Въпреки това, в уязвимите групи от населението много малко хора се замислят да откажат тютюнопушенето
През март 2020 г., по време на първия локдаун, лондонската служба за социални грижи решава да настани 5000 бездомници в хотелски стаи из цял Лондон.
Решават експериментално да снабдят стаите на пушачите с пълни комплекти за употреба на електронни цигари, т.е. с устройствата, които тези хора по принцип не биха могли да си позволят, и няколко пълнители с никотинова течност.
Целта е била двойна – пушачите да не се изкушават да пушат цигари вътре в стаите, за да се намали риска от пожари, защото приютените нямали право да напускат хотела по време на локдауна. А и да се провери колко от тях ще поискат да задържат комплектите за себе си и така да спрат пушенето като минат на електронните устройства.
Когато локдаунът свършил, се оказало, че малко над половината от лондонските бездомници, които са пушели цигари, са пожелали да задържат устройствата за себе си. От направените анкети се оказало, че хората вече предпочитат ползването на никотинови течности, вместо да продължат както дотогава да се навеждат по улиците в търсене на недоизгорели конвенционални цигари.
За този експеримент разказа психоложката д-р Деби Робсън, лектор в лондонския Кингс Колидж по време на проведената наскоро световна онлайн конференция за електронните цигари в Лондон.
Експериментът от март 2020 г. е всъщност част от едно по-дълго проучване на университета Кингс Колидж, което продължава вече няколко години и чиято цел е да проследи доколко различни политики се отразяват благоприятно на крайната цел – намаляването на вредата от тютюнопушенето.
На първо място е установено, че в различните социални групи от населението делът на хората, които изобщо не са се замисляли върху това да откажат някога цигарите, е много различен. Този дял е по-висок в уязвимите групи, т.е. сред хората, които имат някакви здравословни или ментални проблеми.
Сред населението като цяло например само 14% от пушачите никога не са възнамерявали да отказват цигарите. Останалите или са опитвали да спрат да пушат цигари – успешно или не, или са минали на електронни цигари с никотинови течности, или изобщо не са предприемали нещо по въпроса.
Сред хората с ментални проблеми обаче този дял достига до 62%, в затворите е 67%, сред бездомните достига до 82%, а сред наркозависимите е дори 88%.
И точно тук, според изследователката Деби Робсън, е разковничето за намиране на онзи баланс между различните политики за ограничаване на тютюнопушенето, който да е адекватен за всяка една отделна група от населението, особено за уязвимите групи.
Например повсеместната забрана на пушенето на обществени места, според д-р Робсън, много често кара някои заклети пушачи да пушат, криейки се, дори вътре в помещенията. Това засилва риска от пожар, защото по принцип тази политика води дотам, вътре в обществените сгради, пепелниците напълно да изчезнат.
Според статистиката на лондонската противопожарна служба например на всеки 90 пожара в Лондон, 41 са предизвикани от недоизгорели цигари. Този риск би могъл да се елиминира чрез употребата на електронни цигари, с други думи пожарите могат да се намалят наполовина само от това пушачите да преминат на бездимни алтернативи.
Употребата на електронни цигари или изобщо на средства, които не горят тютюна като устройства с нагряване на тютюн, елиминира и чувството за неудобство, което пушачите вече изпитват в много държави. В някои общества те са до такава степен стигматизирани, че, според признанията им, всяко запалване на цигара на разрешено обществено място ги кара да се чувстват все едно са наркомани и в момента си вземат поредната доза дрога.
