Замислен като знак към държавите, че всички са еднакво важни, на практика дава право на вето на всяка страна
Край на изискването за единодушие за по-демократично вземане на решения - това е една от болните теми в ЕС от много години. Значението й е силно подчертано от идеите, споделени от европейците в многоезичната платформа на Конференцията за бъдещето на Европа. Всички да са съгласни е правило при гласуването по теми като общата външна политика и политика на сигурност; предоставянето на нови права на гражданите; членството в ЕС; финансите, както и определени разпоредби в правосъдието и вътрешните работи.
Единодушието е замислено като знак към държавите, че всички са еднакво важни - големи и малки, богати и не чак толкова. На практика обаче то дава на страните
възможност за вето по въпросите,
които са им важни, за да защитават
собствените си интереси
Често обаче интересите на някои държави не съвпадат с тези на останалите. При гласуване с единодушие въздържането не е пречка за вземането на решение.
От принципа на единодушието при разширяването на ЕС се възползва България, като блокира преговорната рамка за Северна Македония, а по този начин и започването на преговори със Скопие и с Тирана. Според председателството на съвета, държано тогава от Германия, общите интереси на целия ЕС не трябва да стават заложник на двустранни проблеми.
Възползваха се и Полша и Унгария, които миналата година наложиха вето върху 7-годишния бюджет на ЕС - рекорден в историята на общността заради извънредната ситуация с пандемията. Ситуацията с бюджета се реши, но не и проблемите с тези две членки. Т.нар. наказателна процедура по чл. 7, по която трябва да се установи “ясен риск за сериозно нарушение” на ценностите на ЕС от страна членка, бе задействана срещу Полша през 2017 г. и срещу Унгария през 2018 г. За най-тежкото наказание обаче -лишаване от право на глас, е необходимо пълно единодушие, а същевременно е широко известно, че двете “непослушни” членки се защитават взаимно с възможността за вето.
Затова гражданите на ЕС предлагат институционални реформи. Участниците в конференцията най-често зоват за гласуване с квалифицирано мнозинство в съвета, а не с единодушие, особено относно защитата на ценностите на ЕС. Принципът на квалифицирано мнозинство позволява да се вземат решения със съгласието на 55% от членките, или 15 от 27 държави, чието население представлява наймалко 65% от общото на ЕС. Много
гласове се надигат и
за по-голяма роля на
Европейския парламент
Участниците в конференцията смятат, чемакар ЕП да подкрепя концепцията за обща външна политика, той все още има само периферна роля в определянето на действията извън ЕС. Поради това участниците считат, че е от решаващо значение на Европарламента да се предоставят повече правомощия в областта на външната политика. “Неотдавнашните санкции на Русия и Китай срещу ЕП показват очевиден парадокс: силата на парламента често се възприема повече от враждебни външни сили, отколкото от националните правителства на ЕС. По въпроси като правата на човека, санкциите и подкрепата на гражданското общество ЕП се разрасна до глобален политик. Разглежда се от демокрациите по целия свят като мощен съюзник и трябва да бъде признат за такъв авторитет и в рамките на ЕС”, пише Франческо Мацаферо през май 2021 г.
Още през 2018 г. тогавашният шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер призова членките да се откажат от изискването за единодушие. Той посочи като пример неуспеха на ЕС да осъди нарушенията на правата на човека от страна на Китай, позовавайки се на случай от юни 2018 г., когато Гърция спря Брюксел да изрази загриженост относно репресиите на Пекин срещу журналисти и дисиденти. Въпреки че не беше споменато по време на речта му, в писмения текст се посочваше, че “не е правилно една държава членка да може да забавя подновяването на оръжейното ембарго срещу Беларус. Санкциите срещу Венецуела също се отлагаха с месеци, защото не можеше да се постигне единодушие.”
