"Бурята" ни връща усещането за Бродуей
Ако държавата отпусне финансиране, гарантирам,
че ще доведа Олимпийския театрален
фестивал в София
Връщаме духа на Народния театър, правим
го място за нови срещи, търсим нови публики
Визитка
Мариус Донкин, директор на Народния театър:
Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г.
През 1971 г. завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство за драматичен театър с няколко учители - в класове на Анастас Михайлов, Методи Андонов, Нейчо Попов и Любомир Кабакчиев.
От лятото на 2016 г. е директор на Народния театър, в който работи години наред. Има много награди за ролята си в моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит.
Има шанс наши актьори да играят в театъра на Джон Малкович в Чикаго
- Г-н Донкин, направихте сензация, когато съобщихте пред Комисията за култура, че звездата Джон Малкович ще прави постановка у нас на сцената на Народния театър?
- Не можем да бъдем категорични, аз не съм казал, че това ще е през 2024-а. Вероятно ще е през 2025-а. Да сме живи и здрави! Подобни разговори с такива хора имат твърде дълъг период, в който си говориш с неговия импресарио, уточнявате кога може, колко може. И финансовите взаимоотношения се договарят с импресариото. Тогава се стига да говорим с Джон Малкович, с когото ние да уточним вече какво ще се прави, как ще се прави, кога ще има кастинги.
Това е една
отдавнашна мечта - и на
българските зрители,
и на българските артисти,
за един от актьорите, който има удивителен талант да се променя като визия.
- Имате опит със световния режисьор и постановчик Робърт Уилсън. Три години се борихте да дойде у нас и да постави по необичаен начин “Бурята” на Шекспир въпреки многобройните пречки пред тази визита.
- Работата ни с Робърт Уилсън беше нещо много, много впечатляващо. Така или иначе, Малкович е много по-различен като работа и стил. Колегите искат, искат да работят с него.
Не е маловажно, че той в Чикаго има свой частен театър, в който участват много холивудски артисти. Нашето желание е да направим тук пиеса, каквато той прави в Чикаго. И както американски колеги актьори могат да дойдат да играят в тази пиеса, така обратното да бъде с българските актьори. Там има голяма българска диаспора. За тях ще бъде изключително преживяване и гордост.
С подобна пиеса, каквато има в неговия театър, искаме да направим обмяна на артисти.
През 2025 г. ще привършваме честванията на 120 г. от създаването на Народния театър и ще направим с тази пиеса и с някоя друга турне из целия Балкански полуостров.
- Много амбициозно намерение...
- Казвам това, защото преди 4 години основахме Асоциацията на Балканските национални театри, на която ние сме председатели. По този начин бихме могли да осъществим идеята да си разменяме спектакли, актьори, режисьори, драматурзи, музикални изпълнители, композитори, преводачи... Надявам се това вече да стане реалност - само пандемията ни спря.
- Откакто ръководите Народния театър, имате мечта той наистина да получи “звезден статус”, на национална икона, на институция, коята пази и защитава най-доброто от нашата драматургия и език. Ще се осъществи ли?
- Бях в Комисията за култура и медии към Народното събрание, където говорихме за възстановяване реално на статута на Народния театър. Там разказах обстойно това, което сме правили през последните 5 години и плановете за следващите 5 г. За да може да се прецени дали може да се възстанови неговият статут и да се промени разходният му стандарт. Не само защото този театър е най-големият - и е най-отговорен за поддържане,
със 17 хил. кв. м площ и е
най-труден за издръжка,
не само защото тук работят 234 души - няма такъв аналог в българския театър, а и защото този театър носи отговорността за високохудожествена дейност. Имаше концепция за изминалите 5 години , но и за следващите 5 има. За 10 г. е тази концепция.
Последните две години бяха много трудни. Изпълнени с непредсказуеми събития.
- Как се отрази пандемията на театъра?
- 40 хиляди лева върнахме от билети. Паднаха 8-9 представления само за една седмица през този януари.
- Нека поговорим за последните 5 години, в които вие сте директор на театъра. Каква е равносметката ви?
- Хората, с които работя, са достойни за поклон и уважение! Но ние имаме нужда да се върнем назад и да поразмишляваме. Да започнем с това, което направихме добре през тези 5 години. Спорни, трудни, неспокойни...
- Какво е първото, за което се сещате?
- Първото нещо, което се сещам, е, че успяхме да увеличим сцените на Народния театър от три на пет. Добавихме “Театър пред театъра” и “Театър зад театъра”. (Там почитателите говореха с екипа на постановката по на питие, взаимно се опознаваха, атмосферата ставаше много топла - б.а.)
Викахме си зрители, създавайки нещо много различно. И това преживяване е много силно. Продуктивна се оказа идеята театърът да излезе на открито, да придобие нов опит с общуването с публиката. Артистите излизат и виждат повече зрители, отколкото имат в театъра.
И това преживяване
е много силно!
Това е връщане по своебразен начин към корените на театъра изобщо. И да намериш нови зрители.
Мога да кажа, че се опитахме да направим място за нови срещи и да показваме нови форми с обич към зрителите. Ще открием и 6-а сцена за експериментален театър в ателиетата на ул. “Кирил и Методий”.
Няма да забравя никога как играехме “Калигула”. Първо слънце, последва страхотен дъжд. Напуснаха има-няма 100-ина души.
Другите - кой под чадър,
кой с приятел под
дъждобран - останаха
А артистите - под дьжда! Такава любов взаимна цари от сцената към публиката. А и обратно! Накрая аз не издържах, излязох на сцената и помолих всички зрители да си запазят билетите и да дойдат наесен да видят каквато искат постановка безплатно.
Не бях чувал отдавна на театрална каса да се казва “Търси се билет”! Спомням си - имаше опашка за влизане в театъра. Видях една жена с нещо като маншон. Казах ѝ, че може би това не е най-подходящото облекло за театър.
Тя ми отвърна: “Ама, моля ви, господине, това е синът ми!” Защо не потънах в земята от срам!
- “Театър пред театъра” беше наистина изпитание, а поканихте да участват и колеги. Получи ли се?
- Гостуваха ни Театъра на Армията, театрите “Зад канала” и “София”, габровската трупа. Направихме нови форми на комуникация по този начин. Прекрасен диалог, взаимно се опознавахме.
И още нещо!
Преоткрихме и
продължаваме
да препрочитаме Вазов
Както самият
Вазов казва:
“Всеки вземаше участие в това предприятие”. Дано! Аз казах в сайта ни на децата, че има две стихотворения, които трябва да знаем - “Аз съм българче, обичам...” и “Молитвата на дядо Вазов”. Снимайте ги. Ще ви пуснем на сайта. Заваляха толкова много записи. Братче и сестриче ги изпълниха един след друг. Бяха сложили една свещичка и рецитираха... Толкова мило и приятно единение. До родителите си. С Вазов!
За постановката “Народът на Вазов” на Диана Добрева и Александър Секулов няма билети! Няма билети за това представление, в което 95% от текста е документален. Има войните, има любовта, има традициите, интелитенцията, има и самият Вазов и самият Шишманов. Театърът е колективно изкуство, но не мога да не отлича работата на Юлиан (Вергов). Аз самият знам какво е да играеш такива обичани личности. Всеки си има своята представа и своята любов и свое отношение към това, което играе. Да направиш истина този образ, който да вълнува хората. Вълнуват ли се хората от това, което правиш, това е основното нещо в изкуството.
- Разбрахме, че има интерес към постановката “Бурята” от хора в чужбина. Така ли е?
- “Как няма да дойда, когато научих, че в моята родина има такова представление” - пишат ни десетки хора. - Купувам за 50 евро самолетен билет. Идвам в София, разхождам се, отивам на театър. Прекрасно! Гледам Робърт Уилсън! За 50 евро! Благодаря!”
Знаете ли каква е
лондонската цена на такава
елитна постановка? 200-300
паунда билетът, ако
го намериш
- Разкажете как се стигна до постановката на “Бурята”.
- Първата крачка, че започваме да се възпитаваме в нещо друго, бе идването на Робърт Уилсън. Всички бяхме изправени на нокти - ще дойде, няма да дойде, локдаун... 3 години битка. Неговият договор е 100 страници. Нашият - 10. А финансите... Ужасно е да се говори, че “струвал скъпо” и откъде накъде ние го правим. Това са пари, които Народният театър е отделял от своята дейност. Държавата финансира билетите до 20 лв.
Дори има изказвания - той сега не ни е нужен да идва. Хора! В порядъка на 3 години на сайта на Робърт Уилсън - 80-годишен творец, пишеше: “Бурята”, Шекспир, Народен театър “Иван Вазов”, София, България. Това е режисьор, поставял в 120 държави. И сега има наплив да се купуват билети от чужбина!
Искам да разкажа още нещо. Уилсън, когато си избра артистите, с които искаше да работи, ги събра на сцената и много бащински и много спокойно им обясни какъв театър прави той и защо го прави. Докато едните са на сцената, той канеше другите да дойдат да седнат до него.
Колега казваше:
“Имам чувството,
че съм на “Бродуей”
още докато отворя вратата”
Сценични работници бяха уморени до припадък. Изискванията на Уилсън бяха много и най-подробни. Сега са усмихнати. Всички доказаха на себе си, че могат да вършат нещо, което са мислили, че не могат. И съм горд, че им дадох тази възможност. Казваха “Аз съм горд, че съм участвал в това представление”.
Все пак това е националният театър на България. Затова винаги съм казвал, че този театър трябва да върви напред. Той има такава отговорност и трябва да я носи с достойнство. Всички други театри трябва да вървят с него и да не грешат.
- Не всички харесаха постановката обаче.
- Нормално! Мнения разни, но имаше хора, на които очите светеха и ми казаха - благодарим ви за този новогодишен подарък! И това направи националният театър на България. И хората от екипа казваха: аз го направих.
- Пиесата гледа и новият министър на културата.
- Защо не! Той е млад човек. Гледа и “Плач на ангел” с Христо Мутафчиев.
- Каква е идеята ви за бъдещето на театъра?
- Във всякакъв статус да се възстанови духът на Народния театър. Неслучайно сме работили по този начин - с млади режисьори (работещи и в чужбина), с нови актьори. “Да работим с обединени сили”, както казва нашият патрон.
- Казвате, че “Бурята” е първата ви стъпка за новите 5 години преди 120-годишнината на театъра. А по-нататък?
- Получихме покана да участваме във фестивала “Шизуока” в Япония - един от петте големи фестивала в света. Избраха представлението “Калигула” на Диана Добрева. Участието ще е на 29-30 април. Това е резултатът от нашата работа - участието в неслучайни, в световни фестивали. Това е изключителна оценка на нашата работа. Там български театър досега никога не е ходил.
А през април-май 2023 г. ще е Олимпийският театрален фестивал в Будапеща и ние сме поканени да участваме с три представления.
Унгария вече е отпуснала
1, 8 млн. евро за
този фестивал
Разбира се, нужни са пари, но гарантирам, че ако държавата ги отпусне, следващият Олимпийски театрален фестивал ще е в България. Мога да го доведа в България. Познавам президента на този фестивал и хората в управителния съвет, които питаят към Народния театър изключително уважение.
- Коя ще е следващата звезда на сцената ви?
- Стигаме до Лоренци. Той ще постави “Орфей”. Пиеса за любовта – малката частица, благодарение на която се появява хармонията и Вселената. Гостувал е два пъти с голям успех у нас. Около 10 октомври е премиерата. Да споменем и Валери Фокин, когото чакаме за гастрол с Мариинския театър между 14-18 септември т. г., а те пък чакат нас по същото време догодина! През 2024 г. Фокин ще поставя в Народния театър. Ще има и “Театър пред театъра”. А 2023 г. Ерик-Еманюел Шмит ще режисира и ще идва за световна премиера на своята последна пиеса.
- Да се управлява национална институция, не е лесно, каква е визията ви?
- Ние продължаваме да защитаваме философията на проф. Шишманов за театъра като социално изкуство. Той я изповядва на 3 януари 1907 г., когато се открива Народният театър.
“Този театър е една прекрасна сграда, но тя ще стане театър, когато творците в него станат социални възпитатели.” Всички, които играят и въздействат на хората, да се замислят, да си зададат въпроси - бих ли могъл да бъда друг и искам ли да бъда друг? Което значи социално възпитание и в този смисъл изкуството ни позволява да вървим напред. А не ние да вървим покрай желанията и някакви необходимости на зрителите. Накарай ги да се вълнуват. Така те ще се превъзпитават. Така ще се върви напред.
Не мога да не отбележа покрай годишните и
националното турне с
15 представления
Къде ли не бяхме - Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Добрич, Русе, Габрово, Ловеч, Сопот, с. Рибарица... и то по време, когато беше изключително трудно да се пътува. Хората бяха усмихнати и щастливи. Щастлив съм и аз, когато виждам любов и почит.
Тези хора, които идват в салон да ни гледат, освен че са преживели страха, но са извадили и пари от джоба си да ни гледат! Не можем да не отчитаме това. Сълзите ми напират - много мои приятели си отидоха от COVID.
- Как ще надграждате постигнатото дотук?
- Започнахме с българските режисьори, които правят успешна кариера зад граница – хора като Галин Стоев, Иван Пантелеев... Тези хора освен, че са българи, с тази закваска, са се научили и предават на своите колеги друг начин на мислене, друга дисциплина, друга организация, друг начин на човешки взаимоотношения и това нещо се получи. Този театър в последните години години има над 70 номинации и над 30 театрални награди. Този театър през 2019 г. получи награта за най-добър мениджмънт. В тази година играхме над 630 представления за един сезон. И имахме над 135 хил. зрители. Няма аналог в 120-годишната му история!
Успяхме да създадем и
едно поколение
от 10-12 млади артисти
Прекрасни момичета и момчета и сме много щастливи, че им даваме път. “Крадат” ни от телевизиите! Върнаха се и великолепни наши режисьори. Надгражда се. Създава се атмосфера на взаимност, общуват с актьорите. Тази взаимност, тази дружба е прекрасна, защото е гаранция за едни бъдещи добри представления и една добра кауза.
Всичко това, което сме направили през тези пет години, е част от концепцията как да продължим.
