Закъсняващи, бавни и мръсни – така местните биха описали българските влакове, а според някои хора те са и опасни. Доста родители предпочитат децата им да пътуват с автобуси или с т. нар споделени пътувания пред това да ги качат на влак. Дори и на двойна цена.
Състоянието на жп транспорта в България е подобно на това в останалите балкански страни, показва и класация на Световния икономически форум от 2019 г., която сравнява качеството на жп услугите в различни държави по света. Класирани са на база получени оценки от 1 до 7. Всички балкански държави са под средната: България 3,11, Албания 1,20, Северна Македония 2,11, Босна и Херцеговина 2,17, Хърватия 2,44, Сърбия 2,61, Румъния 2,82, Гърция 3,01 и Черна гора 3,12. Липсват данни за Косово. В сравнение някои държави от Третия свят са с по-високи оценки.
Западането на жп инфраструктурата и заниженото качество на жп услугите през последните десетилетия в Западните Балкани се дължат на разпада на Югославия в началото на 90-те и последвалите войни, особено в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Други причини са нарастването на етническото напрежение и недоверие между бившите държави - членки на Югославия, пише сайтът “Емърджинг Юръп”.
В балканските държави на
железопътните релси се гледа
като на паметник на пропаднал
политически режим
и като спомен за трудно минало. Към тези фактори се добавят и липса на инвестиции и координация между държавите, както и фактът, че жп транспортът не е уреден като реален вариант за придвижване. Всичко това води до пълна доминация на автомобилите.
След югославските воини линиите, пътниците и скоростта на предвижване на влаковете са силно намалени, като най-силно пострадали са международните.
През годините са правени опити да се възстановят някогашните условия на жп транспорта. В средата на 80-те например маршрутът Любляна - Загреб - Белград е бил обслужван от 28 пътнически влака, докато през 2015 г. линията те са едва пет. Много линии са спрени напълно – през 2016 г. например това се случва с жп връзките на Сараево с Белград и Загреб.
В Албания предстои реновиране на някои от жп линиите, което се очаква да подобри транспорта в страната и да отвори около 2200 работни места. Ситуацията с този вид транспорт там е особена, тъй като години наред е имало различни проблеми. Въпреки ниските цени албанците предпочитат да се предвижват с автобуси. В миналото децата от селата край столицата Тирана са се забавлявали, като са чакали преминаващите влакове и са хвърляли по отворените прозорци камъни, яйца или каквото друго намерят. Това допълнително е влошило условията във влаковете. След отказа на хората от тях основно фермери са превозвали добитъка си. Но тъй като вагони за животни няма, пътниците са пътували заедно с четириногите. Затова е решено гарата в Тирана да бъде затворена през 2013 г. и да се премести в малко населено място наблизо. Този план обаче не просъществувал дълго. Новата гара е била затворена две години по-късно. Информация за жп транспорта в Албания е почти невъзможно да се намери в момента – според някои източници пътнически линии не функционират, според други съществува само една между Тирана и пристанищния град Дурас, а трети дори твърдят, че има жп връзка между Албания и Черна гора. Всички сайтове обаче са единодушни – по-добре изберете автобус.
Сърбия е предприела мерки по подобряването на жп транспорта си. Вече е започнат строеж на нова, високоскоростна линия, която ще свързва столицата Белград с Букурещ.
350-километровото трасе
ще се минава за 2 часа
и се очаква да бъде завършено през 2025 г.
“Железопътният транспорт ще има бъдеще в Албания и другите западнобалкански държави само когато всички те са свързани помежду си и с европейската жп мрежа”, смята Дритан Спахиу – директор на албански железопътен оператор, и добавя, че само големи инвестиции и чисти политически намерения могат да направят жп транспорта предпочитан.
Международните връзки обаче засягат деликатната за региона тема за държавните граници. Макар в момента там да не се водят войни, съществува напрежение. Въпреки това границите между балканските държави се преминават все по-лесно – част от тях са в Европейския съюз, а други имат договорености помежду си.
По време на ковид пандемията
международните жп връзки на
Балканите са почти изчезнали, разказа пред “24 часа” британецът Анди Брабин. Той определя себе си като професионален пътник и дизайнер на пътешествия. В момента си е поставил за цел да се качи на всеки един пътнически влак в Европа, като напредъкът му е значителен – пропътувал е всички линии във Франция, Германия, скадинавските страни, Великобритания, Португалия, Словакия, Чехия, а от повечето държави му остават само по няколко маршрута. За първи път се качва на влак на Балканите през 1987 г.
“Преди можеше да се пътува от Белград и Истанбул до София. Имаше и турски спални вагони, които бяха доста добри, и пътуването беше много комфортно. Връзката с Гърция беше прекратена по време на мигрантската криза. Пуснаха един влак седмично, но отново заради пандемията беше спрян и той”, разказва Анди.
Според него международните линии са изключително важни, защото стимулират туризма. Хората, които избират да пътуват с влак в чужбина, обикновено са заможни, защото самолетните билети са по-евтини. Тези туристи искат да усетят чуждите култури, правят спирки по маршрутите и съответно инвестират пари в икономиката.
“Например, ако аз пътувам от Великобритания до Истанбул, мина през България и вляза от Румъния, със сигурност ще остана за вечер или две във Велико Търново. По този начин аз ще инвестирам пари в българската икономика. Тези хора ще дойдат в България и ще похарчат пари за транспорт, хотели, храна, магазини”, дава пример британецът.
Анди не отрича негативните страни на влаковете у нас. Казва обаче, че не е имал опасни преживявания в български влак - според него в Румъния е доста по-рисковано. Съгласен е обаче, че жп транспортът тук не е особено бърз. Като пътешественик той вижда и хубавата страна на бавното пътуване, защото то дава възможност да се насладиш на панорамата през прозореца.
Гледките в България са
уникални. Те разсейват
пътуващите от обстановката
във влаковете,
коментира той състоянието им. Забелязал странна за него тенденция - българите възприемат колата като признак на социален статус. “В другите държави хората с коли също се возят на влакове”, коментира британецът.
В България му остават да измине само още няколко линии, а от тези, които вече са зад гърба му, има и любими: София – Мездра, София – Карлово – Бургас, Перник – Гешово и Горна Оряховица – Тулово. Заради пътуванията си е имал шанса да посети Русе и Велико Търново, които вече препоръчва на клиенти – има собствен бизнес, който проектира пътувания, като придвижването става изцяло чрез влакове.
Анди все пак вижда подобрение: “Преди 15-20 години жп транспортът в Централна Европа беше на нивото на този в Източна в момента. Инвестициите на ЕС там са трансформирали линиите напълно”. Затова е убеден, че промяната предстои за България и Румъния, тъй като сега инвестициите се пренасочват на изток.
