Пещера на хълма "Габера" в чертите на днешния Димитровград е приютявала хора от преди 40 до 10 000 години. Това разказват от Историческия музей в новооткритата рубрика на фейсбук страницата си "Един музеен разказ за...", предаде БТА. Още миналия век краеведът Стратия Стратиев предполага, че първите наченки на живот в града са открити в пещерата "Дядо Паньовата дупка". По-късно акад. Васил Гюзелев ги датира най-общо от преди 40 - 10 000 година пр. Хр.
Официално пещерата е била картографирана през 1964 г. Тя на практика представлява двупластова пропаст с два отвора на повърхността с денивелация 16 метра. Според специалисти от хасковския пещерен клуб "Айда" условията в нея напълно позволяват тя да бъде обитавана от хора в този далечен период от човешката история. Археологически проучвания тук не са правени. Няма запазени и артефакти. Това обаче не означава, че поселение тук не е имало, уточниха от музея.
Днес легендите за местността са многобройни. Според стар обичай на всяка Задушница жените от някогашното село Раковски се събирали тук и споменавали името на дядо Паньо. Той пък открил случайно пещерата и криел тук част от вълната за абите от Емин ага. Една нощ дядо Паньо сънувал Богородица, която му рекла да направи до пещерата параклис. Дали това се е случило не е известно. Към този момент в Историческия музей - Димитровград няма данни за съществуването на храм в района.
Друга легенда разказва, че под пещерата минавали подземна река, която се вливала в р. Марица и тунел, които също излизал на брега.
Днес малко димитровградчани знаят за съществуването на Дядо Паньовата дупка. Заради безопасността на хората тя в момента е засипана.
