкрепяни финансово. В годините на пандемията фризьорският бизнес пострада тежко от рестрикциите. По време на локдауните на много места фризьорските салони затвориха врати за месеци. Сега на редица места по света те се посещават само с документ за ваксинация или с резултат от отрицателен тест за коронавируса, което де факто отблъсква някои от клиентите им. А самите фризьори също са образно казано труженици на първа линия на коронавирусната пандемия, при които рискът от зараза е висок, но на много места по света това не се отчита от властите и съответно не са предвидени съответните финансови компенсации. Инфлацията и покачващите се цени на електричеството също нанасят удар на бизнеса. Така че реализирането на "зелените амбиции" на отрасъла би станало възможно чрез партньорства, например с технологични и енергийни компании, които са сочени за големите печеливши от коронакризата и инфлацията в енергетиката.
