Днес се навършват 50 години от "Кървавата неделя" - един от знаковите моменти на конфликта в Северна Ирландия, когато британски войници убиват в Лондондери 13 невъоръжени участници в шествие на католици за защита на гражданските права, предаде Ройтерс.
От събитието минаха пет десетилетия, но близките на жертвите продължават да търсят справедливост, каквато според тях е нужна, за да заздравеят все още незарасналите рани в обществото.
Роднини и приятели на загиналите 13 католици в "Кървавата неделя" на 30 януари 1972 г., както и на още един участник в шествието, починал по-късно от получените наранявания, се събраха тази седмица за прояви, възпоменаващи събитието, допринесло за разпалване на ожесточено междуобщностно и политическо насилие, продължило три десетилетия.
През 2010 г. съдебно разследване установи, че жертвите са били невинни и не са представлявали заплаха за военните. Резултатите от разследването накараха тогавашния британски премиер Дейвид Камерън да се извини за "неоправданите и неизвиними убийства".
Преди няколко месеца обаче прокуратурата обяви, че няма да има съдебен процес срещу единствения британски войник, обвинен в предумишлено убийство.
Светът приветства мирния процес в Северна Ирландия през 1998 г. за това, че до голяма степен е успял да сложи край на конфликта, отнел живота на над 3000 души и противопоставил ирландски националисти, искащи обединение с Ирландия, на британската армия и лоялисти, решени да запазят Северна Ирландия като част от Обединеното кралство. Почти четвърт век след сключването на мирното споразумение обаче продължава да има разочарование.
Знамена на Парашутния полк на британските сухопътни сили, чиито войници са стреляли по протестиращите в "Кървавата неделя", бяха провесени от стълбове на уличното осветление в Лондондери преди възпоменателните прояви. Подобни прояви са се превърнали в ежегоден ритуал. Полкът осъди тези действия.
