Превърна ли нобеловият лауреат, който защити медиците ни в Либия, в мистификация и собствената си смърт? През последните години той споделяше спорни теории, граничещи с конспирации
Едва ли нечия смърт е предизвиквала повече въпросителни, останали часове наред без отговор. Особено пък, когато става дума за световноизвестен учен, откривател на вируса на СПИН и носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 2008 г.
На 9 февруари първи сайтът на в. “Франс соар” написа, че проф. Люк Монтание е починал ден по-рано, на 8 февруари, в американската болница в Ньои сюр Сен, заобиколен от семейството си. Имайки предвид възрастта на учения - 89 г., подобна новина не би изглеждала никак странна. А и изданието се базираше на информация, получена от близкия сътрудник на професора Жерар Гийом.
Странното бе, че в следващите часове смъртта не бе потвърдена, нито отречена от нито една друга френска, американска или британска авторитетна медия, нито от институция - държавна или научна. Дори реномираният институт “Пастьор”, където Монтание работеше години наред, не посочи дата на смъртта в биографията му, която стои на сайта му, а негови представители обявиха, че няма как да проверят тъжната новина. Агенция АФП също посочи, че среща “сериозни затруднения” в тази посока.
Затова пък в мрежата, най-вече в туитър, се разрази истинска буря. Едни твърдяха, че става дума за слух и нобелистът е жив и здрав, но източниците не бяха достойни за доверие.
Други посочваха, че Монтание действително е починал, но събитието е било подминато с гробно мълчание от френските власти и от медиите, на които “бил сложен намордник”. Обявиха това за
заговор и
скандал
В един от постовете в туитър все пак се появи някакво що-годе разумно обяснение - че професорът сам пожелал за смъртта му да бъде уведомен единствено “Франс соар” (известен със силно противоречивите си позиции по отношение на кризата с коронавируса), а останалите медии да изпаднат в паника дали е истина, или лъжа. Сякаш и в края на дните си Люк Монтание, който бе прочут смутител на спокойствието на академичните среди, се е забавлявал от мисълта каква суматоха ще посее с продължилата 24 ч мистификация около последния си дъх.
Едва на 10 февруари вечерта първо “Либерасион”, а после всички останали издания в Париж потвърдиха - да, мъртъв е, вечна му памет. Някои цитираха кметството в Ньои, където бил получен смъртният акт.
Известен с уникално чепатия си характер, откривателят на вируса на СПИН бе на нож както с повечето от представителите на научните среди, така и с повечето издания, които го критикуваха за спорните му позиции, особено в последните години. Според друга много противоречива фигура във френската медицина - д-р Дидие Раул (един от най-големите привърженици на лечението на COVID-19 с хидрохлорохин), откриването на вируса на СПИН му е донесло слава и “Нобел”, но и изключителна враждебност от страна на колегите му.
Ученият не се боеше да предизвиква бурни полемики, но и да защитава докрай позициите си, когато бе убеден в тях. Така се случи по време
на процеса в
Либия срещу
българските
медици,
когато той не се поколеба нито за миг да заложи авторитета си, за да каже истината - че българите нямат пръст в случая в Бенгази, а става дума за вътрешноболнична инфекция, започнала преди тяхното идване и продължила и след техния арест. Не е ясно доколко свидетелските му показания са имали значение за либийския съд, но те мобилизираха световното обществено мнение, че се извършва една огромна несправедливост и се търсят изкупителни жертви за една тежка трагедия със заразени деца.
Монтание е член на Националния център за научни изследвания - еквивалента на нашата БАН, от 1960 г. Тогава той е едва на 28 г. Изкачва стъпалата на кариерата едно след друго, получава редица отличия за работата си, става шеф на департамента по вирусна онкология на института “Пастьор”, докато на 20 май 1983 г. идва звездният му миг - ръководеният от него екип за първи път идентифицира ХИВ вируса. Това изстрелва учения във висините. Освен за института “Пастьор” той работи за Нюйорксия университет, става и директор на Световната фондация за изследвания и превенция на СПИН. Споровете му с американския вирусолог Робърт Гало за това кой е първооткривателят, се проточиха с години и доведоха не само до съдебни борби, но дори и до дипломатически търкания между Франция и САЩ.
Макар и след доста дълго чакане, през 2008 г. Люк Монтание получи и “Нобел” за физиология и медицина за постиженията си, свързани с вируса на СПИН. Само няколко месеца по-късно той хвърли всички в почуда, като обяви, че организмът сам се защитава по-добре от ХИВ, ако имунитетът е добър и благодарение на здравословно хранене, богато на антиоксиданти.
В последните години Монтание изрази и други твърдения, които буквално скандализираха френското общество, и не само него. Обвиняваха го в шарлатанство заради подкрепата му за съмнителни теории като тази за паметта на водата (според нея водата има памет за субстанциите, с които е била в контакт, дори когато те вече не са налични), за лечението на аутизма с антибиотици, тъй като е причинен от инфекция, или от болестта болестта на Паркинсон с екстракт от ферментирала папая. Монтание твърдеше, че ДНК оставя електромагнитна следа във водата, чрез която може да бъдат диагностицирани редица тежки болести. Именитият французин се противопостави през 2017 г. на 11-те задължителни ваксини във Франция и заяви, че ваксинирането на бебетата е отговорно за случаи на внезапна смърт, а
имунизациите
постепенно
тровят
населението
В онзи момент в. “Фигаро” написа: “Това бе неговата научна смъртна присъда след дълго потъване”. 106 членове на Академията на науките и медицината го заклеймиха публично.
След получаването на “Нобела” го упрекваха, че е започнал да се занимава с неща, които изобщо не са от неговата компетентност, че лансираните от него тези в много случаи граничат с конспирациите, че противоречат на всякаква научна етика и са опасни за здравето.
С избухването на пандемията от коронавируса знаменитият вирусолог се превърна в истински гуру на антиваксърите с категоричната си позиция срещу задължителното ваксиниране на определени групи от френското население. Стигна се дотам, че му приписаха твърдението, че ваксинираните срещу СОVID-19 нямат никакъв шанс да оцелеят, което се оказа впоследствие класическа фалшива новина.
Истина е обаче, че професорът изрази мнение, че коронавирусът, причинил толкова злини на съвременното човечество, е изкуствено създаден. “Стигнахме до заключението, че върху този вирус е имало манипулация. Върху част от него, не върху целия”, заяви Монтание през април 2020 г., като предположи, че върху вируса са работили професионално молекулярни биолози, вероятно в търсене на ваксина срещу СПИН. Истина е и друго негово мнение - че ваксините водят до мутациите на вируса и до появата на новите варианти.
Затова и след потвъжданието, че си е отишъл завинаги, някои френски издания не се притесниха да напишат: “Откри вируса на СПИН, но умря като парий, загърбен от научните среди...”.
