“Атака” почна борбата срещу обновяването,
но най-големият борец бе Мая Манолова
Преди 7 г. в България стартира Националната програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, по-известна като “безплатното саниране” на панелните блокове.
И точно на днешната дата тогава – 2 февруари 2015 г., вестник “24 часа” съобщи за листовки, които хората от софийските квартали “Младост”, “Люлин”, “Надежда” и “Сердика” са получили в пощенските си кутии виж тук . В тях гражданите биваха предупреждавани, че санирането е схема, чрез която държавата ще им прибере жилищата.
Текстът, който преди това много депутати също бяха получили по пощата, тръгваше оттам, че кандидатстването става чрез регистриране като юридическо лице на сдружение между собствениците на апартаменти в една сграда. Т.е. в един момент, когато някой съсед не си плати парното, цялото сдружение става солидарен длъжник с него, държавата ще обяви жилищата на търг и хората ще загубят онова, което социализмът навремето им е дал. Това гласеше листовката, разказано накратко.
Автори се оказаха хора на “Атака” – тя се появи и на сайта им. По онова време партията на Волен Сидеров все още не беше коалиционен партньор на управляващата ГЕРБ. Тя се присъедини към тогавашния Патриотичен фронт за предсрочните избори през март 2017 г.
Идеята за “схемата” обаче бе подета усърдно от всички опозиционни партии, като най-изявен глашатай срещу санирането стана тогавашната депутатка от БСП Мая Манолова. Тя на практика
надгради атаката срещу санирането
Например твърдеше, че освен всичко друго чрез безплатното саниране ГЕРБ се опитва да купи предстоящите през октомври 2015 г. местни избори.
Само че “фактите”, които Манолова привеждаше като доказателства, не се връзваха с действителността. Тя твърдеше например, че методическите указания за кандидатстване са били раздадени предварително на всички кметове на ГЕРБ, т.е. безплатно саниране ще има само за онези, които гласуват за ГЕРБ. По ирония на съдбата обаче първото регистрирано сдружение в България се оказа от Враца, а по онова време тя се управляваше от независимия Николай Иванов.
Другото нейно твърдение, което тя и после повтаряше, е, че санирането у нас било само лепене на стиропор, а трябвало блоковете да се укрепят конструктивно. А е достатъчно да се отвори който и да е от документите, които от 2015 г. висят на сайта на МРРБ, за да се види, че
това просто не е вярно
- предвижда се предварително обследване на сградата и ако се налага, програмата поема разходите и за нейната конструктивно укрепване. От отчетите, които също са публични, се вижда, че такова укрепване се е наложило само в около 10% от случаите.
Съвсем друго е ремонтирането на покривите, подмяната на стълбищното осветление с енергийно по-ефективно и ред още дейности, които бяха извършени пред очите на хората, които живеят в тези блокове. Общо 1936 на брой досега с вероятно над 100 хиляди живеещи в тях.
Мая Манолова бе престанала да говори срещу санирането за периода, докато беше омбудсман – между юли 2015 и края на 2019 г. Дали защото се е чувствала задължена на ГЕРБ заради поста, или защото функцията на омбудсмана предполага работа само по сигнали.
Затова пък от края на последния кабинет на ГЕРБ Манолова тръгна с нова порция атаки срещу санирането, които успя да вмести в дневния ред на оглавяваната от нея парламентарна комисия по ревизиите.
Твърденията ѝ общо взето се свеждаха до 3 случая,
за които твърдеше, че е получила сигнали, но без да цитира за кой град става дума, обобщавайки ги като всеобща практика.
Накрая Манолова обобщи блестящо, че от санирането
са откраднати около 800 млн. лв.
Цялата сума за саниране до момента е 1,8 млрд. лв., т.е. Мая Манолова на практика казваше, че половината от парите са прахосани без следа.
Не че през тези 7 години не е имало нарушения, при това констатирани с доклади, които са публични. Случаите са 28 на брой и отдавна са описани. Но сред тях няма нито един, при който държавата да е прибрала нечий панелен апартамент.
В действителност санирането намали сметките за отопление на живеещите в тези блокове с минимум 40%, отделно от това за тези 7 години спести 2971 гигаватчаса енергия. Именно затова разходи за саниране бяха включени в Плана за възстановяване и устойчивост - общо 1,4 млрд. лв. само за жилищни сгради.
Факт е, че сегашното правителство възнамерява да продължи програмата, като най-вероятно от напълно блезплатния вариант ще се възползват онези 84 блока, които извършиха всички необходими процедури, но парите за тях просто не стигнаха. Останалите желаещи ще трябва да платят малка част от разходите, най-вероятно 20%.
